добре наистина! Много други биха се ужасили от подобно нощно привидение.
— Бухалът ми беше говорил за подобни същества, както и за феите, джуджетата, браунитата, елфите и други подобни създания.
— Би трябвало да отбележа, че твоето обучение върви много задоволително. Когато му дойде времето, ще ти обясня и за някои други неща по света, за да можеш да ги разбереш и да ми бъдеш в помощ. Това е възможно само при успешно овладяване на нашата професия. Между другото, много от тези неща са тайни, с които се занимавам поне засега. Те са по-страшни дори и от тези, за които говорехме, бих казал твърде сурови и засягат Херцог Юнисед.
Дъглас кимна в знак на съгласие и кимването се превърна в прозявка, а Флеърмън с втренчен поглед протегна ръце.
— Ключовата дума за добрия Чирак е „търпение“. Да, да…, би било добре да поспим малко преди разсъмване. Тази сутрин уроците започват отначало и аз ще те упражнявам, разказвайки за всички тези неземни и безсмъртни същества, за които Бухалът сладко ти е разказвал. Възможно е да научиш и нещо ново, за което и птицата не е чувала. Хайде да тръгваме нагоре!
И той изпрати своя чирак отново в леглото. Когато Дъглас се отправи към стаята си, бе сигурен, че светлината, която се процеждаше под прага на вратата на Вълшебника, блестеше по-ярко от когато и да било.
Третият посетител също пристигна по различен начин.
Зимата донесе първия сняг месец след появяването и изчезването на Дека Привидението през комина. На сутринта Хълмът на Вълшебника се бе превърнал в пухеста бяла пелена, изваяна с нежни, извити и причудливи фигури, които можеха да се оприличат на различни предмети, свързани с домакинството или с ябълковите дървета на Безценния, растящи около Кривия Поток.
Самият Поток бе изчезнал под тънкия слой кристален лед и беше покрит със снежно одеяло, но дори и в този студен сезон се долавяше неуморното му шумолене.
Утрото бе свежо и чисто, безоблачно и напълно тихо, така че Дъглас нахрани кравите и имаше възможността да чуе от цели петнайсет мили звукът от преживяната храна, издаван от „дамите“. Докато им подменяше сламата, момчето винаги се отнасяше нежно към тях, даже когато те спяха или ги доеше. При тази последна дейност, докато повдигаше рамене и студени ръце, той дочу първото от многобройните тъпи шъткания-пукания. Една от кравите му направи път и момчето изнесе от обора две ведра с прясно мляко. Навън се засмя и изпуфка облачно бяла пара към синьото небе над хълма.
— Можеш ли да ги духаш във форма на пръстен? — запита дрезгав плътен глас.
Внезапно изненадан, Дъглас се спря, като почти щеше да разлее млякото. Сред прозрачно-белия, осветен от слънцето двор не виждаше никого.
— Кой е там?
— Просто старият Брайърмот, пристигнал от Коро Кед — беше отговорът. — Този, който се наричаше Смразяващия, Снежната Шия, Синия Пръст и Есенния посетител. Можеш ли да направиш пръстенчета от пара?
— Аз съм Дъглас Брайтглед, чиракът на магьосника Флеърмън Флоуърстолк и никога не съм опитвал — бързо отвърна момчето. — А ти можеш ли?
— Излишен въпрос — измърмори гласът.
На фона на купчината сняг, който се виждаше под кухненските стрехи, се появи червен нос, две светещи сиви очи и чифт посинели от студ ръце. Картината се допълни от малък човек — не толкова висок, колкото набит, в сравнение с Дъглас, който пристъпи напред и очисти ботушите си от полепналия сняг. Облизвайки устните си, той продължително изпуфка няколко безупречни кръгчета. Те полетяха към момчето, минаха през двора и се сляха със скитащия бриз, който бавно пълзеше край ъгъла на къщата.
— Чудесно! — възкликна Чиракът на Вълшебника, остави кофите на земята, сви устни по същия начин и започна да имитира триковете на джуджето. Но въпреки положените усилия, издухваше облачета, без да успее да направи кръгчета. Джуджето весело се засмя и произнесе три огромни почти едно в друго кръгчета.
