Христос в Индия

е. в това, че духът преживява и надживява временния си затвор — тялото. Учението за възкресението като нов елемент на учението е въведено едва от Христос. Той говори за възкръсването на мъртвите, без да намеква изрично за възкресението на плътта. Има предвид не непременно възкресението на тялото, а по- скоро чистото учение за реинкарнацията, което като „самсара“ в Упанишадите станало основа на всички индийски религиозни учения. Преди есеите учението за прераждането на душата в ново тяло е било познато на питагорейците, орфиците, Емпедокъл и Платон. Учението за прераждането минало през гностиците и някои неарабски секти на исляма на Запад в теософията и антропософията.

Още през миналия век някои учени82 посочиха влиянието на будизма върху ученията на есеите. Някои учени виждат в тях връзката между равините, гностиците, платониците и питагорейците от една страна, и зороастриците и будистите, от друга, предполагат, че есейската и лечителската религия възникнали, когато будизмът се претопил в семитския монотеизъм по същия начин, както станало в Китай с философията на таоизма и конфуцианството и в Япония с религията шинто.

Будистите носели бели дрехи като есеите и ранните християни. Католическите учени били силно изненадани от необикновената прилика между ритуалите и ученията на тибетския будизъм и тези на католическата църква. Облеклото на тибетските лами прилича не само на тържествените одежди на католическите свещеници, но и в детайли на изрисуваните по стенописите облекла на апостолите и първите християни. Йерархичното изграждане на тибетските и римокатолическите религиозни ордени показва голяма прилика. Будистите също говорят за застъпничеств и молитви, дават милостиня и жертвоприношения, в двете религии/монасите дават обет за бедност целомъдрие и покорство. Будистите използвали светена вода и при богослуженията си пеели, литургията им била близка до тази на Източноправославната църква. От будизма аурата влязла в Католическата църква като ореол на светец в християнската иконография.

Църковният учител Иероним и историкът Еузебий разказват, че християнските манастири изхождали от лечителите в Александрия. Наистина трите ранга на християнското духовенство — епископ, презвитер и дякон — отговарят на йерархията на монасите лечители. Епифаний нарича първите християни терапевти и йесияни (вероятно изопачено от есеи). Най- висшата степен на първохристиянския път била тази на лечителя, а няколко години след разпятието на Христа били избрани седем дякона. И този термин е от манастирския живот на лечителите.

Християните празнували Деня на Бога в неделя, докато евреите празнували шабат в събота. В шабат в храма се носели месо, вино и брашно, а свещениците си присвоявали част от тях. Очевидно е откъде идва враждата на свещениците към есеите — есейският култ бил заплаха за основния им източник на доходи. Това, изглежда, било и най-важната причина за заговора им срещу Христос, защото като водач на назорейско-есейското движение той проповядвал учение, което правело излишни фарисеите. Те били принудени да го убият, за да осигурят средствата си за живот.

Филон споменава, че еврейските мистици били подобни на индийските философи, които също така отричали кръвната жертва.

Есеите като индийското учение за кармата имали теория за предопределението. Те живеели със съзнанието за края на времето и очаквали началото на Божието царство в най-близко бъдеще.

Въпреки многобройните паралели между Иисус и есеите трябва да се направят ясни разликите. Евангелията разказват, че Христос употребявал месо и вино. Той израснал в есейска област и повечето от учениците му били есеи. Макар че послушничеството му, изглежда, било в есейски манастир, очевидно по- късно скъсал със закостенелите ритуали на есеите, тъй като, подобно на Буда, петстотин години по-рано смятал, че спазването на сурови правила и наредби не служи за постигане на избавлението. С тази крачка Иисус създал нов толерантен клон на есейско-назорейската религия, която прегръща обикновените хора, които не водели аскетичен живот. Той имал по-свободно отношение към Тората и Закона: „слушали сте, че бе казано на древните… Аз пък ви казвам…“ (Матея 5:21–22) Според еврейския закон нарушителят на шабат трябвало да умре. Книгата на Дамаск от Кумран забранява да се убиват нарушителите на шабат и Иисус казва: „защото Син Човеческий е господар и на съботата.“ (Матея 12:8)

Въпросът за любовта към врага е основното, което разделя Иисус от есеите. За разлика от него есеите мразят враговете си. Хората от Кумран изобщо поставят особена тежест върху отделянето си от света и поддържали определено елитарно съзнание. Иисус пък търсел контакт да опрости греховете на онези, които изглеждали заблудени, и особено наблягал на това, че е „изпратен при заблудените овце на Израил“, обръщал се изрично срещу егоизма и претенциите за единствена църковна институция.

