Христос в Индия

мляко и вода, след като признавал всичките си грехове. По време на този ритуал, разбиран като ново рождение, се палела лампа. Интересно е да се отбележи, че в ранните християнски съчинения християнинът след кръщението се наричал просветен.

Според Епифан Саламски есеите били наричани още назаряни или назорейци. В древен Израел някои пророци били назовавани назаритяни. Назаритяните проклинали кървавите ритуали и затова били ненавиждани от ортодоксалните свещеници. Всички вярващи евреи били задължени три пъти дневно да изричат следното проклятие: Изпрати гнева си, Боже, на назаритяните!

Според преданието Пилат наредил на кръста на Иисус да бъде поставена табела с надпис: „Иисус, назарянина, цар на евреите.“73 Че прякорът Назарянина не произхожда от името на местността Назарет, отдавна е доказано от науката. Едната точка от обвиненията срещу Иисус очевидно е била принадлежността му към тази религиозна общност! Може би първоначалната версия на този надпис е била: „Иисус, водач на назаряните.“ Това би обяснило защо Иисус е толкова мразен от Висшия еврейски съвет — Синода. Той бил водач на общността на назаряните.

Иисус Назорей

В почти всички гръцки ръкописи за Иисус срещаме прозвището „Назорей“, което повечето пъти се превежда грешно като „Иисус от Назарет“. В повечето преводи на Библията ап. Павел в преживяването край Дамаск чул глас да казва: „А Той ми рече: Аз съм Иисус от Назарет, когото ти гониш“. Всъщност в гръцките преводи нищо такова няма и правилният превод е: „А Той ми рече: Аз съм Иисус Назорей, когото ти гониш,“ (Деяния на светите апостоли 22:8).

Има ли в този грешен превод определен умисъл? Ако Иисус е трябвало да бъде наречен на името на родния си град, то по-правилно би било да бъде „Иисус Витлеемски“, защото не може да се поддържа, че е живял в Назарет. Според Марко неговите привърженици живеели край Генисаретското езеро, вероятно в Капернаум, защото се казва: „И дохожда в една къща.“ (Марко 3:20) Оттук във всеки случай близките Му тръгват да го приберат. Ако близките Му са живели в Назарет, трябвало е да преодолеят 40 км до Генисаритското езеро.

В „Деяния на светите апостоли“, където Иисус шест пъти е наричан „назорей“, първите християни също са „назореи“.

В Евангелието на Йоан (1:46) Натанаил пита апостол Филип: „От Назарет може ли да излезе нещо добро?“ Този въпрос предизвиква голямо учудване затова, как някой, който произхожда от едно малко, незначително място, може да има толкова богати знания и да получи подготовка, каквато може да даде само прочута школа.

Прозвищата назорей, назарянин, назарей се използват в евангелията за Иисус в тези различни форми (което доказва синонимността им), за да покажат произхода му от град Назарет, което в крайна сметка довело до погрешното название „Иисус от Назарет“. Още през 1920 г. М. Лизбарски в книгата си „Мандахейски литургии“ доказва, че етимологията на думата назорей от Назарет езиково не е възможна. Мястото Назарет дотогава литературно не се споменава никъде и по времето на Иисус е било малко селище. В Иисус Навин 19:10–15 не се споменава земята на Завулоновите синове, но затова пък се говори за отдалечената само на три километра югозападно Иафия, разрушена през 67 г. пр.н.е. от римляните. Назорей произхожда от арамейската дума „назар“, която означава „раздяла“, но и „събуждам се“, „наблюдавам“ или „запазвам“. В преносен смисъл думата може да означава също и „заклевам (се)“ или „задължавам се за служба на Господ“, а като съществително е диадема, символ на коронована глава. Така „назореят“ е пазител или наблюдател на култови ритуали. „Назареите“ са били клон на есеите и принадлежали като ебонитите към първите християнски общности, които според Талмуда били наречени нозари.74 Всички тези гностични секти (гносис = познание) използвали магически практики, членовете им били посветени и водели аскетичен живот. Може би в основата на различния запис на тези прозвища, които имат един и същ корен и произход, стоят различни групировки, различаващи се по начина на излагане на учението и по начина на живот. Името „назарянини“ може да бъде изведено от старозаветните назаритяни.

