Христос в Индия

друга планети, които изглеждат на нощното небе като една по-ярка от всички други звезда.63 През 1925 г. ориенталистът Паул Шнабел успял да разчете 2000- годишен клинопис от наблюдателницата Сипа край Ефрат. На тази глинена плочка е точно описано астрономическото събитие от 7 г. пр.н.е. — голямата конюкция на планетите Сатурн и Юпитер в съзвездието Риби.64 В края на 8 г. пр.н.е. Юпитер и Сатурн се виждали след залез слънце отначало в западната полусфера. Те били разделени на около 16° една от друга — Юпитер все още в съзвездието Водолей, Сатурн в Риби. През февруари на 7 г. пр.н.е. двете планети изчезнали за няколко седмици в лъчите на Слънцето и не се виждали. Звездобройците очаквали първата поява на Юпитер в ранни зори като знак за тринадесетия адури на годината 304 от Селкидската ера, което отговаря на 16 март 7 г. пр.н.е. Те наблюдавали как Юпитер постепенно се приближава към Сатурн, докато го достигне в края на месец аиру (29 май г. пр.н.е.). Тази конюкция, при която Юпитер се намира на 21° с разлика само от 1° по ширина и на същата дължина, се повторила по почти същия начин още два пъти през годината — на 3 октомври и на 5 декември.

Двете планети се виждали от залез до изгрев слънце и в полунощ светели високо в небето. Когато слънцето потъвало на запад, планетите се издигали от изток, а когато потъвали на запад, на изток се показвала зората. Значи в началото на годината двойката планети изгрявала по посоката на слънцето, в края на годината залязвала по посока на слънцето. През цялата година Юпитер и Сатурн били ясно видими и не се разделяли на повече от 3° една от друга. Този небесен спектакъл щял да се повтори едва след осем века.

В Евангелието на Матея звездата се споменава три пъти. Тримата мъдреци казват: „… защото видяхме звездата му на изток.“ В гръцкия прототип се използва думата „анатол“. Езиковедите установиха, че тази дума, използвана много рядко, има специално астрономическо значение. Тя означава, че звездата изгрява по посока на Слънцето, т.е. от изток. Употребена в множествено число, думата има географски смисъл, а именно страна от изтока. Следователно тримата мъдреци наистина са следвали небесното явление от изтока на запад.

Второто упоменаване на събитието има също една особеност в гръцкия текст на Евангелието на Матея: „Тогава Ирод тайно повика мъдреците и узна от тях точно за времето, когато се е появила звездата.“ (Матея 2:7. Глаголът „появявам се“ също е астрономически термин, който обозначава появата на звезда рано сутринта. Според тогавашните разбирания с раждането на детето изгрява и звездата му. Въпросът на Ирод означава, че времето на раждането е доста по-назад. По вавилонския календар Юпитер изгрява рано още в последния месец на 304 г. от Селкидската ера. 305 г. (6 г. пр.н.е.) започвала с пролетния месец Нисану, който отговаря на еврейската нова година. Когато мъдреците дошли в Йерусалим, Юпитер вече се намирал във втората година от конюкцията си със Сатурн и Иисус, роден вероятно през 7 г. пр.н.е., вече е бил на две години. Това обстоятелство принудило Ирод да избие всички деца до две години от определени групи.

Какво обаче е накарало тайнствените влъхви (гръцката дума ана-тол е използвана в множествено число) да поемат несгодите на многомесечно или дори двугодишно пътуване? Откъде са дошли всъщност и по каква причина са търсили едно малко момче? Отговор на този въпрос теологията не може да ни даде.

Кои са били тримата мъдреци?

В гръцкия текст мъдреците се наричат „магои“, а маговете били издигнати за царе едва в през VI в. от императора на Арл, а през XIX в. им били приписани измислените имена Каспар, Мелхиор и Балтазар. Колко са били маговете, не може да се установи. От Оригений65 нататък броят им се определя на три, може би заради трите дарби.

Сигурно е обаче, че са дошли от дълго пътуване от изток, че са били запознати с магическите практики, били отлични астрономи и в никакъв случай не били бедни.

