Христос в Индия

А Иисус му казва: лисиците имат леговища, и птиците небесни — гнезда; а син Человеческий няма, де глава да подслони.“ (Матея 8:19–20.

Интересна е и есейската забрана да се помазва тялото, за което още Буда предупреждава учениците си, понеже по този начин се отдава прекалено внимание тялото и се стимулира егото. Назаряните, изглежда, са били напълно изключени от това правило.

Есеите носели бели одежди. За просветителите от XVIII в. разпъването на кръста и възкресението били ловка инсценировка на есеите, защото момъкът, който жените видели до празния гроб, и който им съобщил за възкресението, очевидно поради белите си одежди е бил есей. Така в последния век се появи обяснението, че Иисус е син на есей, на когото Мария се отдала в екстаз. Детето било дадено на ордена, което по разказите на Йосиф е било обичайна практика на есеите.79

Още през 1831 г. градският викарий на Щутгарт и репетент на манастира в Тюбинген Аугуст фридирих Гфрьорер казва: „Християнската църква произхожда от есейската общност, като доразвила нейните идеи. Нейната организация би била невъзможна без правилата на есеите.“

Някои филолози смятат, че името всей означава „кръстител“. Други откриват произхода и от сирийското „пазеп“ — „щастливите“, или от асирийското „асая“, която също както и гръцката дума тера-_певт_ означава „лекар“, „лечител“. Някои от монасите, които с фанатична изключителност се отдавали на упражненията по молитва и покаяние, били способни на удивителни свръхестествени неща. Манастирът на есеите се намирал близо до Йерихон сред хълмовете западно от Мъртво море, в област, която била известна още от времената на пророците Илия и Елиша със своя умерен и здравословен климат. Това е единственият район на Палестина, в който през цялата година е толкова топло, че свободно може да се практикуват упражнения, подобни на тези на йогите. Мистичните дарби, за които говорели есеите, са същите свръхестествени сили, които владеели учениците на Кундалини-йогите в Индия. Към тях принадлежали ясновидството, предсказателството, лекуването с ръка и възкресението на умрели.

Това, че есеите, които по численост били равни на садукеите и фарисеите (Йосиф оценява броя им на 4000), никъде не се споменава в Новия завет, говори за определен замисъл.

По чисто географско положение Иисус не е могъл да прескочи манастира на Кумран. Мястото край река Йордан, където чрез ритуалното кръщение от Йоан влязъл в общността на умерените назаряни, е само на седем километра и се вижда от манастира с просто око. Само който със собствените си очи види пейзажа около планинската пустиня, ще му стане ясно логичната връзка между мястото на кръщението и Кумран. Хълмът, който според традицията е мястото, на което Христос след кръщението бил изкушавай от дявола (Лука 4:1–13) и е на видима дистанция (около 15 км). Йоан живеел в пустинята, може би в пещерите на Кумран, и веднага след кръщението Иисус се отправил натам, за да пости четиридесет дни в пустошта. Във всеки случай жителите на Кумран наричали в съчиненията си местността „пустинята“. По това време „Той беше там, в пустинята, четирийсет дни, изкушавай от сатаната; беше със зверовете; и ангелите Му служеха“ (Марко 1:13). Посланик означава същото като ангел, а есеите имали много добре развито учение за ангелите, което било пазено в строга тайна. Ако Иисус прекарал „послушничеството“ си в една пещера извън Кумран, то ангелите са свръзките с манастира!

Йосиф пише в главата за есеите: „Който иска да бъде приет в сектата, не получава веднага достъп, а първо трябва да бъде възпитаван една година в начина на живот на членовете, след като са получили малка брадва, препаска около кръста и бяла пребрадка. Ако е издържал изпита, той правел крачка напред към братството — участва в пречистващото кръщение с вода, но все още не е допускан до общото хранене.“80

Същото виждаме и в Тибет. Пред обикновения монах да бъде посветен в лама (т.е. „по-висш“), той трябва да завърши редица обучения и изпити. От него се иска известно време да бъде далеч от общността и да се отдава напълно необезпокояван на медитацията. Манастирът Хемис в Ладах, като всички останали ламаистки манстири, има за тази цел още една по-малка сграда, която се намира на около пет километра от основната в подножието на по-висок хълм. На потънали в медититация монаси се носи от специални пратеници храна само два пъти на ден.

