бързо!
Морякът се затича към стълбата и се засили надолу. Кримай събра своята купа сено и наряза няколко съчки. Дълго руга мокрите прахан и огниво докато успя да изкара една искра и да я раздуха в малък огън, който допря до сухата слама.
— А сега, Торнууд, да видим дали старият Кримай може да следва дадените му указания.
Той поръси тлеещата слама с капки от някаква течност, шишенце, с която бе извадил от вътрешния си джоб.
Веднага, без всякаква магия, огънят лумна нагоре, ярък и горещ. Светлината му бе много по-силна от тази на обикновен огън. Той добави щипка белезникав прах и пламъците се промениха от жълти на ярко оранжеви. Това продължи близо минута, след което пламъците отново добиха естествения си цвят. Повтаряйки процедурата с поръсването още два пъти, той се опита да създаде последователност от цветове, която се надяваше, че корабите ще възприемат като жълто-червеното примигване на морски фар. Докато завърши цялата последователност огъня беше вече на изгасване.
Преди това, обаче, той видя една от мачтовите лампи в тъмнината пред себе си да се променя три пъти от бяла на червена и обратно. Три червени намигвания. Съобщението е прието и разбрано.
Флотилията от Уейнес беше пристигнала!
Глава десета
Юнисед дори по време на похода всичко се въртеше около неговата личност и неговите удоволствия. Пухеното легло, достатъчно голямо да побере шестима, беше само един пример за това. Друг пример бе включващата четири ястия закуска — топла-топла от пещите и фурните на ротите от опитни готвачи, които не се отделяха от херцога. Всеки ден, навсякъде и при всички обстоятелства яденето пристигаше до леглото му точно в девет часа, поднесено от седем хубави девойки в предизвикателно облекло.
Заранта на битката херцогът на Херцогството изяде и четирите ястия с наслада и увлечение — както се полага на един отявлен лакомник. Ядеше и игриво побарваше своите прислужнички, хихикаше и се давеше, разсипваше храна по прекрасните брокатови завивки.
Помежду третото — пчелна пита и фини, прясно изпечени пшенични кейкчета с печени бадеми — и четвъртото — малък резен от фин крехък бекон, маринован в бренди и гарниран с деликатно опечени яйца и плодово желе — тримата му генерали влязоха в палатката и застанаха мирно в редичка пред леглото му.
Юнисед потупа любимата си камериерка и нагъна бекона от ръцете й. Той пренебрегна офицерите, докато не приключи яденето и отпрати чиниите и момичетата.
— Рапортувайте — рече рязко. Беше навикнал да говори с нисък, ръмжащ тон, макар гласът му да бе природно висок. — И по-кратко. Всички имате много неща за вършене. Аз трябва да пояздя, да си взема банята, да изпия сутрешния си чай и…
Блейдър прочисти гърло и херцогът рязко прекъсна описанието на сутрешната си програма. Юнисед малко се боеше от този безцеремонен, избухлив мъж. Блейдър беше наясно за това и го използваше.
— Ваше Величество… — започна генерал Сморгър, който прекрасно знаеше, че правилното титулуване беше „Ваша Светлост“. — Ваше Величество, Вашата армия вече е напълно готова. Ариергардът владее прохода Външния пръстен. Останалите Ви войски са заели позиции тук, в подножието на Улея.
— Продължете, генерале.
— Благодаря, Ваше Величество. Последният кавалерийски отряд пристигна през нощта, както вече казах.
Този дългурест, мърляв човек по-рано беше разбойник и конекрадец. Юнисед си бе въобразил, че това е добра квалификация за генерал от кавалерията.
— Чудесно, генерале. Много ефикасен маньовър. Поздравявам ви. А сега, Вие…
Той кимна на втория генерал. Някога търговец на добитък и платове, плешив, с розово херувимско личице, той беше генерал-интендант. Откакто преди няколко години Юнисед го бе отвлякъл от херцогския затвор, беше станал абсурдно богат.
