Христос в Индия

(Матей 17:10–13)

Според текстовете на евангелията Иисус сам потвърждава, че душата на Илия се е преродила в Йоан. Илия се опитал да приложи монотеизма в царския двор и учел, че Господ не се разкрива със сила и унищожение, а в „тихо шумолене“, т.е. в търпение и тиха работа.

Той е типичен странствуващ проповедник, облича се в дрипи, храни се по странен начин, прави чудеса, като умножаване на храната и събуждане на умрелите, той е помазан, говори, че е изпратен и събира ято ученици край себе си. Накрая той изчезва по мистериозен начин (възнася се), търсен е три дни от петдесет мъже, но не е намерен никъде.

Учениците на Иисус знаят, че Иисус е инкарнация, но не са наясно с идентичността му и правят някои спекулации. Христос пък не взема никакво отношение към предположенията, но индиректно потвърждава мислите на учениците си, като ги окуражава да продължават да гадаят: „Кой мислите, че съм аз?“ Забележителни са разказите в Новия завет (Матея 14:1–2, 16:13–14, Марко 6:14, Лука 9:7–9) за предположенията на хората и на самия Ирод за това, коя душа се е преродила в Иисус. Тези места показват, че реинкарнацията по това време е била разпространена вяра. Според Йосиф фарисеите вярвали в „силата на връщащите се към живота“99 и в това, че душите на добрите преминават в друго тяло.

В разказа за родения слепец, който Иисус трябвало да излекува (Йоан 9) учениците питат направо: „Рави, кой е съгрешил, тоя или родителите му, за да се роди сляп?“ Въпросът, дали някой е роден сляп заради греховете си, предполага предишен живот и прераждане. Освен това той съдържа и мисълта за кармата, при която делата от предишния живот се отразяват върху следващото битие.

В трета глава на Йоановото евангелие се срещаме с мисълта за реинкарнацията. Когато Иисус се среща с фарисея Никодим, той поздравява „един от големците“ със следните думи: „истина, истина ти казвам: ако някой не се роди свише, не може да види царството Божие.“ Никодим пита учуден: „как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?“ На това Иисус отговаря: „истина, истина ти казвам: ако някой не се роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие.“ (Йоан 3:3–5)

Най-ясно в Новия завет идеята за реинкарнацията се вижда в писмото на Иаков (3:6), където се казва, че езикът „е огън, украшение на неправдата; езикът се намира в такова положение между нашите членове, че скверни цялото тяло и запаля колелото на живота, както сам бива запалян от геената.“ В оригиналното гръцко издание вместо колелото на живота се използува колелото на ражданията. Това точно отговаря на индийската представа за колелото напреражданията (Самса Чакра). Повечето теолози обясняват тези текстове като „гностически“ повлияни, а гностицизмът, в което са единни всички църкви, секти и теолози, не е християнски и е в радикално противоречие с учението на Христос.

Християнство и гностицизъм

За многобройните връзки между християнската и индийската култура в първите векове след Христа има достатъчно доказателства в ранноцърковните теологични съчинения и другите исторически документи. В творбите на отците на църквата има много сведения, които въпреки по-късната преработка могат еднозначно да се тълкува в смисъла на учението за прераждането. Благодарение на първия историк на църквата Еузебий основателят на прочутото теологическо училище в Александрия Пантаин бил в Индия преди началото на дейността си.100 В първия век след Христа търговията между Римската империя и Индия процъфтявала, а центърът на тази търговия бил град Александрия. Със стоките идвала и индийската култура и тя проникнала в религиите и възгледите за света. Християнството по това време още не било единна организирана църква, а се състояло от много отделни комуни, които били близко до различни философски школи, особено онези, които в голямата си част по- късно били наречени в общото име „гностици“. Повечето гностични философии били осъдени на съборите като лъжовни, но просъществували до средновековието, когато последните им привърженици (катари, албигойци, богомили) били унищожени с кръв от Римската църква. За всички гностици общото било, че те вярвали както в Иисус, така и в реинкарнацията, а тезата на много учени, че протохристиянството и гностицизмът са били единно движение и че мнимата разлика между двете групи е по-късна фалшификация на църквата101 и до днес не е убедително отхвърлена. Някои изследователи даже предполагат, че в Александрия по това време е имало будистка колония. Във всеки случаи неоспорим факт е, че през II в. сл.н.е. група будистки монаси от Египет взема участие на голяма теологична конференция в Цейлон.

