Армията му ще се заточи насам, за да ни досажда на нас. Ако въобще познавам Юнисед и този миризлив злобен глупак наречен Блейдър, те ще се насочат право към нас, когато се връщат, и ще се опитат да ни отмъстят.
— Забеляза ли наблюдателния пост навръх Гимназията?
— Не, трябва да си призная, че почти припадах от умора, когато се катерех по пътеката край Потока. Направо допълзях, но сега се чувствам тип-топ след един дълъг сън в старото си легло.
Той се заговори за посещението си при Джуджето Брайърмот и странния старец Фракет от Пясъчната Земя. Беше се срещнал и за малко с Огурян, Господаря на Дълбините.
— Огурян смята, че ще има Морска Битка. Той е убеден, че Фриджън възнамерява да поведе на юг огромна армада, заедно със своя студ. За Морските Кралства, а и за целия Свят, ще бъде голямо нещастие, ако Фриджън успее да вземе контрола над Моретата.
— Поговорихте ли… за това, което скрихме?
— Пораснал си на ум, както и на височина! Да, поговорихме. Решихме, че засега ще е най-добре, ако продължи да бъде скрита. Вече сме близко до разрешението на загадката обаче. Много близо.
Дъглас спомена, че Кралицата на Феите е оставила вест за Флеърмън. Флеърмън извика Дека, за да изпрати послание до Кралица Маргет. Трябваха само няколко минути, за да се появи самата тя.
Накрая Флеърмън каза:
— Ние можем да направим твърде малко, за да помогнем на Тет. Аз му дадох няколко ценни съвета и полезна информация. И няколко амулета, които да го предпазват по време на боевете. Той не е от тези водачи, които се бият в задните редици.
— Така — размишляваше Кралицата на Феите. — Историята и съдбата в момента са върху плещите на Тет и неговите бойци.
— И върху тези на Торнууд и неговите моряци — добави Дъглас.
— Да, една много обикновена и немагическа война — съгласи се Магьосникът. — Ние не трябва да се намесваме, защото точно това очаква Фриджън от нас — да си загубим тука времето, което би могло да бъде използвано за изучаване на Перлата и на неговите планове за нападение по Море.
— А какво ще направи врагът? Защото трябва да сме реалисти, нали?
Магьосникът се усмихна на мъничката Фея, след което отговори:
— Е, и при поражение, и при победа Фриджън ще направи едно и също, защото какво значи Юнисед за него? Войната в Хайлендорм е само за отвличане на вниманието.
— Искаш да кажеш тогава, че е по-добре ние да продължим приготовленията си за оказване на помощ на Огурян, вместо да се притечем на помощ на Тет?
— Точно така, скъпа моя! Морската Битка ще бъде нашето истинско изпитание срещу Фриджън.
— Аз го очаквах. Моят Принц Консорт и неговите Нереиди са вече на път към Господаря на водите в Уотъранд. Колко време мислиш, че ни остава, Магистър?
— Предполагам, че войната в Хайлендорм ще е свършила до октомври. Фриджън ще е заел позиция около средата на ноември, струва ми се. Ще бъде ли готово твоето кралство до тогава?
— Разбира се! Ние ще бъдем в стройни редици до Огурян по това време, с доволно много време да подготвим и някои изненади за войските на Фриджън. Изненадата ще бъде важно нещо.
Флеърмън каза:
— Изненадата е винаги важна в боя.
— Аз говорих с всяка Нереида поотделно и те се заклеха да изпълняват заповедите на Хората. Този път няма да има повторение на ужасната Последна Битка, Магьоснико.
Гласът й бе станал изведнъж твърд и уверен.
Глава девета
Бойните Кучета на Тет се появиха от утринния сумрак, яростни, но без лай, и се разположиха около краката му, жадни за ласките и одобрението му.
Тет, великолепно обкичен в ярка сребърна и червена ризница и синьо-зелена поличка, с висок пернат боен шлем на главата си, се усмихна и се наведе да ги погали по главите, вратовете и ушите.
За Кримай това бяха страховити същества, тъмнокафяви и огромни, с кръвясали очи и огромни остри зъби. Той би се измъкнал веднага щом влязоха, но се страхуваше, че би могъл да си навлече по този начин вниманието и гнева на техния господар, Вожда на Хайлендорм.
