видението на регента.
След това двама благородни лами се преоблекли като слуги, а един млад мъж се представил за техен учител. Дегизировката имала за смисъл най-напред да се прикрие истинската цел, за да не се предизвиква излишно безпокойство, и да се разузнаят обстоятелствата. Заедно с двама представители на манастира монасите прекрачили прага на обителта. Двамата висши духовници, сред които бил ламата Кеутсанг рингпоче от манастира Сера край Лхаса, като слуги били отведени в магерницата, докато другите били поканени в хубавите помещения. В кухнята играели децата на семейството и в момента, в който преоблеченият рингпоче влязъл в кухнята, към него се втурнало едно двегодишно дете и седнало в скута му. Духовникът носел около врата си броеницата на починалия Далай Лама, която изглеждала позната на детето, и то се опитало да я скъса, за да си я вземе. След това ламата обещал да подари синджирчето на детето, ако познае кой е гостенинът. Матова детето веднага отговорило „сера-ага“, което на местния диалект означавало „Лама на Сера“. Че детето разпознало ламата в бедно облечения човек, било удивително, но че то разпознало и манастира, от който той идва, това вече било смайващо дори и за монасите, за които мистичните случки били ежедневие. След това ламата запитал за името на мнимия учител и момчето отговорило „Лобсанг“. Наистина слугата се казвал Лобсанг Цеванг.
През целия ден благородниците наблюдавали детето и трябвало да се въздържат да му показват цялата си почит, защото вече били убедени, че са намерили инкарнацията. Те обаче се сбогували, за да се върнат след няколко дни с всички участници в експедицията. Когато родителите на детето видели цялата процесия от висши духовници с цялото им великолепие пред къщата си, те разбрали, че синът им е инкарнация. В съседния манастир Кумбум преди известно време умрял инкарниран лама и селяните вярвали, че наследникът им е това прераждане. Даже по-големият син на селянина бил подложен на такъв изпит.
Не е невероятно, че реинкарнираните деца си спомнят за предмети и хора, които познават от предишния си живот. Някои даже рецитирали съчинения, които никога не са им били показвани. В Тибет има многобройни доказателства за предишен живот. На Запад подобни разкази се появяват рядко, тъй като човек веднага избива от главата си възможността за инкарнация на умрели в ново тяло.
Четиримата извършили предписаните изпити с детето. Най-напред му предложили две съвършено идентични броеници, едната от които принадлежала на тринадесетия Далай Лама. Без да се колебае, детето избрало правилната, поставило я на врата си и затанцувало от радост. Същият опит бил направен с другите скъпоценни броеници. След това делегацията предложила на момчето два различни барабана, един по-голям и украсен със злато и един обикновен, който принадлежал на починалия. То взело по-малкия и започнало да бие с палките така, както се прави по време на церемонии. Накрая били представени два бастуна и детето първоначално докоснало неправилния, но се спряло, разгледало и двата и накрая избрало онзи, който принадлежал на ламата. Зрителите, които се зачудили на колебанието, разбрали от ринпоче, че и вторият бастун бил използван известно време от тринадесетия Далай Лама, преди да го подари на ламата Кеуцанг.
(В това представяне на ценните вещи на починалия ясно се вижда съответствието с ценните подаръци, които влъхвите дали на детето Иисус. Става ясно също защо детето трябва да е достигнало до такава възраст, преди да бъде подложено на изпитание.) Към тези доказателства се прибавило и обяснението на трите букви, които видял регентът. Смятало се, че „Ах“ е за окръга Амдо, където било намерено детето. Двете букви Ка и Ма било вероятно да обозначават малкия манастир Ка(р)ма Ролпаи Дордже на един хълм над селото Такцер, който тринадесетият Далай Лама посетил преди няколко години на връщане от Китай. Това посещение било сензация за цялата околност, а сред хората, получили благословия от техния божествен крал, били и бащата на новата инкарнация, тогава на девет години. Разказва се още, че тринадесетият Далай Лама погледнал въпросната селска къща и малко тъжно казал колко е хубаво и спокойно е тук. Преданието гласи, че Далай Лама скрил чифт ботуши в този манастир, което може да се разглежда като символичен акт.
След всички потвърждения пратениците били сигурни, че са намерили истинската инкарнация. През Китай и Индия на условен език телеграфирали всички детайли в Лхаса, откъдето получили заповед да запазят всичко в строга тайна, за да не предизвикат действия от страна на китайската държава. Тъй като търсенето се извършвало на суверенна китайска територия, трябвало да се измамят властите, за да не попадне детето в техни ръце. На губернатора на провинцията Ма Пуфанг било обяснено, че ще вземат детето в Лхаса, където ще бъде избран Далай Лама. Ма Пуфанг поискал най-напред 100 000 китайски долара за предаването на детето, но когато делегацията се съгласила, той повдигнал мизата на 300 000 долара.
Делегацията се опасявала, че ако признаят за намирането на ламата, Китай ще настоява за „защитата“ му да изпрати войски в Лхаса.
И тук ясно се вижда паралелът със ситуацията в Йерусалим, където божественото дете трябвало да бъде изведено от страната, за да избяга от Ирод и римляните:
Има един съвременен паралел с тази история.
Детската стая на малкия Осел от Испания е украсена с тибетски рисунки, будистки статуи и свежи цветя. Той седи върху кадифени възглавници, украсени с брокат, и носи прекрасна мантия. Будистите от цял свят са убедени, че двегодишният Осел Хита Торес е прероденият Лама Тубтен Йеше, починал през 1984 г. в Лос Анжелис от сърдечен инфаркт. Приживе той основа 31 будистки центъра в западния свят, между които и в Испания, която най-много му харесвала.
Близо до Гренада се намира будисткият център „Осел Линг“ (градът на малката светлина), основан от Пако и Мария Хита. Зидар и продавачка на пощенски марки са родителите на малкия Осел, който бил едва на седем години, когато ламата Зопа, ученик на Тубтен Йеше, разпознал в него инкарнацията на умрелия си учител. Задачата за търсенето ламата Зопа получил от Далай Лама, след като насън му се явил Тубтен Йеше. След като дал мнение за детето, Пако и Мария заедно с малкия Осел заминали за Индия, където детето било подложено на предписаните изпитания. Детето уверено хванало от различните, някои от които скъпоценни молитвени броеници, онази, която някога принадлежала на ламата Тубтен Йеше.
Сега Осел посещава манастирско училище в Непал. Обучението му ще трае четиридесет години, докато заеме като наследник на Йеше игуменството на непалския манастир Копа. Осел е първата инкарнация в ново време, намерена извън будисткото културно пространство.
Бягството към Египет
След като мъдреците от изтока намерили детето недалеч от Йерусалим, бащата на детето получило заръка от Бога: „…