душата му. Той събрал по магически път всичките си човешки черти и ги капсуловал в Сивата Перла, която след това изхвърлил в Морето. Подозирайки, че той ще направи нещо подобно, аз дебнех, за да засека скритата му магия. Намерих Перлата! Той знае, че тя е в наши ръце, но не знае дали, и кога, ще се научим как да я използваме срещу него. Той явно предполага, че тя е в Огурян, или че е скрита в Уотъранд. Но греши! Тя е тук.
Той протегна ръка в широкия си ляв ръкав и я извади отново — една блестяща идеална сфера около два сантиметра в диаметър. Беше блестяща, идеално кръгла и идеално гладка, без всякакви други отличителни черти освен цвета си — тъмно сив — и големината си.
Държейки я в ръка, Дъглас изведнъж си помисли за странни, безкрайно студени арктически води, които постоянно се въртяха и движеха, а точно извън полето на видимост сякаш неизвестни хищници нетърпеливо мърдаха. Той шумно си пое дъх със страхопочитание и малко страх, и все пак протегна ръка, за да се докосне до нея. Магьосникът му разреши да я вземе в ръка. В началото бе студена, но държейки я, тя започна слабо да свети. Тъмният, дълбок морски цвят се смени със сиво-зеленото на откритите океански води.
— Нашата задача е да намерим начин да освободим човешките качества на Фриджън и да ги възвърнем на душата и разума му. Другата алтернатива е да го унищожим, което ще значи да унищожим и много от доброто и хубавото в нашия Свят… виж какви бяха резултатите от Последната Битка на Кралството! Все още не сме се оправили от тази ужасна катастрофа.
— След като загадката на Перлата бъде решена, Фриджън се превръща отново в човек — човек, който дори и като Магьосник, не е лишен от своите човешки качества — човек, който иска да бъде харесван, обичан, да поправи злините, човек с човечност и съвест.
— Мисля — каза Дъглас, връщайки Перлата на своя Учител, — че той би предпочел да бъде унищожен, вместо това да се случи, а ти?
— И аз мисля точно това. То прави нашата задача още по-тежка.
— Започвам да разбирам.
— Страх ли те е?
Чиракът Магьосник отвори уста, за да отрече това, но я затвори бързо. След като помисли малко, той погледна право в сивите очи на Магьосника и тихо отвърна:
— Да.
— На място казано! И честно, също така. Помни, не е срамно да се страхува човек от огън или вода, когато те бушуват, или от ледения дъх на зимата, жарката горещина на лятото, свличания, урагани или други природни бедствия. Това е просто предпазливост. Куражът е в това да направиш каквото смяташ за необходимо, въпреки страха си — както направи ти по време на оня пожар на връх Долината миналото лято.
Той сложи ръка на рамото на младия мъж, изненадан от това колко на високо трябва да се протегне, за да го направи.
— Ти порасна. Как отлетя времето през тези години! Е, Дъглас Брайтглед, дал съм ти някои оръжия, с които да се защищаваш, и с които да отвърнеш на опасността, когато се появи опасност. Ако имаме време, ще те науча и на други…
— Не се чувствам прекалено могъщ — каза Дъглас, като си сви пръстите и гледаше как кокошките се нахвърлят върху първите пролетни буболечки под сламата.
— Ти вече знаеш повече от достатъчно, за да не си само пионка в играта, която ни предстои, ако това може да се нарече игра. Ако аз оставям света да те мисли за пионка, това е защото така ми е изгодно, разбираш ли?
— Аз… да… да, мисля, че разбирам, Учителю. Ти искаш просто да изглеждам като момчето, което мете и носи закуската, и се кланя където и когато трябва.
— Хъммм, да, точно така. Засега се прави на пионка. Научи това, на което все още имам време да те науча, и бъди готов да се превърнеш в кон, офицер или топ веднага щом те повикам. Засега реших да скрия Сивата Перла тук, зад огнището на Джуджетата — каза Флеърмън, като се огледа наоколо. — Само трима човека ще знаят за нейното скривалище — ние двамата и Огурян.
Той влезе в кухнята, пристъпи до огнището, и мина зад огъня. Там той откри една тухла, която при придърпване се изваждаше напред и откриваше една скривалище в стената. Той постави Перлата в кухината.
