чист.
— Отсега нататък винаги ще я вземаме с нас, когато напускаме къщата — обеща бащата на Принсцила. — Толкова много неща могат да се случат на едно малко дете, дори в присъствието на старо куче.
При мисълта, че ще бъде заедно с майка си по хълмовете, Принсцила нададе радостен вик. В крайна сметка дори и когато не си заобиколен от огън, е опасно да бъдеш сам.
С настъпването на тъмнината Дъглас и Бухалът напуснаха къщата, давайки обещанието, че следващия път ще донесат чувал вълна, за да бъде превърнат в топли пуловери за Вълшебника и неговия Чирак, а ако нещо останеше — за няколко чифта вълнени чорапи.
Те се върнаха на Хълма на Вълшебника по време за лягане и завариха Флеърмън на любимото място на джуджето — до камината. Той подсмръкна към чирака си и каза:
— Не зная дали е по-добре да те изпратя в банята или да те накарам да седнеш и да ми разкажеш за всичките си приключения.
— Първо приключенията, разбира се — извика разположилият се на своята пръчка Бронзов Бухал.
— Изцяло не бих го нарекъл приключение — отвърна момчето. — И наистина се нуждая от баня.
— Искаш ли да отсъдя, дали е било такова или не? Обичам приключенските истории — извика Флеърмън и го бутна да седне на Големия стол, после махна на Синия Чайник да донесе допълнително чай. — Разкажи за всичко много подробно!
И така историята трябваше да бъде разказана още веднъж, въпреки че Дъглас бе уморен от повтарянето й. В края на разказа, неговият учител закима утвърдително и го похвали за добре свършената работа.
— Има някои неща, които биха могли да се направят според обстоятелствата. Базирайки се на нивото на обучението ти и придобитите знания, ти си направил най-подходящото. Някои биха постъпили по друг начин, но ти си Възпитаник на Огъня и правилно си осъзнал ситуацията, връщайки огнената мощ обратно и запазвайки контрола над нея. Знаеш, че съм човек на похвалите — добави той, — както и на порицанието, когато е необходимо. Но бих казал, че си се държал добре и си достоен за похвала. Въпреки че — подчерта Вълшебникът, след като Дъглас се изчерви от нескрито удоволствие, — ние двамата можем да използуваме няколко топли пуловера. Тежката и студена зима наближи.
Това се случи само няколко седмици, преди Дъглас да разбере истинското значение на казаните от него думи.
Глава пета
Зимата, която дойде, бе извънредно студена, безкрайно бурна, и ужасна за Хората и техните животни.
Кривият Поток замръзна до дъно. Стотици дървета измръзнаха. Зимните посеви измръзнаха в земята.
Навред из Херцогството хората гладуваха, макар че никой от тях не помнеше да е имало до този момент глад. Отчаяни хора напускаха фермите и къщите си и обикаляха из покритите след пътища да търсят къшей хляб, за да изхранят семействата си.
Някои отидоха към малките градчета като Трънкети и Пъртсайд, където намериха топъл подслон. Много от тях отидоха в Столицата, където нямаха друг избор освен да се запишат в Армията на Херцог Юнисед — или да умрат от глад, защото в Столицата нямаше нито благотворителност, нито утеха, нито работа, нито храна.
Поне в Армията им даваха по едно мръсно одеяло срещу ужасния студ и ги подслоняваха от щипещия вятър в набързо построени казарми или в домовете на тероризираните граждани. Получаваха по едно ядене на ден и неофициалното одобрение за всеки грабеж или нападение, което извършваха за да се прехранят или облекат по-добре.
Безчувствените и злодеите така живееха добре чрез кражби и измами. Армията набъбна, като удвои и утрои числеността си, без да охарчва допълнително управниците. Това бе една бърбореща, пееща, нападаща жените армия. Войниците живееха на гърба на хората, докато недоверието и омразата станаха реалност, както и омразата към Херцога и всичките му приближени. Случваха се жестоки, безпричинни убийства посред бял ден.
