същия начин Христос заостря вниманието на учениците си, които вярват в него и не се колебаят във вярата си. В една друга случка Буда описва даването на милостиня като
Буда казва още:
На друго място Просветеният се описва като един от „пастирите с много власт“, който бил призван да води онези, които са тръгнали към пропастта. Всички тези думи на Буда показват големи паралели в Христовото учение. Може би е познавал афоризмите в „Лалавистара“?
Йоан Кръстител кръщавал в устието на Йордан в Мъртво море, съвсем близко до място, където живеели есеите и където през 1947 г. са открити свитъците. Йоан призовавал хората да признаят греховете си и да се кръстят във водите на Йордан. След кръщението си Иисус отишъл в пустинята, където дяволът се опитал да го изкуши. Петстотин години по-рано същото опитал Мара, изкусителят, с Буда, както разказва „Лалавистра“. Мара предложил на празнуващия медитиращ Буда примамливи ястия и му показал богатствата на света, но Сидхарта обърнал гръб на предложенията на дявола. Подобна история има за Заратустра и източната легенда влиза в биографиите на християнските светци.
Заповедта на Иисус била да излязат от дома и да проповядват благата вест сред народа на йзраил. Подобно на индийските санаи учениците му не носели със себе си злато и сребро и не притежавали втори чифт обувки или дрехи. Петстотин години преди Иисус Буда казал на първите си ученици, тридесет благородници, почти същите думи:
Като Иисус Буда учел на равенство. Един слепец не може да види слепеца, казал веднъж. Подобна притча има и за Буда: „Ако слепите се наредят в една редица, най-предният не вижда нищо и последният не вижда нищо!“ Притчата за заблудения син също се среща в будистката литература. Други подобни притчи има и в дохристиянските индуистки предания, като например прочутите думи за вярата, която може да премести планина. Кришна преместил хълма Говердан, за да спаси жителите му от гнева на бога, а маймунобогьт Хануман в епоса „Рамаяна“ занесъл планина на остров Шри Ланка. В старозаветното предание никога не се я появявала подобна картина.
На Буда са приписвани многобройни чудеса, както прави Христос в Новия завет. В град Ямбунада учителят и учениците му били поканени на сватба. Светите мъже яли богато, но ястията не свършвали, а се увеличавали и макар че идвали още и още гости, храната стигнала за огромното събрание.
Като Иисус Буда бил смятан както за човек, така и за бог. Преди слизането си в света на хората Буда съществувал като духовно същество сред божествата на спиритуалния свят и напуснал по собствена воля за благото и за спасението на всички същества, за да се роди по чудодеен начин като човек. Ангелите го възвестили като спасител на света и пророкували на майка му:
Симеон, като поел Младенеца в ръце, казал:
Скептичните учени също споделят възгледа, че този мотив е зает директно от будизма.
Принц Сидхарта бил запознат още в училище с всички писмена. По време на един излет той изчезнал и след това намерен в дълбока медитация. Аналогиите с дванадесетгодишния Иисус, който бил открит в умна дискусия с книжовниците в храма, са толкова очевидни, за да бъдат отричани.
На около тридесет години, на същата възраст като библейския Иисус, Буда започнал проповедническата си дейност. Подобно на Христос Буда обикалял с учениците си в доброволно избрана бедност и общувал с тях с аксиоми, картини и притчи. Той също имал дванадесет ученици и първите му привърженици са двама братя. Първите спътници на Буда били под една смокиня, когато ги повикал. Просветлението му дошло също под смокиново дърво. То е най-важният символ в будизма за стремежа към просветление. Иисус също намерил единия си ученик, Натанаил, под едно смокиново дърво. Двамата — Буда и библейският Христос, имат по един любим ученик и един, който ги предава. За разлика от Иисус предателството на противника на Буда Девадата нямало трагичен край.
Така настървено, както Иисус напада фарисеите, Буда критикува формализираното и ритуализирано законодателство на ортодоксалната жреческа каста на браманите.
Така, както Буда отрича кръвната жертва на браманите, Иисус говори срещу кръвната дан на евреите и се обявява срещу всяко формализиране.
Въпреки всички опити да се скрие истинският произход на ученията на Христос и въпреки строгото канонизиране на евангелията в Новия завет могат да се намерят повече от сто текста, за които може да се докаже, че коренът им е в древната будистка традиция.
Будистко мисловно богатство в ученията на Иисус
Паралелите между етиката на Иисус и на Буда са общоизвестни. Двамата забраняват убийството, кражбата, лъжата и прелюбодейството. Двамата учат да се уважават възрастните. Двамата искат да победят злото чрез доброта, проповядват любов към врага и славят миролюбието на сърцето. Те съветват да не се трупат прекомерни богатства на земята и дават предимство на милостта към жертвата. Подобията са многобройни, а има текстове, които буквално се припокриват. Христос като Буда наричал себе си