Христос в Индия

династията Кушан, след приемането на будизма силно го поощрявали. Най-известният от тях, Канишка, бил също ревностен привърженик на будизма като Ашока.

Най-силно изражение на това време бил съборът в Харан. По различни източници той се състоял по време на управлението на Канишка през втората половина на I в. пр.н.е. Съборът, изглежда, засегнал само будистката монашеска общност от индийския североизток, преди всичко до многобройните сарвастивадини (направление на Хинаяна-будизма, възникнало през III в. пр.н.е., което след събора се преобразувало в махаяна). Сарвастиванидите от Кашмир, изглежда, са смятали за необходимо техният трипитака (будистки писмен канон) да се подложи на основна проверка, за да може да се дискутира за реформаторски тенденции, появили се в собствената общност. На този събор бил кодифициран канонът на появилия се в последните два века преди новото летоброене махаяна-будизъм — събитие, което маркира раждането на махаяна като самостоятелна църква.

Първите християни на изток не изпитвали очевидно противоречия с махаяна, както показват намерени край Турфан в Източен Туркестан (днес китайска провинция Синянг) документи от IV в. пр.н.е.

По това време там безпроблемно съжителствали християни, будисти и манихейци, като дори използвали общи култови места.70 В този регион са открити изображения на Буда като добрия пастир Иисус71, както и будистка сутра за месията Иисус.

Лечители, есеи и назорейци

Когато по време на управлението на император Тит през 70 г. пр.н.е. евреите загубили независимостта си, общността на есеите скрила библиотеката си от пергаменти и папируси в големи глинени бъчви в пещерите на планината Каратания до Мъртво море. Там те били напълно забравени до откриването и разчитането им през 1947 г. Християнските теолози бяха смаяни, когато разбраха, че повечето от приписваните на Иисус блаженства от проповедта в планината са били съставени няколко поколения преди него!72

Имало ли е връзка между ранното християнско движение и есеите? Възможно ли е християнската религия да е клон на есеите? И откъде изобщо есеите са имали тези блаженства? Възможно ли е в дохристиянска Юдея и Галилея да е проникнало будистки духовно богатство?

От най-стари времена е имало разнообразни контакти с Ориента и Окцидента и се намират многобройни културни паралели между древна Индия и древен Египет, две цивилизации, възникнали през III в. на бреговете на големи реки. Свещеното растение на Индия е лотосът, което расте от пъпа на Бог Вишну, издига бога Брама и на което е възцарен медитиращият Буда. Лотосът е свещеното растение на Озирис, господаря на египетския пантеон и бог на смъртта. В Индия пълният със скръб бог Шива танцува с тялото на мъртвата му съпруга на рамене и разпръсква частите й из цялата страна. Същата легенда съществува и при египтяните. Сет, злият брат на Озирис, разпръсва като семена над земята четиринадесет части от тялото на бога.

Докато всички древни култури на Предна и Средна Азия вярват в една-единствена Вселена, която се движи право към деня на Страшния съд, в Индия и Египет се смята, че светът се намира в безкраен кръговрат на сътворение и разрушение. В египетската „Книга на мъртвите“ пише: „Аз съм вчера, днес и утре и имам силата да се родя втори път.“

В долината на Ефрат са намерени печати от древна култура от поречието на Инд. Нейният разцвет бил две хиляди години пр.н.е. През цялата античност от Индия са внасяни подправки, пауни, маймуни и санталово дърво. По неизвестен начин индийската азбука на говорените там семитски езици била заета в Етиопия. Индийски философи са достигали до Атина, Спарта и Коринт и са запознавали гърците с мъдростта на Упанишадите. Според Аристоксен, писател от времето на Александър Велики, философът Сократ (469–399 г. пр.н.е.) в Атина се запознал с един индиец. Възможно е съдържащата се във философиите на Питагор, Платон и на стоиците теория за странстването на душата да има своя произход в ученията на тези индийски учени.

