Освободеният от проказата веднага бил изгонен с думите: „и му рече: гледай, никому нищо не обаждай.“ (Марко 1:43–44) На хората, които били на пробуждането на дъщерята на началника на синагогата, „Той строго им заповяда, никой да не знае затова…“ (Марко 5:43)
Излекуваният слепец от Ветсаида бил заведен от Иисус до къщата му и той му заповядал: „Нито се отбивай В селото, нито пък разказвай някому за там за това.“ (Марко 8:26)
Въпреки това чудесата не могат да останат скрити и те станали шумни сензации, като излекуването на глухонемия: „И заповяда никому да не кажат. Но, колкото и Той им забраняваше, толкова повече се разгласяваха.“ (Марко 7:36)
На нечистите сили, които познават в него Светия Бог, той също заповядва да мълчат. „И не оставяше бесовете да казват, че знаят, какво Той е Христос.“ (Марко 1:34) Също така „и нечистите духове, щом Го виждаха, падаха пред Него, викаха и казваха: Ти си Син Божий! Но Той строго им запретяваше да разгласяват за него.“ (Марко 3:11–12)
Учениците, изцелените и бесовете не бива да разгласяват делата му, те трябва да мълчат за него. Евангелието казва: „не желаеше никой да Го узнае.“ (Марко 7:24, 9:30)
По всяка вероятност това било в сила и за учениците му. Между тях и Христос зее най-голямата пропаст, защото тя разделя вътрешното неразбиране. Това става много по-ясно, когато Учителят се гневи на това неразбиране. Когато корабът в морето се люлее от бурята, от него излизат остри думи като: „що сте тъй страхливи? Как нямате вяра?“ (Марко 4:35–41) Или когато нахранил хората: „Още ли не разбирате и не разумявата? Още ли е вкаменено сърцето ви? Очи имате ли, не виждате ли? Уши имате, не чувате ли? И не помните ли?“ (Марко 8:17–18) И накрая: „И рече им: как не разбирате?“ (Марко 8:21). Когато учениците искали да изцерят хванатото от ням дух дете, но не успели, Христос ги нападнал: „О, роде неверни, докога ще бъда с вас? Докога ще ви търпя? Доведете го при Мене!“ (Марко 9:19)
Последният въпрос може да се интерпретира, че престоят на Иисус в Палестина още от самото начало е било планирана като ограничена във времето мисия и той е виждал момента на връщането си в Индия.
Странна е и първата му публична поява в Йерусалим. Защо на този син на своя народ е подготвено такова триумфално посрещане в града, където, според официалната версия, до тридесетата си година е дялал греди в работилницата на баща си и поради това е бил известен на местното население. Фактът на екзалтираното му посрещане от народа на Палестина води обаче до извода, че се е върнал след голямо отсъствие от далечна страна с нови непознати учения и необичайни практики.
Това предположение поставя в нова светлина въпроса на назарянина Йоан: „Ти ли си Оня, който има да дойде, или другиго да чакаме?“ (Матей 11:3)
Реинкарнация в Новия завет
По статистически изследвания на института Галъп през 1980–1981 г. 23% от американците са убедени в учението за реинкарнацията.96
В Новия завет има няколко места, в които става дума за феномена на реинкарнация, на които обаче почти никой не е обърнал внимание или са били абсолютно неразбрани. Вярата в реинкарнацията е била разбираема в ранните християнски общини, докато през 553 г. станала жертва на историческа заблуда. На петия икуменически събор в Константинопол било обявено за заблуда и по този начин и до днес то е останало извън християнската вяра.
Още в гръко-римския свят идеята за прераждането е била широко разпространена. Големият гръцки математик и философ Питагор (около 570–496 г. пр.н.е.), съвременник на Буда, бил убеден в странстването на душата. За неговите пътешествия в Индия97 има много легенди. Друг убеден привърженик на реинкарнацията бил Платон (427–347 г. пр.н.е.). Във философията на стоиците прераждането също играе централна роля. Римските поети Вергилий и Плутарх, съвременници на Иисус, смятали, че душите след смъртта се прераждат в нови тела.