— Щастлив съм да рапортувам, Ваша Светлост, — каза той, — че лагерът разполага с достатъчно храна, напитки, оръжия и амуниции да изкара поне шест дена при условие, че не се водят редовни битки. В случай на битка — а нали за това сме дошли тук? — смятам, че имаме оръжие да се бием три дни и три нощи, без да се ограничаваме. И, разбира се, можем да очакваме известно количество изхабяване…
— Момент, генерале, какво имате предвид под „изхабяване“?
— Просто, Ваше Височество, че при една битка винаги може да се очаква известен процент убити, ранени, пленени… и така нататък, при което отпада нуждата да се осигурява препитание на тези хора.
— Ах, да, добре сте съобразили, генерале! Пък и имаме сключени споразумения да доставим още провизии от това, как му беше името? Малкото пристанище долу на крайбрежието?
— Както Вие сам наредихте, Ваше Височество, — рече генералът-джамбазинът.
— Отлично! Не мисля, че ще се нуждаем от още храна. Но, разбира се, това много зависи от успеха на генерал Блейдър. Крачка напред, Блейдър!
Въпреки конфузното си име3 и репутация, Блейдър беше добре сложен мъж с гъста черна коса и хубави вежди и нос, привлекателно мускулест. Преди двадесет и четири месеца той беше в херцогския затвор със смъртна присъда, получена заради някакъв неприятен инцидент с дъщерята на един провинциален съдия. Преди двадесет и три месеца един измежду първите видя изгодите от постъпването в армията на херцога. Освен това се бе изхитрил да навие стотина от своите съзатворници да постъпят заедно с него в армията.
Три месеца по-късно бе произведен в лейтенант; след още пет месеца извоюва званието полковник, като осведоми херцога за кражбите, извършвани от собствените си началници.
Посред Убийствената зима откри таен склад на храна и напитки, скътани от бащата на бившата си любовница, и го обеси без съд.
Накратко казано, новият полковник се показа тъй полезен, тъй находчив, тъй бързо схвана изключителността на Юниседовото водачество, че много преди похода към Хайлендорм беше произведен в генералско звание. Макар по-млад от другите двама генерали, неговият глас имаше най-голяма тежест във военния съвет. Двамината го мразеха и в червата — от късо подрязаната черна коса до дълго подрязаните черни нокти на краката. Но те с голямо удоволствие му отстъпваха всички заслуги — и упреци — за действителното ръководство на битката.
Блейдър вече бе научил най-важната част от работата си: да не остава в близост до стрелянето, пронизването, сеченето, мушкането, кълцането — и умирането! — на битката, за да не застрашава ценната си кожа. Щом битката започнеше, той рядко се отдалечаваше от херцога.
Освен това, както преди няколко седмици Флеърмън бе забелязал, беше злобен, жесток, лукав, подъл лъжец.
— Ваше Величие, — обърна се той към херцога, — доколкото всичките Ви войски са тук, мога да рапортувам, че всичко е готово за нашето настъпление в Улея и над Стената, за да атакуваме крепостта на Тетгард.
— Да не предлагате — намеси се генерал Сморгър — да започнем атаката, въпреки че кавалерията от ариергарда точно сега е в лагера?
— Генерали, генерали, — извика Юнисед, като заразмахва ръце, за да ги накара да млъкнат. Той току- що бе избърсал следите от закуската си с гореща парфюмирана кърпа. — Моля ви, нека генерал Блейдър да се изкаже. Но да призная, генерале, аз също съм заинтригуван. Наистина ли предлагате да… ъ-ъ, да започнем… незабавно?
— Само ако Ваша Светлост одобри, разбира се — отговори скромно Блейдър. — Ами, да, това е същината на плана ми. Ние вярваме, че ако бъдат атакувани енергично, прехвалените хайлендормци ще се отдръпнат чак до Тетгардските си укрепления. А що се отнася до конните отряди… за какво са ни коне при изкачването по Улея?
— Много добре, генерале. Нека битката започне! Обаче — добави той, когато всички вече се бяха обърнали да си ходят, — искам да задържите нещата достатъчно, за да мога да пояздя малко и да взема една съвсем мъничка баня…
