Поради оскъдните източници пълното описание на сектата на назаряните не е възможно. По какви духовни признаци „Иисус Назорей“ се е отличавал от своите ортодоксални съвременници не би могло да се установи, ако не бяха много новооткрити документи за сектата на есеите, в която ясно се вижда влиянието на будистките учения. Те се отличавали от назаряните само по някои външни признаци — напр. Иисус използвал олио, а есеите никога не използвали Друго освен чиста вода.
Още в миналия век въз основа на разказите за есеите беше направено заключението, че общността около Иисус е само клон на есейството. Еврейският историк Хайнрих Грец описва християнството като „есейство с чужди елементи“.76 Есеите обаче са познати и от индиректните свидетелства на антични историци. Еврейският философ Филон Александрийски ги наричал „атлети на добродетелта“, а Флавий им посвещава почти цяла глава (11,8) в „Еврейската война“. Двамата оценяват числеността на сектата на 4000 „души с прекрасни обичаи, разпръснати из цялата страна“. Римският писател Плиний Стари също ги споменава.
Но чак с откриването през XX в. на прочутите Кумрански свитъци беше осъзнато значението на ученията на есеите като изпреварващи тези на Иисус.
Есеите — християнство преди Христос
През лятото на 1947 г. един млад бедуин се натъкнал при търсенето на изгубена коза по стръмните склонове на Мъртво море на вход на пещера. Обзет от любопитство, открил много затворени глинени бъчви. С надеждата да открие съкровище, момчето отворило съдовете, но за свое разочарование намерило само няколко вонящи кожени пергамента.
Скоро находката обаче се оказала най-голямото археологическо откритие на века. Когато известният археолог Уилям Г. Олбрайт видял свитъците праз 1948 г., ги нарекъл най-голямата сбирка от ръкописи на нашето време. Той я датирал един век преди Христос и не се усъмнил в истинността им.
В течение на следващите години учените откриха в областта Хирбет Кумран още десет пещери с многобройни свитъци, които и до днес не са напълно разчетени и преведени. Но въпреки това лесно може да се види колко близко до учението на Иисус е идеята на есеите, даже се говори за приоритет на есейството пред ранното християнство. Сензационната прилика на двете движения се вижда в теологическите теми и в религиозните институции —
Седем от намерените в първата пещера свитъка днес се намират днес в т.нар. „храм на ръкописите“ в Израелския музей в Йерусалим. Най-дългият ръкопис е „Свитъкът за Иса на св. Марко“.77 Текстовите колони съдържат на иврит цялата книга на пророк Исаия. Тази книга е най- старата (създадена около 150 г. пр.н.е.) и показва удивително съгласие с ранните находки на библейски ръкописи. Освен това са намерени фрагменти от втори ръкопис на Исаия, както и коментар към Книгата на пророк Хавакук.
Най-важната находка обаче била един двуметров пергамент с нареждания за организацията на религиозна общност. Той се нарича с началните думи „серек хайяхад“, което означава „правила на общността“ или „Наръчник с правила“. В първата част се описва един „Съюз на вечната любов“, който свързва членовете на посветената общност с Бога. Във втората част се говори за „двете лица на човека“ —
Тук се вижда ясно приликата с ранните будистки общности, при които също има разделяне между монаси (бхику) и лаици (упасака). Който принадлежал към „светските“ членове на сектата, още от първия ден на живота си трябвало да бъде посветен в Книгата на мъдростта и всички правила на съюза. (На почти такава възраст Иисус е заведен в Египет от Йерусалим. Отново е видян чак след като навършва тридесет години.) Мъжете можели да се женят едва след двадесетата си година. На двадесет и пет получавали място и глас в общината. Те можели да започнат да се издигат в йерархията още след двадесетата си година, но били задължени да се покоряват на свещениците и по-възрастните. Когато достигнели определена възраст, трябвало да се оттеглят от заеманите постове. Краят на свитъка описва реда при ехатологичното ядене. За това подреждане възникнал спор по време на Тайната вечеря (Лука 22,24). На другия, отчасти силно повреден свитък, освен библейските псалтири се намират и около 40 есейски псалма, които започват с думите „Слава Тебе, Господи“, поради което свитъкът се нарича „хохайот“ или „хвалебствени песни“. Останалите открити свитъци са само оскъдни остатъци от онова, което е било пропуснато откривателите, защото още Оригений споменава, че край Йерихон в стомна е намерен превод на псалми и други ръкописи. Несторианският патриарх Тимотей I (умрял 823 г.) разказва в едно писмо за намирането на еврейски ръкописи в пещера недалеч от Йерихон.
Част от текстовете са тайнопис. Постоянно се говори за „новия съюз“ (което Мартин Лутер превел по- късно като „Новия завет“) и за загадъчния „учител по справедливост“.
В „Естествена история“ Плиний Стари споменава манастир, който видял малко по на север от Енгеди на западния бряг на Мъртво море. Той го нарича манастира на есеите. Плиний описва обитателите му по следния начин:
На по-малко от 1000 метра от пещерата, в която са намерени първите свитъци, се намират руини, които още от древността носят името „Хирбет Кумран“ — „руините на Кумран“. Те били смятани за останки от древноримска плантация. Първите разкопки там започват чак през 1951 г. под ръководството на Ланкастър Хардинг от йорданската служба за древни останки и отец Ролан де Во, ръководител на теологичния институт надоминиканците в Йерусалим. Откритията им надвишили всички очаквания — манастирът е Кумран, в който са написани откритите свитъци. За пет години били извадени на бял свят голямо селище, оградено с крепостна стена, квадратна постройка, много спомагателни сгради, голяма столова, ритуални бани, тринадесет цистерни и сложна система от водопроводи. Намерени били гробище с тринадесет гроба, в които били погребани само мъже, и помещение за писане с каменни маси и издялани мастилници, където вероятно са били написани по-голямата част от ръкописите от съседните пещери.
Днес се знае, че манастирът е бил обитаван още през VIII в. пр.н.е., бил е изоставен по времето на вавилонското изгнание и е заселен отново чак през II пр.н.е. (около 175 г.).
За начина на живот на монасите Йосиф Флавий пише:
В това описание на есеите ясно се вижда връзката с будистките правила и заповедите на Иисус. Будистките монаси не притежавали нищо друго освен дрехите си и някои дреболии. Иисус също водел живот на непритежаващ нищо странстващ проповедник. Той изисквал от учениците си да напуснат семейството и състоянието си. Будисткото монашеско правило изисквало при присъединяването чрез „акта на излизането“ да напуснат семейството и дома, символ на начина на живот на миряните, и да влязат в кастата на странстващите монаси, за да медитират освободени от всичко земно за учението и постепенно да се откажат от страстите, Иисус казва:
Друг пример за освобождаването от земните грижи е следният разказ от евангелията:
