когато излизал от медитация. Само подкрепата на Иисус спасила Петър. Същото се случило и на ученика на Буда. Хората, които видели това, били смаяни, а Буда казал: „Вярата ни води през прилива. Мъдростта ни води на другия бряг.“ Тъй като представата за ходенето по водата било напълно непознато сред евреите, а в Индия било широко разпространено, то Новият завет вероятно е заимствал тези истории оттам.
Като Иисус Буда отричал тези чудеса само тогава, когато служели само за задоволяване на страстта на хората към сензации. Буда казал на йогата, който прекарал двадесет и пет години в това, да върви по реката, без да измокри краката си: „Наистина ли си пропилял времето си само с това? Трябвало е само да дадеш една монета на лодкаря и той щеше да те преведе с лодката си.“ По-късно в махаяна-будизма тези предания за чудеса изиграли подобна голяма роля както в християнството. Навсякъде хората по-лесно се впечатляват от магията, чудесата и външните признаци, отколкото от трудно разбираеми духовни истини.
Тук искам да покажа едно удивително съвпадение между по-древните индийски източници и Новия завет — притчата за „бедната вдовица“. В будисткия вариант богатите хора давали ценни дарове по време на религиозна церемония. Една бедна вдовица не притежавала нищо друго освен две малки монети, които дала с радост. Свещеникът забелязал жертвата й и похвалил постъпката й, без да обърне внимание на другите дарения. И тук е паралелът с Евангелието на Марко: „И седна Иисус срещу съкровищницата и гледаше, как народът пуска пари в съкровищницата. Мнозина богати пускаха много. А една бедна вдовица, като дойде, пусна две лепти, сиреч, един кодрант. Като повика учениците Си, Иисус им рече: истина ви казвам, че тая бедна вдовица тури повече от всички, които пуснаха в съкровищницата; защото всички пуснаха от излишъка си, а тя от своята немотия тури всичко, що имаше, цялата си прехрана.“ (Марко 12:41–44) Абстрахирайки се от съвпаденията на главната тема, в очи се набиват следните особености — в двата случая става дума за вдовица, в двата случая се жертва в храма заедно с богатите, дава се всичко, което притежават, а именно две монети, и двете са похвалени от един присъстващ, който оценява жеста им по-високо от даровете на богатите. Едва ли може да се отрече, че библейският текст е заел древната будистка история.
Аналогиите между будизма и християнството продължават и след смъртта на основателите им. Митовете и легендите идеализират личностите. Малко след смъртта им Буда и Иисус са въздигнати над всички богове и се разпространяват разказите за чудесата им. В двата случая отначало учениците не образуват организирана църква, а малки, разпръснати групи, стхавири и махангики, традиционни евреи християни и прогресивни християни светци. В двете религии се организират събори, единият в Раджагриха, другият в Йерусалим. Римската църква определя догмите си на събора в Никея (325 г.), т.е. триста години след смъртта на Иисус, а будистите правят същото на събора в Паталипутра (241 г. пр.н.е.), двеста години след смъртта на Буда.
По времето, когато Иисус живял и работил в Палестина, в Индия от егоцентрично ориентирания махаяна-будизъм възникнало учението на махаяна, посредством което будизмът станал универсална религия. Във философията на махаяна централна роля играе съчувствието към всички същества, олицетворявано от възникналия през трети век пр.н.е. идеал на бодхисатвите, на просветените, според който трябва да се отлага влизането във вечното изтриване (пари нирвана), докато не се спасят с негова помощ всички хора и други същества. Земното съществуване на ботхисатвите се определя напълно от целта да се вкарат в пътя на спасението всички души, в правия път, който води към освобождаване от всяко страдание, от кръговрата на битието. Всички тези характеристики, които определят един ботхисатва, се виждат до най-малка подробност при Иисус. Той е перфектното олицетворение на идеала за бодхисатва.
Бил ли е Иисус ортодоксален евреин?