Ясна разлика има и в употребата на масло или миро. Иисус бил „миропомазаният“ (Христос), и то в смисъл на титла или отличие, която го отделяла от есеите. В античните магически текстове мирото имало магическа сила, което спирало демоните и предпазвало хората от тях, то лекувало и изгонвало болестите на душата и тялото. От друга страна, помазването се смятало като вид запечатване, чрез която божеството уверявало привържениците си, които били под нейна защита. Целзий разказва, че орфическите гностици притежавали печат, който правел този, който го получел, „Син на Отеца“: „Помазан съм с бяло миро от дървото на живота.“83

В апокрифното евангелие на Филип четем: „Дървото на живота е в средата на рая, и маслиновото дърво, от което се прави мирото (крисма), от него е възкресението.“84

Ако на това място се помисли за прераждането на духа в ново тяло, то става ясно какъв решаващ нов елемент внесъл Иисус като „миропомазан“ в ученията на различните есейски секти. Както разказва Иреней, помазването било „церемония на Спасението“ за „завършените“, която била оценявана значително по- високо от кръщението. Ние знаем, че помазването било предимно по главата и челото, често във формата на кръст. Традицията на това помазване има своя корен в Индия, където и днес аскетите (садхите) се разпознават по хоризонтална или вертикална линия, която прекарвали с пръст по челото със смес от масло и свещена пепел (вибхути).

Буда и Христос — едно сравнение

Богът на семитските племена, казано просто, е кръвожаден, отмъстителен бог. Еврейският Йехова е ужасяващ владетел, който царува в небето и наказва избрания си народ, когато нарушава заповедите и претенциите му.

Философията на проповедта, която според евангелията Христос произнесъл на планината, показва съвсем друг Бог. Посланието на Иисус е послание на любовта, на опрощението и помирението — обичай ближния си като себе си. Ако те ударят по дясната буза, дай им и лявата. Не можем да си помислим за по-голямо противоречие с възгледите на Вехтия завет. В никоя религия или морална философия от източното Средиземноморие няма такава великодушна милост като тази, която проповядва Иисус. Откъде знае истините от проповедта от планината? Отговор на този въпрос може да се намери може би в ранните дохристиянски съчинения като „Лалавистара“, която от древноиндииската литература показва най-големи паралели с преданията от евангелията. „Лалавистара“ е написана на сан-скрит биография на Буда, възникнала около Сарвастивадините. Най-древните хинаянски части от книгата са от трети век пр.н.е., докато съществуваща днес версия е от първи век пр.н.е. и е приета в канона на Махаяна на събора в Харан през I в. сл.н.е. — няколко години преди съставянето на Новия завет.

В „Лалавистара“ Буда казва: Познаването на истината, постигането на нирвана, е най- голямата благодат. С любовта може да се победи омразата, с праведна обич се побеждава злото… Не казвай лоши думи за ближния си, за да не ти отговори по същия начин.

Един търговец от Сунапаорта помолил Просветения да го поучи. „Хората са изпълнени с насилие. Ако те обидят, какво ще направиш?“ Търговецът свил рамене: „Няма да им отговоря.“ „А ако те ударят?“ „И тогава няма да им отговоря.“ „А ако те убият?“ Търговецът отговорил: „Смъртта, учителю, не е страшна. Някои даже я желаят.“

По същия начин Христос предупреждава учениците си: „Ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата.“ Буда казва на любимия си ученик Ананда: „Вярвай в мен, Ананда! На всички, които повярват в мен, ще бъде отредена голяма радост.“ По