Времената бяха тежки, наистина тежки! Хората от Долината се бореха срещу съдбата си и не им оставаше много време да мислят за делата на Херцога.
Безценният и Люляк бяха благодарни за новогодишната кошница с храна, която добре увитият Дъглас им донесе през покрития със сняг Поток. Килерът им беше на изпразване, а зимната им пшеница беше изгнила в земята.
— Мисля, само си мисля, че може и да изкараме до пролетта — каза Безценният на Чирака. — Цял живот съм живял в недоимък, освен последните четири-пет години, благодарение на нашия Магьосник и разбира се на парите на Кримай и Херцога за шпиониране, но никога досега не е било толкова зле.
Люляк премести четирите си вълнени поли и трите плетени шала, за да направи място за Дъглас пред нищожния им кухненски огън.
— Трима души дойдоха до вратата вчера привечер — каза тя, а в гласа й имаше нотка страх, каквато Дъглас никога до този момент не бе усещал. — Трябваше ми доста време да ги убеждавам, докато повярват, че нито тук, нито някъде наоколо има храна. Страх ме беше, че ще решат да нахлуят и да търсят, и че ще ни вземат всичко, което имаме.
Съпругът й поклати тъжно глава и каза:
— Стори ми се, че познавам единия от тях. Може да беше вторият син на един стар мой приятел. Ти не го знаеш, той живее там… е, забравих всъщност. Вероятно бяха добри момчета, но гладът може да промени по странен начин духа и сърцето на човек. Ужасни времена!
Когато най-сетне беше в състояние да се разходи до Трънкети през един малко по-спокоен ден, през който не валеше дъжд, Дъглас отиде да види Фермера Френстил.
Френстил бе предпазлив човек и се бе запасил с изключително големи запаси от зърно за брашно и посев, усещайки нещо нередно през последните седмици на лятото. Беше приготвил и големи количества фураж за добитъка, а трите прасета на жена му бяха народили много и здрави прасенца — като че ли и те усещаха сериозните студове, които ги очакваха.
Той каза на Дъглас да разгласи в града, че ще продаде малко свинско и телешко месо на същите цени като през миналата зима. Някои твърдяха, че и те са твърде високи, но качеството беше извън всякакво съмнение. Дъглас знаеше, че до края на Убийствената Зима Френстил ще започне да раздава месото на всички, които настина се нуждаят от него без дори да изисква обещание, че ще му бъде платено.
През тежките януарски бури, най-тежките, които някой помнеше, къщата под Гимназията за Магьосници, в която никога не ставаше твърде студено, приютяваше по седем или десет големи семейства. В два от случаите техните домове бяха изгорели, а останалите бяха безпомощни поради болест или нараняване. Жестокият студ замрази кладенците до дъно, изпочупи мостовете над реките, умъртви добитъка в полета и обори, и направи невъзможно придвижването между съседите.
Но атмосферата в къщата на Магьосниците бе атмосфера на очакване с надежда и веселие, дотолкова, доколкото позволяваха обстоятелствата. Перт и Парт, и дори достолепният Черен Пламък бяха галени и занимаваха цяла дузина деца, от пеленачета до юноши, с няколко години само по-малки от Дъглас. Когато Черният Пламък се умореше от всичкото това внимание той си търсеше скрити кьошета близо до топли комини, където да се крие. Само жените му и мишките знаеха къде се крие.
Дамите в обора се справяха геройски с диетата от суха трева, татули и слама. Синият Чайник държеше кухнята в ред, а тенджерите, паниците и тиганите се разглезиха безкрайно много от вниманието на десет домакини, които не само ги миеха след всяко ядене, но и ги търкаха така, че светеха.
— Трябва да им намираме работа — обясняваха те на Синия Чайник, когато тя им се караше, че се глезят.
И, което си е вярно, къщата никога досега не бе светела така, леглата никога до този момент не бяха толкова бързо оправяни, бельото никога не е било толкова чисто и толкова приятно миришещо. Когато преспи затрупаха предната врата за три седмици и дворът бе затрупан от сняг на височина над три метра,