Наистина ли Иисус е бил традиционен, ортодоксален евреин, както често е представян? В поведението към смъртта, към семейството, закона и традицията се виждат коренни различия с ортодоксалното еврейство. Може даже да се каже, че Иисус демитологизира всичко свещено за еврейската култура! Това важи най-вече за смъртта и за семейството. В четири последователни стиха Лука разказва как Христос дава предимство на свободата и любовта пред предишните погребални ритуали: „Другиму пък каза: Върви след Мене. А тоя рече: Господи, позволи ми, първом да отида и да погреба баща си. Но Иисус му каза: остави мъртвите да погребват своите мъртъвци, а ти върви, проповядвай царството Божие.“ (Лука 9:59–60)
Семейните връзки са също маловажни: „А друг един рече: аз ще тръгна след тебе, Господи, но първом ми позволи да се простя с домашните си. Но Иисус му каза: никой, който е сложил ръката си върху ралото и погледва назад, не е годен за царството Божие.“ (Лука 9:61–62)
Учението на Христос и отношението му към семейството „нараняват еврейските чувства“, както се изразява специалистът по история на религиите Монтефиори85. „ако някой дохожда при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си и децата си, братята и сестрите си, та дори и самия си живот, той не може да бъде Мой ученик.“ (Лука 14:26. „Който обича баща си и майка си повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене.“ (Матея 10:37). Особено разбираем и противоречащ на еврейската традиция е текстът от Матея, когато Иисус решително отблъсква собствената си майка: „И когато Той още говореше на народа, майка Му и братята Му стояха вън и искаха да приказват с Него. И някой му рече: ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да говорят с Тебе. А Той отговори на оногова, който Му каза това, и рече: коя е майка Ми, и кои са братята Ми? И като посочи в ръка на учениците Си, рече: ето Моята майка и Моите братя.“ (Матея 12:46–49)
Същият Иисус, в чието име са проведени толкова много кръстоносни походи за семейството, избягал от семейството си, когато го търсело, и точно Матея, евангелистът, който пише за евреите, цитира уникално за древността и скандално за еврейството изречение на Иисус: „защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.“ Фройд просто може да завижда на Иисус: „И враговете на човека са неговите домашни.“ (Матея 10:35–36) Това поведение на Христос — скъсването на връзките с дома и отричането на тяхната сакрална непогрешимост — и до днес са необясним феномен на фона на еврейската култура. Точно това държане отговаря на будисткия стремеж към пълно освобождаване от всички егоистични и себелюбиви постъпки и мисли. За да се освободи от страстта на земното битие, човек трябва да скъса с личните връзки и да преодолее културните бариери. Човекът ще остане пленник на кръговрата на преражданията, както е неспособен да се освободи от алчността и себелюбието. Иисус постоянно престъпва еврейския закон, който смята за безсмислен, безполезен и празен, а демонстративното неспазване на закона за съботата е поводът за екзекуцията му.
Ако Христос е водил богоугоден в ортодоксално-еврейския смисъл живот или ако е бил равин, той поради напредналата си възраст би трябвало да е женен. Матей твърди без съмнение, че Иисус не е бил женен (19:12).
Иисус би могъл да бъде освен това обрязан, защото обрязване-то е безусловно необходимо за всеки евреин, защото то се смятало за връзка и печат на съюза между Йехова и Авраам.86 На вечерята на Пасха можели да присъстват само обрязани, необрязани не можели да пристъпят прага на Божията светиня.87 Който се противопоставял на обрязването, се смятал за еретик и „тая душа трябва да се изтреби измежду народа си; защото той е нарушил завета Ми.“ (Битие 17:14) Евангелските разкази не споменават нищо затова, че Иисус наистина е бил обрязан. В Лука 1:59 все пак се казва, че осемдневният Иисус трябва според традицията да бъде обрязан. Никъде нищо не се казва, че Христос действително е бил обрязан.
Апокрифното евангелие на Тома разказва за следното отношение на Иисус към обрязването: „Учениците Му рекоха: обрязването полезно ли е или не? И той им рече: вашият (небесен) Отец би ли ви родил от майка ви обрязани? Но истинското обрязване на духа носи полза.“ (Логион 53)88
Известно е, че и есеите признавали само „духовното обрязване“, а не телесното отстраняване на