Според Джон М. Робъртсън силният Самсон (Съдии Израилеви 15:5–7) бил назорей и назирей, не си подстригвал косите и не пиел т.е. бил аскет. Затова неаскетите се нарекли назаряни, за да се отличават ясно от назирйството, т.е. аскетизма.75

Иисус не може да бъде със сигурност причислен към нито една от тези групи, тъй като очевидно отказвал робски да се подчинява на каквито и да е закони. Неговото правило било: „Правилно действие в правилен момент.“ Голямото пространствено разстояние до Индия в течение на вековете значително увеличила духовната яма между духовните бащи, приели принципите на будистката философия, и останалите в Израел техни братя. По този начин Иисус може да бъде смятан за „реформатор“, който е изпратен, за да възстанови единството на вярата сред „заблудените овце“ и да ги подкрепи духовно в борбата им срещу римските завоеватели, садукеите, фарисеите и ортодоксалните евреи.

Иисус е пратеникът, който е очакван страстно в обърканата ситуация, затова Йоан и двама от изпратените ученици питат: „…Тили си Оня, Който има да дойде, или другиго да чакаме?“ (Матея 11:3)

Йоан Кръстител бил пророк на назаряните, а в Галилея бил наречен „Спасител“. Във Флавий Йосиф четем следно за него: „Той бил почтен човек, който запалил евреите за обучение в добродетел, за подчинени на Господа и за приемане на Кръщението (!). Тогава Кръщението от Бога, казвал той, ще бъде приятно, тъй като то ще бъде за изцеление на тялото, но не и за опрощаване на греховете. Душата може да бъде предварително опростена с праведен живот. Около Йоан се събирали мнозина, които се дивели на думите му…“

Ритуалното гмуркане във водата води произхода си от Индия и се практикува от индусите и до днес със същото отдаване, както и преди хиляди години — традиция, която е толкова древна, колкото и самото „тайно знание“. В Палестина с есейското къпане в росата започна отделяне от догмите на еврейското предание, преди всичко на кръвната жертва, което почива на приемането, че може да се постигне опрощение на греховете предимно чрез проливане на кръв. Церемониалното измиване, от една страна, трябва да символизира освобождаването от всичко земно, от друга, прераждането на духа в ново „чисто“ тяло.

Във втората книга на законите на Ману, в която се говори за сакраментите, е записано правилото новороденото, преди да му се отреже пъпната връв, да се полее със светена вода. След това трябва да му погали езичето със златна лъжичка със сол, мед и рафинирано масло под постоянната рецитация на свещени молитви.

В Атарведа Пасус научава: „Който не е пречистен при раждането си с водата на Ганг, над който са изречени свещените заклинания, ще бъде подложен на толкова преобразувания, колкото е преживял в годините на нечистота.“ Под това се разбира прераждането след смъртта в друго тяло (наказателна инкарнация).

При Кръщението на Йоан ритуалът прилича на израз на принадлежност към определена общност, която отличава членовете си от външните чрез изпълняване на определени култови предписания. Това обяснява защо назаряните са собствена, произлязла от мистериите на определено учение, секта. Нелегалните секти винаги са били подложени на недоверието и преследването на властващата сила. Това се случило и на ап. Павел, който бил обвинен от Тертил пред управителя на града Феликс, че е подстрекател на бунтове: „… и че е водач на назорейската ерес.“ (Деяния на светите апостоли 24:5)

Според Плиний Стари и Йосиф назорейската секта е съществувала поне 150 години преди Христос край бреговете на Йордан и на източния бряг на Мъртво море. На привържениците й било разрешено да оставят дълги косите си. Вероятно затова те, подобно на индуските монаси, йоги и аскети, никога не са се подстригвали. Йоан Кръстител е представен с дълги коси и „носеше дреха от камилска вълна и кожен пояс на кръста си.“ (Матея 3:4) От римския патриций Лентулий в едно писмо до Сената съществува описание на Иисус. В този апокрифен разказ косите на Христос са описани като „къдрави и веещи се на вятъра“ над раменете му и той имал „път в средата на