— Не точно. Не е намерил тях. Намерил само половината от Клара. Долната половина.
22.
Голдстайн е прав. След час и половина над папките не знам много повече за убийствата от онова, което бях научил от новините и статиите във вестниците.
Когато били видени за последно, близначките работели в топлесшоуто на „Синия папагал“. Шефът на персонала в Папагала, някой си Клей Ригинс, оставил три съобщения на гласовата им поща, с все по- растящо раздразнение в гласа… и след това се отказал. Съобщенията насочили полицията към вероятната дата, когато момичетата са изчезнали. Самият Ригинс не съобщил в полицията, защото решил, че просто са духнали от града или са си намерили по-добра работа в друго шоу. От разговора на Джери Олмстед с Ригинс: „Бяха еднояйчни близначки, нали се сещате? Не бяха кой знае колко секси, но понаучиха някой и друг номер с грима и задобряха в танците. Имаше хляб в тях, ако ме разбирате.“
Тами Ягода, двайсет и три годишна шоугърла в „Сандс“, е била съквартирантка на сестрите Гейблър. Именно тя съобщила за изчезването им. Не ги била виждала две седмици — и тази времева рамка съвпадала с датата на първото им неявяване в Папагала. Тами казала на полицията, че когато ги видяла за последен път, близначките си били добре. Работели в Папагала и вземали уроци по танци и правоговор. Тами тъкмо се била пренесла при новото си гадже Джейми, така че едва когато се върнала в апартамента да си вземе някакви дрехи, осъзнала, че нещо не е наред. Вонята от кофата за боклук я ударила в носа веднага щом отворила вратата. Рем и Ромул, двете сиамки на близначките, били полудели от глад. Ягода казала, че близначките обожавали котките си и никога не биха ги зарязали така. По това разбрала, че нещо не е наред.
И е била права.
Каньонът Ред Рок е популярен туристически обект на трийсетина километра от Вегас. Добре обозначено с табели панорамно шосе превежда посетителите през колорита на пустинята Мохаве. Драматични скални формации предоставят чудесен фон за местната фауна (дългороги овце, пустинни костенурки, дребни диви магарета) и флора (кактуси, дръвчета манзанита, иглолистното дърво на Джошуа, което не расте никъде другаде по света). По скалите има рисунки, дело на индианците паюти, датиращи поне отпреди хиляда години. Не само туристите обичат това място, а и местните. То е рай за вегаските планинари, любителите на екстремното колоездене и на катеренето по скали. Брошурите и картите се обръщат с апел към всички: „Не оставяйте следа.“
Джош Громелски, любител планинар, излязъл на самотен преход в един изолиран район зад Ледения каньон, попаднал на нещо повече от следа. Изкатерил се по стените на Ледения и вървял през терена отзад на път към далеч по-малкия Каньон на вълшебника. Катерейки се без обезопасителни въжета, той едва не се пребил, когато се издърпал след поредния захват и се озовал с лице на метър и половина от торса и краката на труп, разпознат по-късно като Клара Гейблър. Громелски имал GPS и клетъчен телефон в раницата на гърба си. Издържал колкото да съобщи за ужасната си находка, преди да свали катераческото си оборудване и да изпадне в шок.
Виждам защо. Снимките от местопрестъплението ти обръщат стомаха. Насилвам се да ги разгледам повторно, макар че и сам не знам защо. Като други подобни снимки, които съм виждал — куповете голи трупове на евреи, изсипвани в масови гробове, подутите от газ тела в Джоунстаун, талибанския боец на пътя при Тора Бора, панталоните му свалени и лост забит в ануса му — при всички тях усещането при първия поглед е незаличимо. Като други гледки, които съм виждал с очите си — клането в Косово, където видях бременна жена без глава, — просто няма нужда да ги поглеждаш втори път.
Снимката на долната половина на Клара Гейблър се присъединява към галерията от ужаси в главата ми, която се е натрупала през годините — образи, които ти се иска никога да не си зървал. Торсът е срязан при талията, краката се разтворени, единият е леко сгънат в коляното. Срезът е като някаква вулгарна купа, кожата и подкожната тлъстина при разреза представляват контейнер с кървава каша.