Ако в първите десетилетия след Христа в Александрия наистина е имало привърженици на Буда, то те не наричали будисти, а може би, както братята им в Индия по това време, „привърженици на Дхарма“ (на световния ред и на учението на Буда). На гръцки дхарма най-близко е до логос и представителите на това учение се наричат логистици. Наистина една част от гностиците се наричат логистици. Прочутото въведение към евангелието на Йоан „В началото беше словото“ може да се преведе като цитат от индуските книги: „В основата (на всички неща) е Дхарма“, защото гръцката дума „архе“ има много повече значения от „начало“, тя означава и „произход“, „принцип“ и „власт“, а миналата форма „беше“ съдържа продължение на действието до момента на говорене. Най-свещеното съдържание на будизма е триединството Буда, Дхарма, Сангха. Християнската теология познава триединството Отец, Син и Свети Дух, като Синът, втората съставка, съвпада с логоса, т.е. дхармата, а третата съставка, Светият Дух, действа в обността на вярващите (снагха).

Представата за светата Троица, божественото в три форми на проявление, съществува от най-стари времена в религиите от Египет до Далечния изток. Така в древен Египет е било известно триединството от Бога-Слънце, Майката-Земя и Сина-Слънце. Китайският аналог е триединството на небе, земя и съвършен човек (като негов прототип се смятал Синът на Слънцето — императорът). Хиндуисткият тримурти във версията Брама-Вишну-Шива е развит едва през средновековието, но корените му са в много по-стари идеи за триединство. Във философията Веданта, основата на модерния хиндуизъм, Бог, респ. Божественото се описва като Сат (Азът), Чит (съзнание) и Ананда (просветление, блаженство) — паралел с християнството, който не може да бъде пропуснат.

В ранното християнство ясно могат да се видят гностични идеи, като например посланията на ап. Павел, преди всичко това (макар че най-вероятно то не е от Павел) до Ефесяни и в Евангелието на Йоана. Тъй като почти всички „еретични“ писания са унищожени от църквата, днес има запазени много малко гностични оригинали. От тях съществуват само „Пистис София“ (гр. Пистис — вяра, София — мъдрост), книгите „Ю“ в коптската библиотека от IV в. от Наг Хамади, открита през 1945 г. по подобен начин както Кумранските ръкописи.

Въпреки отрицанието на връзката между протохристиянството и гностицизма от църковното книгоиздаване неоспоримо е, че признатата по-късно като правоверна теология води духовното си начало от гнистицизма, от Александрия, където са работили първите големи теолози Климент (около 150–214) и Оригений (около 185–254). Климент Александрийски бил не само запознат с духовния свят на Индия, но и познавал учението на Буда102, а твърденията му за пътешествията на душата говорят сами за себе си: „Отпреди сътворението на света сме такива, каквито сме били чрез нашето Аз в Бога, ние, на божествения логос разумните същества, чрез които сме вечни…“103 „Защото когато едно раждане следва другото, то ни води постепенно към безсмъртието.“104

Ученикът на Климент и наследник на Оригений, основателят на систематичната християнска теология, към чиито учители се брои един загадъчен човек на име Амоний Сакски. Сакеите били северно-индийско племе и индийското потекло на Амоний е неоспоримо, но много учени са на мнение, че наименованието Сакски не означава „сакей“, а сакия или сакиямуни и свидетелства за това, че Амоний бил будистки монах.105

Следователно най-важният след Августин раннохристиянски теолог бил ученик на будистки монаси от Индия и много от използваните от него в теологическата му творба картини и метафори могат да бъдат разбирани само като директна заемка от будизма. От написаното на Оригений са запазени само малка част.