другите, е, на първо място, че не използвал изкуството си, за да се прочуе или да се обогати лично.
Тридесетте разказа за чудесата му в Новия завет в голямата си част са продукти на теологията на общността и не могат да се докажат исторически. Разказите за екзорсическата дейност на Иисус обаче са много по-стари и вероятно са от времето на живота му.
От хилядолетия се спори дали изобщо са възможни тези чудеса и дали не са нагласени. Този въпрос се появява по времето на Просвещението, когато се разпространява новото, природонаучно разбиране за света.
Едва през XVII в. се опитали да обяснят рационално някои от описаните в евангелията чудеса. Рационалистите обаче оставят само това, което е в съгласие с природните закони и което осветява научно познаващото съзнание. Следователно чудесата са феномени, чиито причинни връзки не могат да бъдат разбрани и обяснени. Съвременните технолози ежедневно откриват нови закономерности в протичането на естествените процеси, науката разгадава нови и нови загадки, които до вчера са се смятали за необясними и чудни.
Теолозите дефинират Христовите чудеса като „отменяне на действието на природните закони от Бога“.
Окултистьт от своя страна вярва не в отменянето на закона, а в това, че призрачните феномени се подчиняват на по-дълбоки закономерности, които все още не са открити и описани. Всички неща, които се случват в нашата Вселена, стават закономерно и могат да бъдат обяснени. Тъй наречените магически сили на посветения са следователно последствие от познаването на законите на тази фина материя, които управляват вътрешния космос на съзнанието. Във Вехтия завет и в Новия завет понятието „чудо“ не е познато, вместо това се говори за „знак“, „сила“ или „Божии дела“.
Така еврейското ел, елоим, което идва от семитското алах (=силен), означава „великата сила“. Обозначението за чудодейната свещена сила е еквивалентна на понятието „Бог“.
Виндогерманскитеезици има същата връзка — санскритската дума „браман“ произлиза от „брх“ (=силен съм, разширявам се, светя)
Ударението на чудесата на Иисус е върху лекуването на телесни болести, душевни заболявания и парализирани. Но очевидно той извършвал и други „феномени“ — превръщал водата във вино, умножавал храната, ставал невидим, карал умрели да „възкръсват“ и вървял над водата.
Подобно на разказите за Иисус в предноазиатския район също същестуват паралели и литературни примери. Плиний разказва за чудесата на гръцкия лекар Асклепий (124 до около 60 г. пр.н.е.). Тацит и Суетон пишат, че император Веспасиан също лекувал. Първите християнски апостоли можели да правят чудеса, а през I в. сл.н.е. Аполоний Тиански можел да извършва още много други неща.
Ако се опитаме да намерим най-ранните доказателства за подобни чудеса, каквито е правил Иисус, ще достигнем до разказите за Кришна във ведическата литература — пураните (преди всичко Бхавата пурана) и в Махабхарата. Кришна е осмият аватар на бога Вишну, а за голямата част от индусите ваишнава, които почитат Вишну (от санскрит „виш“ — проиниквам) като върховно божество, неговата инкарнация Кришна е Спасителят. В „Ригведа“ Вишну не е представен като персонифициран бог, а като представител на слънчевата енергия. В по-късната хиндуистка теология Вишну в божественото триединство е съдържателят на Вселената заедно с Брама-съзидателят и Шива-разрушителят. Като аватар (от санскрит „ава“ — надолу, и „три“ — преминавам) се обозначава човек, който е просветлен от спускането на Божествения дух и по този начин представлява инкарнация на Бога. Това висше божествено създание се инкарнира от съчувствие в смъртно човешко тяло, за да помогне на страдащото човечество в спасението му.
Историята на раждането, детството и живота на Кришна в много подробности, напр. убийството на децата, показва големи прилики с разказите в Новия завет. Кришна и Христос са големи чудотворци от свещените писания на индусите, респ. на християните. Бхаван Дас разделя чудесата на Кришна на седем различни вида110:
1. Предаване на видения.
2. Виждане на големи разстояния.
3. Умножение на малки количества храна или други неща,
4. Биолокация (показване на тялото едновременно на няколко места).
5. Лекуване на болни чрез докосване.
6. Връщане към живот на „умрели“.
7. Осъждане на тежки греховници на вечно проклятие. Някои чудотворци могат извършват един или два вида, други — повече. Във всички времена е имало богочовеци, светци или пророци от различен ранг и известност.
Както и преди, Индия е източникът на чудесата. В книгата си „Свещеното знание“ Сри Юктесвар111 нарича стремежа на хората към съединението на вътрешното Аз с Бога смисъл на земното съществуване. Според възгледа на Юктесвар това творение „по същество не е нищо друго освен игра на мисълта на природата, която се извършва от единственото реално същество — Бога, могъщия Отец, върховния гуру на Вселената“. От това следва, че всички неща са едни и същи, т.е. самият Бог, който поради различните си форми на проява изглежда като многообразие, винаги е един и същ. Библията в Псалом 81:6 описва същото:
В духа на тези размисли Юктесвар обяснява, че посветените, които са постигнали абсолютна власт над света на материята, намират своя Бог или Спасител в самите себе си, а не във външния свят. Тези богочовеци постигат и власт над живота и смъртта и почти стават създатели на света, за които няма невъзможни неща. Те владеят осемте аскетични величества (аисвараи), чрез чиято власт те действуват:
1. Анима = да смаляват произволно материята.
2. Махима = да уголемяват произволно материята.
3. Лагхима = да правят произволно лека материята.
4. Гарима = да правят произволно тежка материята.
5. Прапти = чрез „апти“-да постигат всичко „пожелано“.
6. Васитва = посредством „васа“ да имат власт над всички неща.
7. Пракаяма = да изпълняват всички желания чрез силата на волята.
8. Ишитва — да бъдат иша (господар) на всички неща.
Когато на учениците не се удало да изгонят злия дух, Иисус отговаря така на въпроса им за причината:
Така например, за 230 католически светци е известно, че са притежавали повече или по-малко способността да левитират.
През миналия век медиумът Даниел Дъглас Хоум убеждавал хиляди зрители във възможностите си да лети. Сред тях били прочути личности и скептици като Такъри, Бълуер Литън, Наполеон II, Ръскин, Росети и Марк Твен.
Подобни представления се срещат повече от 40 години и са били изследвани и потвърдени.
В разказите си за различните видове феномени Франсис Хитчинг изброява повече от 25 различни случая на левитация. Но примери за свободно реене има и от близкото минало. Привържениците на трансценденталната медитация от махаражда йога твърдят, че почти всеки при пълно съблюдаване на техниката на учителя може да се научи да лети. Като доказателство за това в пресата се появиха снимки на висящи във въздуха ученици.
Причина за летенето, изглежда, е свръхконтролирането на телесните функции посредством концентрация и медитация, но и моменти на религиозно вцепенение (екстаз) временно загубване на физическото тегло.
Подобни „малки чудеса“ са очевидно възможни, ако се правят за задоволяването на интереса към сензациите и заради пари. Истинските майстори отказват да правят чудеса поради „неблагородни“ мотиви.
Индийският светец Сай Баба подобно на Иисус говори, че всеки човек има в себе си божествени сили и
