Магьосникът им благодари тихо и ги изпрати мълчаливо до входната врата. Дъглас отиде да им доведе конете.
Когато се бяха разделили, и гостите бяха потънали в развиделяващия се нов ден, Флеърмън се прибра вътре, уморен и отчаян, а Дъглас го последва и го видя как се спира пред огнището и гледа през пламъците.
Той се обърна към Дъглас и каза:
— Опитах се да им дам един тласък, едно начало на нов живот, да им помогна да започнат сами да се борят. Опитах се да им кажа да не разчитат само на нас за своите битки. Мислиш ли…?
— Мисля, че на тези двамата това им беше ясно — каза замислено Дъглас.
— И аз така мисля — каза Флеърмън. — Приятелю, синко, Чирако, тази вечер, или по-точно тази сутрин, решихме някои доста важни неща.
Той се качи нагоре към вратата на стаята си и положи ръка върху рамото на младия мъж.
— Толкова много има за правене! Е, за всяко зло може да се каже и по нещо хубаво. Например, че никога няма да ни е скучно, нали?
— Така си е — отвърна Чиракът му. — Лека нощ, Учителю. Приятни сънища.
Дъглас се събуди много след като слънцето бе изгряло. Той стана, реши, че е почти време за обяд, и тръгна да търси Магьосника. В Работилницата Учителят му се беше навел над една стъкленица, която току- що бе извадил от огъня. Топлината трептеше над нея и един странен, сребърен отблясък осветяваше лицето на стария човек, който се взираше в нея.
— Помниш ли съобщението на Привидението? Тя спомена за един приятел, който участвал в намирането на огромна Сива Перла.
— Да, Учителю. Спомням си много добре за Дека и нейното съобщение.
— Този приятел е Водогадател, Магьосник на Силата на Водата, Четвъртият Елемент. Това е дълга история, но засега мога да ти кажа, че намирането на Перлата ни дава първата истинска надежда, че ще можем не само да забравим Фриджън, но и да го спрем.
— Все още има много проучвания и експерименти да се правят. Времето ни намалява все повече и повече, както показа Убийствената зима. Загубата на Сивата Перла е било голям удар за плановете на Ледения Крал, и ние трябва да разберем как можем да се възползваме от това.
Той внимателно и бавно изсипа стопеното съдържание на стъкленицата в няколко малки кръгли формички.
— Убийствената зима, която засегна само Херцогството, бе пряк резултат от нашето притежание на Перлата. Господарят на Водата и аз сме убедени, че намирайки Перлата сме принудили Фриджън да направи своя първи ход преди да е готов напълно. Името на Господаря на Водите е Огурян, и той живее на един остров в Топлите Морета, наречен Уотъранд.
— Бухалът е споменавал за него — каза Дъглас. — Сега ще ми кажеш ли какво се крие зад всичките ти проблеми и нашите неприятности, Учителю? Аз се смущавах да попитам, защото знаех, че все още не е дошло времето за това, особено с нашето правило за отговаряне на въпросите.
Магьосникът си свали високата островърха шапка и си избърса челото с нея.
— Вече е време. Наспал ли си се добре?
— Достатъчно добре.
— Тогава да си поговорим за тази работа. Аз вероятно няма да мога всичко да покрия, но с течение на времето ти ще ми задаваш въпроси за нещата, които съм пропуснал. Днес е една приятна сутрин, пардон — следобед.
Той поведе младия мъж навън от пещерата и го настани на една стара селска пейка в двора, където последните студени стрели на зимата се неутрализираха от пролетното слънце. От кухнята се появи цяло шествие чинии, подноси и кошници, натоварени с вкусна закуска и обяд, които щяха да бъдат техния първи пролетен пикник.
— Фриджън беше едно време член на Братството на Магьосниците, сред които бяхме и аз и Огурян. Той беше Господар на Въздуха.
— Това беше преди падането на Кралството. Чел си историята, нали? Точно така! Последната Битка допринесе за унищожаването на Злодеите и за края на техния подставен крал Грумист. Цената обаче, бе убийствена за нашата Конфедерация на Светлината. Братството на Магьосниците беше почти унищожено. Много, включително и Магьосниците, си дадоха живота, за да спасят Света.
