Христос в Индия

случай са от червено дърво (чандана) с 32 помещения (всяко с по 8 дървета тала), с градини, басейн за къпане и чайна, богато мебелирана, с ковьори по стените, както и с хранителни стоки, легла, дюшеци и всички необходими неща“. Напълно логично е да се помисли, че Иисус още като малко дете бил посветен от будистки учени в Александрия в мъдростта на източната философия. Основното училищно образование би обяснило как е възможно едно дванадесетгодишно дете да удиви с речта си свещениците в храма на Йерусалим: „…Всички, които го слушаха, чудеха се на разума и на отговорите му.“ (Лука 2:47) Дванадесет години тогава била възрастта, на която трябвало да се ожени. Тази „обикновена съдба“ със сигурност обаче подминала Иисус. Той бил достатъчно голям, за да продължи учението си там, където вероятно била родината на духовните му бащи: Индия.

Десет години след смъртта на омразния узурпатор Ирод (той умрял малко преди празника Песах (Пасха) през 4 г. пр.н.е.) Иисус можел да се завърне безопасно в родната си страна:

„А след като умря Ирод, ето, Ангел Господен се явява насъне Йосифу в Египет и казва:стани, вземи Младенеца и майка Му и иди в земята Израилева, защото измряха ония, които търсеха душата на Младенеца.

Той стана, взе Младенеца и майка Му, и дойде в земята Израилева.

Но като се чу, че в Иудея царува Архелай, наместо баща си Ирода, уплаши се да иде там;“

Архелай бил бил етнарх (наместник) на Юдея и Самария от 4 г. пр.н.е. до 6 сл.н.е., т.е. до онзи момент, когато Иисус бил на 12 или 13 години.

„…и след като се получи откровение насъне, замина за пределите Галилейски и като дойде, засели се в един град, наречан Назарет, за да се сбъдне казаното чрез пророците, че Той ще се нарече Назорей.“

(Матея 2:19–23)

Глава VИзточна мъдрост на Запад

Разпространението на будизма

Широкото разпространение на будизма в дохристиянско време се дължи на инициативата на един от най-големите владетели не само на Индия, но и на света изобщо — цар Ашока, управлявал от около 273 до 232 г. пр.н.е. Ашока е една от най-значимите политически и духовни личности на световната история. По време на управлението му в Европа бушува първата Пуническа война. Царят опознал ужаса на войната още през детството си, затова осъдил насилието и се обърнал към миролюбивите идеи на будизма.

Много от неговите закони и укази са запазени в надписи по сгради и храмове. В един указ той помилвал всички живи същества. Указът гласи: „Всички хора са мои деца. Както желая здраве и щастие на моите деца на този (земен) и на оня (небесен) свят, така също искам това и за всички хора.“

Ашока заповядал да се построят в Индия повече от 80 000 будистки манастири и в цялото си царство строил болници за хора и животни. По негова инициатива Паталипутра (днешен Патна), столицата на царството му, се събрал вторият будистки световен събор. В него взели участие хиляди монаси. По завета на Буда Ашока организирал разпространението индийския дух в най-отдалечените страни. Той осъществил идеята за мисионерството, като изпратил мисионери не само във всички градове на Индия и Цейлон, но и в земите по пътя на коприната — Сирия, Египет и Гърция.

Разпространението на будисткото учение е най-важното задължение, което Буда Сакиямуни оставил на учениците си: „Вървете, монаси, и обикаляйте наред, за полза и здраве на мнозина, от състрадание към света, за слава на боговете и хората. Нека никои двама от вас да не поемата един и същи път. Проповядвайте учението, което е добро…; проповядвайте го в духа си и в буквите си; излагайте с пълна чистота упражняването на религиозен живот.“ Монасите били просяци и очаквали милостинята на миряните. Те не притежавали нищо повече от това, което носели по тялото си. Животът им бил отказ, но били свободни от аскетичната строгост. Главната им дейност била да медитират за учението и да се освободят от светските страсти. Към общността се присъединявали чрез акта на излизането (правпайя), като се напуска къщата, символ на начина на живот на лаиците, за да се влезе в съсловието на странстващите монаси (второто значение на правпайя) без покрив.

За тази цел било достатъчно да се надене жълтата дреха на монасите, да се обръсне главата и три пъти да се изрече заклинание. Долната граница била седем години. На тази възраст Рахула, синът на Възвишения, влязъл в общността.

При влизането на новия монах се обяснявали четирите основни правила на монашеския живот:

— да се изхранва самостоятелно от милостиня;

— да се облича с изтьрсени от праха дрехи;

— да стои под дърветата;

— да лекува раните с урина от крава.

Монасите без изключение водели странстващ начин на живот. Каноничните разкази говорят за Буда и учениците му, които обиколили цялото средно течение на Ганг, медитирайки и проповядвайки, понякога сами, по-често обаче на групи — от град на град, от село на село.

Вижда се забележителният паралел с изпращането на учениците на Иисус, които в последен отчаян опит да убедят Израел в посланието на Христос, преминават от място на място:

„Като повика дванадесетте, начена да ги разпраща по двама, и им даде власт над нечистите духове.

И им заповяда, нищо да не взимате за по път, освен една тояга: ни торба, ни хляб, ни пари в пояса, но да се обуват в прости обуща и да не обличат две дрехи. И рече им: ако някъде влезете в къща, оставайте в нея, докато си отидете оттам.

И ако някои не ви приемат, нито ви послушат, като излизате оттам, отърсете праха от нозете си, за свидетелство срещу тях. Истина ви казвам: по-леко ще бъде Содом и Гомора в съдния ден, отколкото на оня град.

Те тръгнаха и проповядваха покаяние; изгонваха много бесове, и мнозина болни помазаха с елей, и ги изцериха.“

(Марко 6:7–13)

Както в будизма и тук няма и дума за насилствено покръстване, а се проповядва за оздравяването на мнозината, за които говори още пророк Исаия (53:11).

Според индийските праизточници след събора в Харан (Харван край Сринагар), проведен по времето на Канишка, били изпратени още мисионери към Кашмир, Гандхара, Махисамандала, Ванаваши, Йонарита („страната на гърците“) и в Цейлон.

В музея „Борли“ в Марсилия се намират останките на две седящи фигури, вероятно идоли. Статуите са без глави и по мнението на учените представляват келтско-иберийски божества. Но отговарят напълно на статуите на Бодхисатва с всички атрибути на будистки светец — те са в перфектна поза лотос, през раменете си носят брамински шнур, а около врата и горната част на ръцете — обръчи като знак за достойнството им. Особеното положение на ръцете говори ясно какво се изразява с поведението на ръцете (мудра). Докато едната показва жеста на докосване на земята (бхумиспарсамудра) като знак за призоваване на Земята да докаже верността на думите на Буда, другата се държи пред гърдите като подканящ жест (абхая-мудра).

С датирането на находките като че ли няма проблеми — те са от II в. пр.н.е. Малките ниши в стръмната скала служат за защита на статуите (според каноните на първоначалния будизъм монасите не можели да живеят в здрави убежища, а в преходни като прости колиби). Подредбата наподобява подредбата на известни светини, каквито са тези в Бамиян (Афганистан) или в Аянта и Елора (Индия).

Впрочем съществува усещането, че будизмът, който е много по-мек и аполитичен от браманизма, добре се оправя с различните пришълци, които нахлуват по поречието на Инд, горния басейн на Ганг и Декан. Такива са били гърците през II в. и скитите и партите през I в. сл.н.е. Големият завоевател Менандър се среща в Милин-дапахна на мирна дискусия с будистия монах Нагасена. Скитските владетели, особено от