ще се чудесни мишеловци и великолепни приятели, стига да имате времето да седнете за малко с тях в скута си.
Днес отворихме първия си канал и водата весело тече по северния склон на Долината към западните полета. И точно на време!
Гимназията е толкова празна и нощите са толкова горещи, че аз започнах да спя на тревата близо до стария кладенец. Рано тази сутрин там бях събуден от нечие докосване по бузата, нежно като че стрък трева ме гали от вятъра, но нямаше вятър, и когато отворих очи видях пред себе си малка, грациозна фигурка, сребриста и прозрачна като въздуха. Над рамената на малката дама видях прозрачни, проблясващи крила. Веднага разбрах, че тя е Фея, и, понеже на главата си имаше златен венец, че не е обикновена Фея.
— Поздрави, Лейди — казах аз с цялата си вежливост — защото според Бронзовия Бухал човек трябва да е винаги вежлив с феите. — Аз съм Дъглас Брайтглед, чирак при Магьосника Флеърмън Флоуърстолк.
Тя се засмя така, като че ли звънеше сребърна камбанка, и каза:
— Добро утро, Дъглас! Аз съм Флауърдуелър, Кралица Марива от Кралството на Феите, също така известна като Невинната, Старателната и Пробождащата Небесата. Но всичките тези имена са толкова официални. Ти можеш да ме наричаш така, както хората винаги са ме наричали: Маргет.
Аз се поклоних толкова дълбоко, колкото може да се поклони човек, седнал на мократа от роса трева, и я попитах с какво мога да й бъда полезен.
— Огурян ми прати вест преди няколко дни, но един прекалено старателен страж не искаше да пусне пратеника му при мен, а пратеникът отказваше да каже новините си на който и да било друг.
— Привидението Дека ли? — попитах аз.
— Същата — кимна тя с глава. — В резултат на това сега съм тръгнала да се посъветвам с Господаря на Дълбините. Огурян каза, че би трябвало да спра и да поговоря и с Флеърмън, ако си е вкъщи. Виж, ето той е например един чудесен човек! Но виждам, че го няма.
Много съжалявах, че си тръгна, защото имам чувството, че е и толкова добра, колкото е красива. Според Бронзовия Бухал повечето хора не вярват на феите заради някакво недоразумение по време на Последната Битка. Трябва да си призная, че от тази среща останах впечатлен.
Кримай ми намери едно момче, което заминава за Фаранго Уотър утре рано сутринта, което се съгласи да вземе не само писмото ми, но и двете котенца…
Моята мечта напоследък, освен за сън и топла баня, е да свършим с тая работа, за да мога да седна в Брайтглед под някоя цъфнала ябълка и да седя с теб в продължение на часове, да си говорим за всичко и за всички, които сме срещнали откакто се разделихме.
Изпращам ти любовта си заедно с котенцата. Пиши ми когато можеш. Все още съм
Глава осма
Магьосникът Флеърмън Огнегадателя, известен в по-мирни времена като Флоуърстолк, се завърна в дома си късно през лятото.
Дъглас се прибра късно тази вечер в гимназията, тъй като бе ходил на посещение при Посумтейл. Като наближаваше вратата с натежали от умора крака, Дъглас видя Бронзовия Бухал да виси от своя пирон сякаш нищо не се е случило.
— Върнахте се!
— Очевидно — отвърна весело Бухалът. — Да разбирам ли, че съм ти липсвал?
— И то много! Къде беше? Аз предположих…
— Че сме последвали Флеърмън ли? Всъщност да. Черният Пламък предположи, че ще бъдем повече от полза за Магьосника, ако се мотаем около него по време на пътуванията му. Без той да го знае, нали се сещаш? И освен това Черният Пламък не смята, че трябва да се пречка докато има ново котило. Всъщност, неговите дами му казаха да се махне на някъде. И ние тръгнахме.
Дъглас бе толкова щастлив, че за момент забрави умората си.