През 325 г. Александър Велики пресякъл прохода Хибер и нахлул в Северозападна Индия. Младият македонец бил не само голям пълководец, но и ученик на знаменития Аристотел, откъдето била голямата му любов към философията. Той полагал особено внимание на това, да прибира в Македония не само изкуството и литература на покорените народи, но и техните мисли и знания. Александър взел със себе си много будистки монаси и индийски йоги в новия културен и духовен център в устието на Нил — Александрия, където бил положен основният камък на световен университет. С мъдреците от Изтока в Египет дошло аскетичното духовно богатство и вегетарианският начин на хранене, неизвестни дотогава в Средиземноморието.

Двеста години преди Христос сред евреите в Александрия и в Палестина се появило мистериозно движение. В Египет мистиците били известни като лечителите, техните духовни братя в Палестина се нарекли есеи и назореи. В тези религиозни движения се намират отговорите на горепоставените въпроси. Подробен разказ на съвременник за обичаите на есеите дава еврейският историк Флавий Йосиф, присъствал на разграбването на Йерусалим през 70 г. пр.н.е. Филон Александрийски също споменава за кратко посещение в селище на лечителите на брега на езерото Маркоис, където се практикували обичаи, подобни на будистките. Подобно на тях есеите и лечителите се въздържали от месо, вино и сексуални забежки.

Общността на есеите живеела в пещери, изкопани в скалните стени на планината Каратания до Мъртво море, недалеч от Йерихон.

По същото време будистките монаси живеели в пещери, изсечени в планините и платата по цялото западно крайбрежие на Индия.

Есеите и лечителите живеели в безбрачни общности, нещо, което било новост в религиите на Средиземноморския район. Те посвещавали живота си в опознаване на Господа, което трябвало да постигнат с продължителен пост и мълчание.

Филон споменава, че есеите били убедени противници на кръвната жертва и не участвали в жертвоприношенията. Есейската религия, изглежда, възникнала като протест срещу кървавите ритуали на йерусалимската ортодоксалност и непреклонната жестокост на Мойсеевия закон. Подобно развитие имало преди това в Индия, когато Буда се възпротивил на безсмислените брамински правила и ритуали. Общността на есеите, подобно на будистките сангхи, се състояла от монаси и лаици. Монасите водели комунистически организиран аскетичен живот в труднодостъпните пещери около Йерихон. Към тази общност принадлежал Йоан Кръстител.

Лаиците-есеи живеели в селата и градовете, където се женели, гледали деца и се стараели да водят щастлив, чист спиритуален живот. Както е обичайно и днес в много будистки страни, семействата на лаиците отдавали първородния си син за монах. Йоан Кръстител, изглежда, е бил приет за послушник по този начин.

Будистките монаси също били наричани лечители или лекари. Лечителите седели на рогозки, каквито се използват от будистките монаси в Индия, а обичаят им да се кръщават послушниците при приемането им за монаси, бил зает от будистите. Те не употребявали месо, живеели в доброволна мизерия, постели в определено време, рецитирали и пеели заедно религиозни текстове и песни и се обличали в бели дрехи.

Лечителите прекарвали живота си в тиха медитация и спиритуални упражнения, докато есеите, както монасите в пещерите, така и лаиците в селата, се занимавали със селско стопанство. От кумранските свитъци става ясно, че двете общности очаквали близкия край на земния живот и се подготвяли с братска обич, добри дела и любов към ближния за бъдещия живот при Господа. Подобно на осмократната пътека на будистите есеите имали осем степени на духовното израстване, чиято цел се състояла в това, да се овладеят свръхестествени сили и да се постигне просветление.

Синоптичните евангелия разказват, че Иисус накарал учениците си да обикалят пеша с една тояга в ръка и да проповядват (като индуските монаси). По време на обиколките си из Юдея и Галилея Иисус вероятно нощувал в къщите на живеещите по различни места есеи.

Есеите кръщавали своите послушници при приемането им. Будистите имат подобен ритуал, което вероятно е заимствай от брама-ните. Игуменът на будисткия манастир напръсквал главата на послушника с