— Някои от нас оцеляха — най-вече аз и Огурян — и Фриджън. Ние бяхме тежко ранени и ни трябваха векове, за да съживим и възвърнем силите си. Дори и сега никой от нас вече няма тази сила, която някога е имал.
Дъглас попита:
— Искаш да кажеш, че сега си по-малко мощен магьосник, отколкото преди ли?
— Да, момчето ми! Да! Възвърнах си много и постепенно отново научавам много неща, както и Огурян. Както и Фриджън, за съжаление. Жестоките рани, които ни бяха нанесени при Последната Битка изкривиха сърцето и разума му. От тогава… мислите му се обърнаха към чисто егоистични неща, към възхвалата на Фриджън вместо към служба на Света, както първоначално бе запланувано.
— Преди години аз започнах да подозирам, че той е все още жив, въпреки че беше се крил в продължение на векове като всички нас. В началото бях възхитен, че още един Магьосник е оцелял през този погром, но постепенно открих, че той се движи по зли пътища. Вгледах се в него. Наистина беше така. Той отново бе започнал да става могъщ и караше влиянието му да се чувства по различни изкривени начини. Поробваше и омагьосваше, използвайки Магии, за да покори Хора и Почти Безсмъртни същества. Не можех да позволя това да продължи, но нямах и силата, за да го спра.
— Преместих се да живея тук, построих Гимназията, и скоро я заобичах и нея, и хората от Долината, и Херцогството. Безпомощно наблюдавах как Фриджън урежда смъртта на стария Херцог Торнууд и изчезването на неговата Херцогиня. Сам знаеш какво се случи с техния син.
— На мястото на стария Херцог Фриджън постави Юнисед с единствената цел да предизвика суматоха и да ни отвлече вниманието като насърчава самолюбивия, глупав и жесток Юнисед към злоупотреба с властта и война.
— За да помогне на Юнисед, Фриджън ни изпрати Убийствената зима — по две причини: първо, защото ужасният глад и лишенията, породени от студа и снега, ще помогнат на Юнисед при набирането и издръжката на огромна Армия.
— Второ, защото си мисли, че страданието на хората от Херцогството ще ми отвлече вниманието и няма да ми остави време да мисля за проблема с Перлата.
Флеърмън отпи от бокала си и си избърса брадата със салфетката. Дъглас нищо не каза.
— Е, ние доказахме, че той не е прав! Той и не подозираше, че ще си намеря първокласен Чирак! Ти удвои моята работоспособност! Работата, която свърши през последните седем месеца, го доказва без всякакво съмнение. Като резултат от това, аз можах да отделя необходимото време и усилие за Сивата Перла.
Дъглас се изчерви и сведе глава, като не знаеше какво да каже.
— Сега вече, когато Фриджън е зает с подготовката на своето нападение, Юнисед е отхапал залък, който не може да преглътне. Ще започне война с Хайлендорм, а може и вече да е започнала. С малко помощ Тет, стар и опитен боец, ще победи бързо и решително Юнисед. Херцогът, дори и да се старае, никога не може сам да се справи с хайлендормците. Така че в момента е отвлечено вниманието на Фриджън, а не на нас!
Той се спря, за да се изпъне.
— Това слънце е истинска благодат, не мислиш ли? — попита той, обръщайки се към него.
Кокошките, най-после пуснати от своя задушен курник, кудкудякаха из краката им. В обора Дамите шумно преживяха, чакайки търпеливо да бъдат пуснати на поляната веднага щом слънцето разтопи достатъчно снега, за да се покажат пресните и крехки тревички отдолу. Гълъбите нежно се караха за места по паважа, планирайки полети нагоре към небето, за да проверят дали останалият свят е все още на мястото си.
— А що се отнася до Перлата — започна отново Флеърмън, — Фриджън пое един пресметнат риск за да е сигурен, че силите му няма да бъдат намалени от тръпките на съвестта му или остатъците на човечност в
