— Времето дойде — каза Френстил, като се усмихваше, — да започнем да правим планове за това какво ще садим и как ще живеем докато приберем реколтата. Пролетта вероятно също ще бъде тежка, а и лятото, независимо от това колко ги чакаме.
Флеърмън кимна твърдо с глава.
— Моите гости вече започнаха да се прибират по собствените си домове — каза той. — Аз видях и други знаци, които ми показаха, че Убийствената зима е към своя край, макар че можем да очакваме още неприятни изненади, преди тя да остане само в спомените ни.
— Точно това казах и аз — съгласи се Посумтейл.
— Няколко неотложни неща ми идват наум — каза бавно Френстил. — Първо, докато идвахме насам си говорехме за проблема с труповете на хората и животни, които сега ще се покажат поради стопяването на снега. Посумтейл предложи кремация, поне за животните и за някои от непознатите скитници… защото те ще бъдат вероятно твърде много за нашите сили.
Дъглас въздъхна, но побърза да добави, че е съгласен.
— Толкова е ужасно — каза той.
— Напълно съм съгласен — отвърна Френстил на момчето, което вече бе станало млад мъж. — Но трябва да бъдем практични. Няколко топли дни и… Е, сам виждаш, че това трябва да бъде уредено колкото се може по-рано, и то бързо. А това е само един от проблемите ни. Недостигът на храна също не е свършил.
— Изпратих съобщения — каза им Флеърмън, — търсейки пазари край Остров Уейнес чрез Торнууд Моряка. Той ще се наеме да ни намери места, от които да купим храна и семена в замяна на дървен материал, вълна, и златото, което сме успели да спестим, както и някои други неща, които бихме могли да предложим за продан. Ето един недовършен списък, над който аз работя в момента.
Той им подаде един твърде малък къс хартия, който те прочетоха внимателно.
— Ние сме земеделци, а не търговци, нито пък финансисти или производители — каза Френстил, — но не виждам защо да не произведем от тези стоки и да не ги отпратим бързо за продан. Бих казал, че е хубаво да подготвим дървения материал докато земята е още замръзнала. А после да се погрижим за вълната от овцете.
— Освен това — продължи Магьосникът, — аз уредих Торнууд да ни авансира пари в брой или храна срещу бъдещите ни доставки. Знам, че предпазливи хора като теб не обичат това, Френстил, но ще е добре да го направим поне тази пролет и това лято, докато можем да получим пари в брой за нашите дърва и вълна.
Френстил въздъхна, след което кимна с глава.
— Добре, ще подкрепя това, макар че и ти знаеш не по-зле от мен, че мнозина в Долината няма да искат да взимат заеми срещу бъдещата си реколта.
Флеърмън отвърна:
— Майкъл Ротър се съгласи да дойде тук в Долината и да започне производството на някакъв уред, който ще бъде много полезен за корабите. Той ще има нужда от няколко дузини мъже или по-големи момчета. Те ще получат заплати и това ще ни донесе добра печалба в края на годината. Трябва да видим кой ще може да се посвети на това. Трябва да са хора, които добре работят с дърводелски инструменти. Някои от корабостроителите от Фаранго Уотърс ще дойдат, за да помогнат за най-специфичните работи, и ще обучат и нашите хора.
— Това звучи обещаващо, господин Магьоснико — казаха и Френстил, и Посумтейл едновременно.
— Което ме кара да настоявам да забравим за титлите и официалните обръщения, щом ще работим заедно. Наричайте ме само Флеърмън, ако обичате — прекъсна ги Флеърмън.
Посумтейл онемя от изненада:
— Но аз изпитвам ужасен страх от вас още от детските си години, и трябва да ми простите, ако се отнасям твърде почтително.
— Страх ли? От мен? Колко смешно — изсмя се Флеърмън. — Аз страховит ли съм, момчето ми? — попита той, като се обърна към Дъглас. — Хората страхуват ли се от мен?