Те го видяха, дойдоха да му подушат ботушите и започнаха да издават въпросително ръмжене, докато вождът не им каза името на Кримай и не го определи като приятел. След това военният вожд изслуша техните доклади, поднесени с много сумтене, ръмжене, виене и лай, както и с махане на опашки и въртене на глави. Те говориха с него подред, като пръв беше водачът им Брагор, най-голямото и най-ужасно куче сред тях.
— Брагор казва, и другите са съгласни, че Юнисед е вече напълно влязъл във Външния Кръг — каза най-накрая Тет на Кримай. Той бе харесал малкия бивш шпионин, по който Флеърмън му пращаше вести. Кримай не бе съвсем сигурен, че тази чест е заслужена — или безопасна — но си мълчеше, нещо, което бе научил, че е много полезно, когато човек има работа с великите хора.
— След като Юнисед влезе напълно във Външния Кръг, той много лесно ще бъде отрязан от своите обози, както и от пътя си за отстъпление… и ние можем да го изтормозим до смърт, независимо по кой път ще тръгне. Единственият възможен път за отстъпление би бил на север, към Железните Хълмове, където няма нито вода, нито дърва, с които да се стоплят през идващата зима. Разчитаме на Херцог Торнууд да му пресече пътя, ако се опита да отиде на юг към Морето.
— Но, Вожде Тет — каза Кримай, — ние трябва първо да се бием с Юнисед, ако искаме да го накараме да тръгне на север или юг.
— Разбира се, приятелю. Разбира се! Точно за това слушам какво ми казват Бойните ми Кучета сега. Те ще ми кажат къде е обозът на Юнисед, а от това аз ще мога веднага да ти кажа кога той ще бъде на удобно място, за да му окажем и ние внимание.
Той се заслуша отново в Кучетата преди да ги изпрати да бъдат изтъркани и нахранени, и да си починат до залез слънце, когато отново щяха да нахождат врага.
След това повика Кримай при себе си. Двамата се разходиха отвъд редиците с палатки на Предната Стража от Хайлендорм и седнаха върху един камък, от който се виждаше Тетгард, столицата на Хайлендорм. Тя се намираше на около километър от тях през тъмно синята вода: ниска, силна, мощна крепост с множество стени и бойници, които протягаха нокти към фиорда, в който плуваха рибарски лодки и няколко от специфичните бойни кораби на Хайлендорм.
Гледката щеше да бъде сива, ако не бяха множеството цветни знамена и байраци, които се вееха от кулите, и ярките цветни лехи в подножието на крепостта.
Отвъд нея бурното Море се виждаше през един тесен процеп. Далечният синьо-сив хоризонт беше празен с изключение на една единствена скала, която стърчеше в устието на фиорда.
— Има ли име? — попита Кримай, като я посочи.
— О, да — отвърна Тет, като опъна дебелата червено-черна наметка така, че да могат и двамата да седнат върху нея. — Ние я наричаме Кораба на Феите, но майка ми ми е казвала, че преди време върху нея живели в изгнание Феи от Кралско потекло и я наричали „Трудис“, или нещо подобно.
— Е, сядай — каза той и се плъзна встрани, за да направи място върху скалата, оставяйки встрани своя тежък меч и дълъг почти колкото сабя нож, като и двата блестяха от чистота и смазване, но нямаха никакви украшения по себе си освен някакъв надпис на неизвестен за Кримай език.
Кримай седна, като продължи да гледа към Кораба на Феите, а Вождът на Хайлендорм продължи да говори.
— Кучетата казват, че цялата войска на Юнисед ще е навлязла навътре в Кръговете до довечера с изключение на ариергарда от сто и петдесет стрелци с лястовичи пера по стрелите. Бедните лястовички! Винаги съм ги харесвал. Оня леден Дявол трябва да е развъждал хиляди лястовички, за да ги трепе и да им използва перата за стрелите си. Е, ще се оправи и това… Та, както казвах, Юнисед ще се приближи до Вътрешната Стена утре по някое време. И тогава…
— И тогава?