През 31 пр.н.е. земетресение разрушило цялото селище на Кумран. Следите от пукнатини могат и днес да се видят, на някои места разликата в нивата на пода е почти половин метър. След земетресението Кумран останал необитаем 30 години, чак след новата ера манастирът бил населен с нов дух.

Освен гробовете на монасите около манастира са открити заровените останки на животни — кости от овце, кози, крави, телете и агнета, които били погребани в глинени съдове. Може да се приеме, че макар есеите са употребявали животински продукти, не са ги убивали, защото смятали убийството за върховно престъпление. Монасите се занимавали със земеделие, многобройните открити ядки от фурми свидетелстват за наличието на палмова плантация, в чиито сенки според Плиний Стари есеите „прекарвали времето си.“ Филон разказва за големия интерес на общността към пчеларството — спомнете си храната на Кръстителя.

От откритите около 400 монети може много добре да се опише развитието на селището. Една група от тях е от времето, когато Архелей заменил баща си Ирод на трона. Дупката в хронологията на монетите говори за това, че манастирът е бил заселен отново едва по времето на управлението на Архелей. Причината защо членовете били толкова време далеч от центъра на общността си, очевидно е тази, че Ирод можел да следи и преследва всички есейски секти от зимния си дворец. След смъртта на Ирод есеите се върнали и започнали възстановяването на манастира. Кумран бил населен до началото на еврейско- римската война през 68 г. пр.н.е. Цялата местност показва следи от насилствено разрушение — слоят пепел говори за това, че манастирът е станал жертва на пожар.

Учението на кумранските есеи

Есеите от общността на Кумран според техните съчинения нямат собствено име. Те се наричали „свещената общност“, „бедняците“, „богоизбраните“, „хора на истината“ или най-често „синове на светлината“. Наистина есеите строго изпълнявали изискванията на еврейския закон, но в някои части се отклонявали толкова силно от него, че човек трябва да се запита, дали общността от Кумран може да се нарече еврейска секта.

Според записаните благодарствени песни есеите искали да възвестят „на бедните благата вест (евангелиум) за Божията милост“ и да бъдат „пратеници на добрата вест“. Обектът на молитвите им в посока на зората и на изгряващото слънце, Флавий Йосиф разказва, че есеите, „преди да изгрее слънцето, не казвали нищо нечисто и отпращали древни молитви към слънцето…“

Това обяснение показва ясно, че слънцето при есеите било разглеждано като символ на божественост. Един кумрански псалм прави това още по-ясно, като говори на Господа: „… Ти ще ми се явиш призори като истинската зора“ и „… Ти ще ми откриеш силата си призори.“

Според „правилата на сектата“ вярващият бил задължаван да казва утринна и вечерна молитва. Точно същият ритуал бил практикуван от привържениците на браминистично образованите питагорейци на остров Крит. Посоката „изток“ и символът „слънце“ ни напомнят за храма на слънцето в Кашмир.

Удивителен факт е, че есеите не използвали календара по йерусалимското храмово правило, който бил по същество лунен календар, а са имали собствено отчитане на времето. Те се ориентирали по по-неточен календар, който бил популярен в Индия от времето на браминското владичество. Слънчевият календар бил въведен в цялата Римска империя чак от Рай Юлий Цезар, който обаче не е приет от евреите и до ден- днешен. Спорен кумранският календар празниците на религиозната година, за разлика от официалната, били винаги в един и същи ден от седмицата.81

Разделението на годината на четири сезона в никакъв случай не е с еврейски произход. Гръцката античност дълго време познавала само два или три сезона, докато Питагор не донесъл от Индия новото деление на времето.

Друго учение на есеите позволява да се видят духовната основа и първоначалният произход на есейската философия. Те вярвали, както и индийските мъдреци и гръцките философи във вечния живот, — т