В древна Северна Африка, Близкия и Средния Изток, Анадола и Египет, та чак до Персия има митове и легенди за прераждането Във Вехтия завет има ясни примери за вярата в прераждането на душата в ново тяло. В Псалтир (89:3) се казва: „Ти връщаш човека в тлението и казваш: върнете се, синове човечески!“ Фридрих Вайнреб даже разказва за наказателна инкарнация в телета, което е описано в Книга на пророк Йона, както и във възкресението на Нимрод. Вайнреб обяснява еврейското понятие „нишамах“ като проявяващото се във всички хора съвършено божествено, от което от време на време се появява тази или онази характерна особеност.98
През 30 г. сл.н.е. Евреите били запознати с учението за странствуването на душата, наричано от тях гилгал. Както пише Иеронимий, доктрината гилгал била приета в първите християни. В енциклопедията на Майерс от 1907 за темата реинкарнация в еврейския Талмуд се казва: „По времето на Иисус евреите вярвали твърде общо в странствуването на душата. Талмудистите приемали, че Бог е създал само определен брой от души на евреите, които винаги се прераждали, докато имало евреи, които влизали понякога като наказание в тела на животни. В деня на Страшния съд те обаче ще бъдат пречистени и ще оживеят в телата на праведници в обетованата страна…“ (т. 18, стр. 263).
Вехтият завет даже завършва с предсказание за прераждането на Илия: „Ето, Аз ще пратя при вас пророка Илия, преди да настъпи денят Господен — велик и страшен.“ (Малахия 4:4) Няколко века по-късно на Захария се явява ангел и му възвестява раждането на сина: „и тогава му се яви Ангел Господен, изправен отдясно на кадилния жертвеник, и Захария, като го видя, страх го обзе. А Ангелът му рече: не бой се, Захарие, понеже твоята молитва биде чута, и жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан, и ще имаш радости и веселие, и мнозина (!) ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа; няма да пие вино и сикер, и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си; и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог; и тя ще върви пред Него в духа и силата на Илия, за да обърне сърцата на бащите към чедата и непокорните към разума на праведните, та да приготви Господу народ съвършен.“ (Лука 1:11–17)
На въпросите на учениците Иисус по-късно изрично обяснява, че Илия е бил Йоан Кръстител: „Защото този е, за когото е писано:
«ето, Аз пращам пред лицето Ти Моя Ангел, който ще приготви Твоя път пред Тебе. Истина ви казвам: между родените от жени не се е явил по-голям от Йоана Кръстителя; ала по-малкият в царството небесно е по-голям от него.
А от дните на Йоана Кръстителя до сега царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят; защото всички и законът бяха пророкували до Йоана. И ако искате да приемете, той е Илия, който има да дойде.»“
В Евангелието на Йоан 1:21 Кръстителят отговаря на свещениците и левитите, че не е Илия. Не е ясно защо той на това място отговаря не на въпроса дали е Илия, по-вероятно е свещениците да са виждали в него новата инкарнация на пророка.
Къде е прекарал Йоан младостта си, къде се е образовал — за това не научаваме нищо.
В Лука има само едно лаконично изречение: BUK „А младенецът растеше и крепнеше духом, и остана в пустинята да деня, когато се яви на Израиля.“ (Лука 1:80. Не може ли да си помислим, че Йоан да е разпознат като висша инкарнация и затова е трябвало да прекара манастирското си обучение тъкмо в далечна Индия? В този случай „подготовката на пътя за Бога“ може да се разбира не само символично.
На друго място Иисус пита учениците си:
„за кого Ме мене човеците мислят — Мене, Сина Човечески? Те отговориха: едни — за Йоана Кръстителя, други — за Илия, а някои — за Иеремия, или за едного от пророците. Той им рече: а вие за кого Ме мислите? Симон Петър отговори и рече: «Ти си Христос, Синът на Живия Бог.»“
BUK „А учениците Му Го попитаха и думаха: защо път книжниците казва, че първом Илия трябва да дойде?
Иисус им отговори и рече: Илия първом ще дойде и ще уреди всичко; но казвам ви, че Илия вече дойде и не го познаха, а сториха му, каквото си искаха; тъй като и Син Човеческий ще пострада от тях.
Тогава учениците разбраха, че Той им говори за Йоана Кръстител.“