— Страхувам се, че това е неделима част от Магьосничеството — отвърна Дъглас с въздишка. — Много от хората в Долината се страхуват и от мен!
Флеърмън вдигна нагоре главата си и се усмихна по-дълго и весело отколкото когато и да е през тази тежка зима.
— Така или иначе — продължи Посумтейл, — някой трябва да поеме ръководството и да покаже какво да се прави. Френстил е водачът на нас, фермерите, но хората от Трънкети ще очакват техния кмет или съветниците му да ги ръководят, и не биха приели съветите на един фермер. Искам да кажа, така би било в нормално време. Тази пролет биха послушали и Дядо Мраз, ако мислеха че той е и състояние да реши проблемите им.
— Това крие и опасности — каза Дъглас.
— Аз съм Магьосник — каза Флеърмън бавно. — И аз ще ви помогна доколкото мога, заедно с Чирака си и цялото ми домакинство. Ако моето име ще е в състояние да накара Долината и Селото да работят заедно за общото благо, то разбира се, използвайте го. Но аз няма да бъда диктатор, Херцог, Шериф или нещо подобно. Мога да убеждавам, да съветвам — но не и да използвам магическите си сили, за да въздействам дори и за най-дребното нещо. Хората от Долината трябва сами да осъзнаят и оценят всяко предложение.
— Аз съм напълно съгласен — каза Френстил.
— И аз също — добави Посумтейл.
Двамата гости от Долината си тръгнаха много след полунощ. Флеърмън каза:
— Това, което ще кажа, може да прозвучи странно, но ми повярвай, защото знам какво говоря. Тази Убийствена зима не беше просто шега на Природата. Знам със сигурност, че Убийствената зима се появи точно в този момент поради въздействието на една зла воля. Така е! Неприятностите и проблемите ни не са свършили. Всъщност, те едва сега започват.
Той изчака докато те се настаниха отново на местата си.
— Нашият Враг е известен сред Хората с много имена, но най-известното е Фриджън. Той се нарича Леденият Крал.
Флеърмън изчака за секунда, след което продължи:
— Неговата цел е да завладее Света… или да го унищожи! Той смята, че има силата за това — студена, жестока, зла сила — и може и да успее, ако Хората, Безсмъртните и Почти Безсмъртните не се изправят веднага срещу него, и то заедно. Някои от нас ще трябва да се бият с този Леден Крал, някои ще умрат от ужасна смърт, за да помогнат на ближните си. Други ще работят повече от всякога, за да дадат възможност на малцина да се бият с това зло. Това е може би ролята — и надявам се, че ще е само това — на повечето от хората в Долината. Ние ще имаме нужда от вашата подкрепа и добри пожелания, и разбира се от вашите продукти и умения.
Флеърмън, Господар на Огъня, се изправи и строго ги заплаши с пръст.
— Казах вече, че можете да използвате моето име и престиж, за да постигнете целите си, и това е така. Но не разчитайте на мен да бъда до вас във всеки един момент. Аз си имам свои задължения, с които трябва да се справям. Дъглас може да ме замества във всичко. Вие можете да разчитате на него.
Последва продължително мълчание, преди Френстил да попита:
— Кога?
Флеърмън поклати глава, като изведнъж се почувства уморен.
— Ще ми се и аз да знаех това. Бъдещето е много, много неясно. Мощни магии в момента опасват света. Повечето добри хора чак сега започват да се замислят за тази опасност. Убийствената зима беше просто част от сценария за отвличане на вниманието ни. Кой може да знае кога ще нападне Фриджън и по какъв начин? Мога само да кажа, че със сигурност ще нападне, и то скоро.
Четиримата стояха и гледаха плочника под краката си известно време, след което отново Френстил наруши мълчанието.
— Толкова ли е зле? Толкова е зле! Е, и преди сме изкарвали тежки периоди, ние Хората, макар и твърде отдавна. Ние сме корави и твърди, когато трябва! Ще се оправим. Особено с твоята помощ, Флеърмън Флоуърстолк. Късметлии сме поне в това отношение.