Въпреки намесата на хищниците долната половина на Клара Гейблър се е запазила в сравнително добро състояние на сухия мохавски въздух. Освен разръфаната плът при среза (докладът от местопрестъплението уточняваше, че „дивите животни са отстранили органите“), торсът и краката приличат на долната половина на кукла. Хубавите крака са обути в мрежести чорапи, стъпалата — леко извити навътре — все още са с лачени сандали с десетсантиметрови токчета. Парче материя със златни пайети — като долната част на бански костюм, но разкъсан и усукан на кръста — покрива слабините на Клара.
По-късно е установено чии са торсът и краката, макар че на полицията не отнело много време да намерят и останалата част от Клара Гейблър. Тя била само на двайсетина метра, натикана в една скална цепнатина, явно завлечена там от койоти. Това е половината с лицето, лице с изгризани дупки вместо очи. Трудно е да задържиш поглед върху снимката — откачения начин, по който тялото й свършва току под ребрата…
Карла била намерена на петдесетина метра оттам, в малко дере. Според докладите животни и птици са се хранили с телата приблизително две седмици преди злополучният катерач да ги намери.
Карла Гейблър срещнала смъртта си по по-конвенционален начин от сестра си. Била е простреляна, по мафиотски, зад дясното ухо. Направо си е облекчение да прегледам снимките в нейното досие и се налага да си напомня, че и тя е станала жертва на хладнокръвно убийство. Снимката от местопрестъплението показва Карла в костюма й — мрежести чорапи, сандали с високи токчета, бикини със златни пайети, обсипан с лъскави камъчета сутиен. Била е с лице към един голям камък, когато са я застреляли. Заради трупното вкочаняване, активността на хищниците и изходната рана на куршум трийсет и осми калибър лицето й е неузнаваемо.
И ако снимките са брутални, текстът не им отстъпва по нищо. Сухата проза на доклада от аутопсията отбелязва, че Клара е била срязана наполовина с електрически трион, достатъчно мощен да среже гръбначния й стълб. „Разрезът минава през меката тъкан на коремната кухина, малко над пъпа, разрязвайки вътрешностите при дуоденума… продължава през вътрегръбначния диск между втория и третия лумбален прешлен.“
Но има и по-лошо. Според патолога „нараняването върху торса е настъпило преди смъртта“. Причината за смъртта е загуба на кръв.
Специализираният език на доклада не успява да притъпи значението му. Клара Гейблър е била жива, когато са я разрязали на две, била е жива, когато убиецът е изтръгнал по най-жесток начин душата й.
С други думи, казвам си аз, касапницата не е била с цел тялото да стане по-лесно за изхвърляне. Била е акт на садизъм.
Но явно не е била резултат и на сексуално престъпление. Нито една от двете жени не е била изнасилена. Всъщност според патолога и при двете не е имало данни за скорошна сексуална активност. А различни документи в папките — записи на разговори с Ягода, Ригинс, със съседи на момичетата Гейблър и с техни колежки в Папагала — разглеждаха вероятността близначките да са заработвали допълнително като проститутки.
— Хей — беше ми казал Голдстайн, — те са еднояйчни близначки, това е Вегас, те са шоугърли, за Бога! Някоя и друга тройка, колкото да свържат двата края? Едва ли би изненадало някого, нали така?
Само че според Ягода — макар и да не били девственици — Карла и Клара не били „такива“.
— Нищо подобно — казва Голдстайн. — Дори не излизали много. Всъщност според Ягода момичетата Гейблър се притеснявали точно заради този тип неща. Че са близначки. Много им било неприятно, когато хората се шегували за тройки — което се случвало често, между другото. Дори не обичали да излизат заедно на срещи.
Ягода е разпознала труповете. Докато били живи, ги различавала с лекота — по маниерите и начина на изразяване. Но сега…
В крайна сметка определили коя коя е по зъбите. И двете момичета нямали кариеси, но Клара си счупила зъб когато била на девет и по-късно платила да й направят порцеланова коронка — точно това помогнало на полицията да определи кой труп на кое момиче е.
От докладите става ясно и друго — че макар след смъртта хищниците вероятно са извлекли труповете с няколко метра, момичетата Гейблър не са били убити другаде и след това изхвърлени в Каньона на