— Ох, какъв стар глупак съм аз! Забравих едно друго важно нещо. Ако някога ти се наложи да носиш Перлата, дръж я през цялото време скрита. Не я показвай на никого! Тя е обвита с една проста, но силна магия, която кара притежателят й да има желанието през цялото време да я показва. Точно така и аз се сдобих с нея. Един моряк ми я показа на един кораб в Уестон Роудс и аз веднага я разпознах. Това е и начинът на Фриджън да следи къде се намира Перлата. Всеки, който я търси, ще може да я види, защото притежателят й ще я покаже и — сбогом Перла! И сбогом, Дъглас, вероятно.
Дъглас безмълвно кимна. Магьосникът продължи да мисли на глас:
— Най-добре ще е да внимаваме с нашите пътувания напред-назад за сега. Видях няколко подозрителни врани, които се навъртаха около Гимназията напоследък.
— Да, и аз ги забелязах и казах на Бронзовия Бухал за тях. Той каза, че и на него не му се нравят.
— Умна птица е той, макар че е твърдоглав. Познава шпионина веднага щом го зърне — каза Флеърмън. — Страхувам се, че е време и двамата да спрем да сме толкова отворени и доверчиви. Убийствената зима вече ни научи на това, струва ми се. Студеният е свикнал да използва ята от низшите птици за своите цели. Той си няма такива като Кримай! Страхувам се, че животът ни ще се промени, млади Дъглас, и то не за по-добро.
Дъглас кимна в знак на съгласие и отиде да разбърка огъня и да прибави две цепеници, защото навън вече се стъмваше. На верандата ярко светеха три фенера. Синият Чайник се подаде от своя килер и започна да приготвя вечерята с обичайното си добро настроение.
— Бисквити с масло ли, стари Чайнико? — попита Магьосникът. — Пролетта трябва наистина да е съвсем близо, щом Дамите дават мляко с достатъчно каймак, за да може да се разбие на масло. Не мислиш ли, че с пълни стомаси по-добра работа ще свършим, Дъглас Брайтглед?
Чиракът Магьосник се съгласи от все сърце, доволен от това, че някои неща на този свят оставаха непроменени и весели. Те придърпаха столовете си близо до кухненската маса и поведоха оживен разговор с чиниите, тенджерите, паниците, чашите, солницата и пиперницата — като солта говореше най-много, защото според Флеърмън нейните дупки били повече от тези на пиперницата.
Глава седма
Минаха няколко седмици преди Флеърмън да започне своите пътувания. Това бяха седмици на учене с дълги часове в Работилницата, като двамата работеха над редица задачи.
Нови посетители пристигаха посред нощите, нарушавайки малкото сън, за който двамата успяваха да намерят време. Привидението Дека пристигна на три пъти със съобщения от Господаря на Дълбините Огурян. Неговите наблюдатели бяха забелязали раздвижване сред ордите на Ледения Крал във Вечния Лед. Зли хора, жестоки принцове, кръвожадни бойци, ужасяващи зверове и други страховити чудовища биваха викани в Ледения Палат — и някои не се връщаха от там. Тези от тях, които се завръщаха в земите си, веднага започваха подготовка за война.
Събираха се армии. Войнолюбиви орди от ужасяващи същества си подклаждаха смелостта с пищенето на мрачни зурли и разтърсващи сърцата барабани, които само те можеха да чуят.
Кримай също донесе новини в Гимназията за Магьосници. Той бе повел на юг керван от десет коли, придружен от седемнайсет здрави мъже от Долината, въоръжени с копия и лъкове. Те бяха предали първата партида кутии за лед на Торнууд в Уейнес, а той щеше да ги разпродаде на останалите капитани по южния бряг.
— Като че ли всички бандити, които се навъртаха край запустелите места в Лесен Хилс, са измрели от глад или са се избили един друг — каза Кримай сериозно. — Нямахме никакви проблеми. Тези жалки остатъци, които срещнахме, бяха прекалено малобройни, за да ни сторят нещо. Те ни казаха, че повечето от събратята им са се стекли на север веднага щом пътищата са станали проходими, за да се присъединят към