— Трябва да използуваш езика си, поставен в дъното на устата — посъветва го той — и да изпускаш дъха си по малко. Разбира се, с тютюнев дим е много по-лесно. Съществата, които успяват с въздушна струя, не са много. Веднъж показах на Златния Дракон как да направи кръгчета и той стана световен шампион, но както знаеш, драконите имат специален начин на издишване!
Дъглас се опита за трети или четвърти път, когато Вълшебникът излезе от кухнята, за да види кой пуфка, кой се смее и кой говори пред къщата му.
— Добре, добре! — каза той. — Това джудже пристигна с първия сняг.
Брайърмот се завъртя, олюля върху снега и изтръпна от удоволствие след като видя Вълшебника в сутрешното му облекло — сребърна пелерина, черни пухени пантофи и червена нощна шапчица, която се спускаше покрай лявото му рамо надолу към джоба на дрехата.
— Каква гледка за очите — извика посетителят и стисна ръката на Майстора. — Всяка година бих искал да се поднася такъв диамант, когато се срещаме на това място.
— Дъглас, този човек е мой стар приятел и съветник — представи го Флеърмън и на свой ред представи момчето. — Това е Брайърмот. Хайде да влезем вътре и да се разположим до голямата камина, чиито камъни, както и камъните на къщата са донесени от него от целия свят.
Когато пристигнаха в топлата уютна кухня, Джуджето намигна с око, обръщайки се към Дъглас и каза:
— Ти си чиракът на Вълшебника, така ли е? Аз мога да те запозная с мините за скъпоценни камъни, да те науча как да намираш сурово злато и студена платина. Ще бъдеш ли доволен?
Дъглас поклати глава.
— Не можете да ме примамите, сър Брайърмот. Главата и сърцето ми изцяло са отдадени на вълшебството и огнегадателството, за което ми трябват най-малко десет живота.
— Твърде вероятно — намеси се Флеърмън и указа с жест на Брайърмот да седне на една от подплатените кушетки, разположена до огъня. — Със забележка, че тези събития са променливи и може да се наложи младежът да учи по-бързо и да расте по-скоро, преди голямата зима да се е разпростряла.
— Аха, аха? По-лошо от това, а? Изглежда се уплашихте — каза джуджето. — И все пак не е късно да се каже: аз съм с Флеърмън Флоуърстолк и с Дъглас Брайтглед — направи той дълбок поклон. — На Вашите услуги!
Двамата му отвърнаха с тържествена учтивост, а то се обърна към камината и широко размаха ръце.
— Моите камъни! Моите камъни! Така добре подредени и толкова хубави! — проплака.
Джуджето закрачи като генерал от единия до другия край на камината, дори зад решетката й, където самото то можеше да се побере.
— Време е за закуска, а Брайърмот никога не пренебрегваше стомаха си, особено когато готвачът е Синия Чайник — весело добави Джуджето. — Но ти обещавам, Чирако, когато имаш свободно време, да ти разкажа за всеки камък и неговата история.
Докато се хранеха, Дъглас попита Брайърмот какво означава името, което го чу да използува — Коро Кед.
— Това е най-старото приказно наименование на вашия поток. Той включва една от трите могъщи води, чиито сили са скрити и аз съм учуден, че старият Маг не ти е споменавал за тях. Името означава „виещите се води“ и хората наоколо са чували, че се е наричал Коро Кед по времената, когато човеците, тролите и феите са живеели заедно. Тогава те са се наричали „кривите“ и така впоследствие се е запазило името на потока.
— Нямах представа! — възкликна Дъглас. — Винаги съм предполагал, че името на потока е такова, защото…, да, защото самият той се извива, не е ли така?
— Ела някой път при мен, момчето ми, и ще ти покажа причудливи места, в които потоците имат още по-причудлива извитост. В Дуелмленд те първо криволичат надясно, после наляво, след това надолу и накрая нагоре.
И това обяснение съдържаше всичко за собствената му страна.
Веднъж седмично Дъглас говореше с Безценния, докато Люляка го угощаваше със сладкиши и вкусни