Това, че „звездата“ висяла над къщата, където бил младенецът, всъщност си е жива легенда. Много по-вероятно е двегодишното дете да е било под закрилата на определени хора, които знаели за значението на това дете. Този кръг от хора обаче явно е бил противник на Ирод, защото когато узнал за пристигането на тримата мъдреци, „се смути, и цял Йерусалим с него“. Дали е било смятано от тайните кумрански секти — назаряните и есеите — за бъдещия Спасител, е задача на бъдещи изследвания. Днес обаче се знае, че манастирът край Кумран на Мъртво море по времето на управлението на Ирод Велики е бил пуст в течение на десет години, т.е. тайният съюз е бил забранен през това време. Това обстоятелство може да обясни гнева на царя, както и опита за убийство на детето.

Имали ли са членовете на забранените секти връзки с техните братя в Индия — изгубените племена на родината Израел?

В апокрифните евангелия на назаряните66 има такъв текст: „Когато Йосиф погледна с очите си, видя много странници, които го съпровождаха и влизаха В пещерата, и рече: «Искам да стана и да отида при тях.» Когато Йосиф излезе, каза на Симеона: «Струва ми се, че странниците са прорицатели, защото, виж, всеки момент поглеждат към небето и говорят помежду си. Но те изглеждат чужденци, защото видът им се различава от нашия, дрехите им са богати, а цветът на лицата им тъмен, носят шапки на главите си, робите им са от тънък плат и по краката си носят чорапи. И виж, те спряха и ме гледат, и Виж, те отново тръгнаха и идват насам.»“ Дали „маговете“ наистина са дошли от Индия, все още не може да се докаже със сигурност. Много по-удивително е съвпадението на притчата за тримата влъхви с разказите за начините, с които в Тибет се търсят инкарнациите67 на умрелите висши будистки сановници. Как се провежда подобно търсене по прастарите ритуали, научаваме от разказа за намирането на днешния Далай Лама от собственото му описание68 и в книгата на австриеца Хайрих Харер69, прекарал седем години в двора на краля на Лхаса.

Как се открива инкарнация?

Малко преди смъртта през 1933 г. тринадесетият Далай Лама направи намеци за начин, как и къде ще се прероди. Когато мъртвият бил положен в двореца Потала в традиционната поза лотос с поглед на юг, лицето му една сутрин било обърнато на изток и на дървения подиум, намиращ се до ковчега, внезапно изникнала гъба. По тези сведения висшите лами в магически ритуал разпитали намиращ се в транс монах, който бил местният оракул. Той хвърлил на изток магическа примка и от североизточна посока били забелязани странни облаци. След това маговете две години поред не получили никакви знаци. Накрая назначеният регент тръгнал, следвайки едно вдъхновение, към отдалеченото на 90 мили свещено езеро Лхамои Латсо край Тшо Хор Гиал, в чиято отразяваща повърхност според вярванията на тибетците може да се види бъдещето. След многодневна медитация регентът видял триетажен манастир с позлатени покриви, до който имало малка китайска къщичка с красиви калкани и зелени керемиди. Освен това видял трите тибетски букви Ах, Ка и Ма. Това видение било подробно записано и запазено в дълбока тайна. Изпълнен с надежди и благодарност за божествения знак, регентът се върнал в Лхаса и дворецът започнал да се подготвя за търсенето.

Решаваща била думата на астролозите, без чиито изчисления не можело да се направи нито една важна крачка. През 1937 г. от Лхаса били изпратени различни експедиции, за да търсят свещеното дете в указаната от небесните знаци посока. Във всяка една от експедициите имало мъдреци, благородни лами, които заемали високи постове. Освен слугите всяка група носела скъпоценни дарове, някои от които били лична собственост на починалия. Те служели, от една страна, като клетва за вярност към новия Далай Лама, а от друга, за идентификация на инкарнацията. Теоретично починалият може да се инкарнира на хиляди километри от предишното си място на дейност. В случая на тринадесетия Далай Лама търсенето минавало през границите на централен Тибет в намиращия се под китайско управление окръг Амдо в областта Дохам. Там тогава имало само няколко манастира, тъй като е родно място на реформатора на будизма Цонг Капа. Групата за търсене намерила редица деца, но никое от тях не отговаряло на тълкуванията. Най-накрая през зимата край селото Такцер стигнали до манастир на три етажа с позлатен покрив, а недалеч от него имало хубава малка селска къща с турско-сини керемиди. Всичко отговаряло на