— А какво каза Учителят, когато откри, че сте го последвали?
— А, момчето ми, доколкото знам той въобще не е усетил, че ние сме наблизо. За щастие, имаше само една-две неразбории, от които той успя да се отърве без да има нужда от нашата помощ. Ние тръгнахме преди него снощи и пристигнахме днес следобед, преди около два часа.
— Значи и той е тук, така ли? — извика Чиракът с облекчение.
— Да, да, веднага отиде да си легне. Вероятно е доста уморен. Черният Пламък също беше доста изтощен. Едва се довлякохме, като аз трябваше почти да го влача. Спеше вече дълбоко, когато Магьосникът пристигна. Той пита за теб и каза да го събудиш като се върнеш.
Дъглас се качи по стълбите, като отново усети колко е уморен. Вратата на стаята на Магьосника беше затворена, но под нея се прокрадваше тънък лъч светлинка, който показваше, че Учителят му наистина се е прибрал.
Когато почука на вратата, Чиракът не получи никакъв отговор. Отвори вратата и погледна вътре. Магьосникът с прашна роба и смачкана островърха шапка лежеше по гръб в огромното си легло и шумно хъркаше. Дъглас угаси лампата и го остави да спи.
Въпреки всичката си умора, Магьосникът стана преди Чирака си на следващата сутрин. Закуската цвъртеше на огъня когато Дъглас слезе долу с огромна прозявка на уста няколко минути преди да изгрее слънцето.
— Е, така ли се биеш ти с нашия Неприятел? Спейки цяла сутрин и оставяйки учителя ти да се бори за жалки хапки след дълго пътуване! Срамота, Дъглас Брайтглед!
Дъглас дълго прегръща Учителя си преди и той да се нахвърли върху огромната закуска от кифлички, мед, бекон и яйца, която Синият Чайник им беше приготвил.
— Някак си оцеляхме през твоето отсъствие — каза той на Магьосника през залъците си. — Езерцата са пълни и напоителните канали вече работят в много части на Долината. Реколтата ще бъде добра, като се има предвид, че не сме видели капка дъжд с изключение на градушки и гръмотевици през последната седмица. А колко беше горещо! Това е първата прохладна сутрин, която съм видял откак ти замина.
— Хъммм! Нима не мислиш, че този хлад е случаен? Донесох го в задния си джоб от север. Предчувствах, че тук ще бъде много горещо. И в Хайлендорм взе да става горещо.
— Така чух и аз от Кримай. Той е по-добър вестоносец, отколкото шпионин.
— Вестоносец и боец. Значи съм го пропуснал някъде по южния път. Но това можеше да се очаква. И двамата избираме все потайни пътища. Армията на Юнисед се е раздвижила. Тези зверове с кожените камшици са им набили малко дисциплина в главите най-накрая, бедните момчета! Сега се държат като войници, макар че имат навика да изпълняват дословно заповедите, без да се замислят за съдържанието и същността им. А това според мен е лошо качество при воденето на война.
Той си избърса брадата с една салфетка.
— Хайлендормците на Тет ще ги премажат като каменна лавина, струва ми се. От каква ли полза ще са им заповедите тогава? Но, разбира се, аз не съм войник.
Дъглас поиска пълен отчет от Магьосника. Той бе отсъствал повече от два месеца.
— Естествено, нямаше да ми отнеме толкова време, ако не беше през военно време — каза Флеърмън Флоуърстолк, като си протягаше чашата за доливане от Синия Чайник. — Нощното пътуване не е моята представа за приятна разходка. Така или иначе, първо видях Тет. Кримай беше ходил там и точно си беше тръгнал. Бил е доста добре посрещнат. Тет високо цени информацията, която Кримай му носи.
— Тет няма да поеме офанзивата докато не е сигурен, че корабите на Торнууд са наблизо, за да го предпазват откъм морето. Когато двамата се срещнат, Юнисед без съмнение ще си получи заслуженото, а
