Христос в Индия

може да ги усили посредством тренировка и съзнателен живот. Който обаче прави злини със своите сили, ще жъне беди. А който ги използва за собствени нужди, ще загуби тези сили. Понякога способностите са пространствено и времево ограничени, особено ако са практикувани без доброта, мъдрост и набожност.

Днес, както и преди хиляди години, тези „чудеса“ са легитимно средство за приближаването на Божието слово до съмняващите се.

Почти всичко, което се разказва за Иисус, има паралели в древноиндийските легенди. Това, че подобието на индийските и християнските митове не е много известно, може би се дължи на факта, че много малко европейци могат да четат санскрит. Едва в най-нови времена преводите се сблъскват с интерес и в западния свят.

Никое от божествените превъплъщения на Бога не може да се докаже на невярващите без небесни знаци или чудеса. Всеки Божи син трябва се представи на скептиците чрез свръхчовешките си атрибути.

Кришна е аватар, земно рождение на бога Вишну, второто лице в индийското триединство. С Христос го свързва не само общият корен. Христос произлиза от гръцкото „хрестос“ и означава „помазаният с масло“, санскритската дума „кршна“ пък означава „черният“ или „синият“. Двата терми на — Христос и Кришна, могат да произлизат от санскритския корен „крш“, което се превежда приблизително като „привличам“. От тази етимология често името Кришна се превежда като „всепривличащия“. Тази „всепривличаща личност“ е върховната персонификация на Бога.

В браманските предания Брама се разглежда като Творец на Вселената и понякога се нарича „Отец“. Вишну в тялото на Кришна понякога се обозначава като „Син“, докато Шив а е третата част, духът, „който ръководи вечния закон на живота и смъртта, всички живи същества и цялата природа“.

След седемте предишни превъплъщения на Вишна Кришна е осмата инкарнация на Бога. Новата проява на Вишну на Земята е Гаутама Буда (Сакиямуни/Сидхарта).

Кришна и Христос

Според най-древния източник Вишну се появява в тялото на човек поне четири хиляди години преди нашето летоброене от знатната девица Деваки (=създадена за Бога). Деваки изпаднала в екстаз и била „обладана“ от Божия дух, който й се представил в целия си блясък, и заченала от него. Преданието описва събитието по следния начин:

„Богородица си Ти, Деваки, измежду жените, добре дошла при свещените риши. Ти си предназначена за Спасението. Той ще дойде със светеща корона, небето и земята ще бъдат изпълнени от радост Дево и майко, ние те поздравяваме, Ти си нашата майка, защото от тебе ще се роди Спасителят. Ще го наречеш Кришна.“

Царят на Матура обаче бил предупреден от лош сън, че от дъщерята на сестра му ще се роди цар, който ще бъде още по-силен от него. С новороденото дете Деваки се скрила при овчарите на полето и то по чудо било отминато от войниците, изпратени от царя, за да убият всички новородени.

Според друга версия цар Канса видял небесен дъжд и накарал браминът да го разтълкува. Мъдрецът отговорил, че светът е пълен със зло и алчност за злато и животът на хората кара Бога да изпрати Спасител. Звездата е знак на Вишну, плът от плътта на Деваки. Той е онзи, който наказва всички престъпления и води човечеството по нови пътища. Извън себе си от бяс, царят наредил да се убият браминът и всички новородени деца.

За детството на Кришна има също толкова много разкази, които възпяват в поезия силата и знанието му.

Подобни на младенеца Христос Кришна още от малък бил в състояние да извършва всички възможни чудеса. Така той преминава през всички опасности, подготвени от вуйчо му Канса. Веднъж една змия се промъкнала в люлката му, за да удуши детето, но била убита от него с голи ръце (сравни легендата за малкия Херакъл). По-късно Кришна се бие с многоглавата змия Каля, побеждава я и я принуждава да напусне реката Ямуна. На геройствата на индийския вундеркинд са посветени много книги. Когато станал на 16 години, Кришна напуснал майка си, за да проповядва в цяла Индия новото си учение. Той говорел срещу разврата на народа и на принцовете, подпомагал навсякъде слабите срещу управниците и разказвал, че дошъл на Земята, за да спаси хората от страданието и греха, да изгони лошия дух и да възстанови царството на Доброто. Той преодолява огромни трудности, бори се сам срещу цели армии, извършва множество чудеса, събужда умрели, лекува отхвърлените, кара слепи да проглеждат, глухи да чуват и сакати да прохождат.

Накрая събира ученици около себе си, които ревностно го подпомагат и продължават делото му. Навсякъде народът се стича към него, за да слуша учението му и да види чудесата му. Почитан е като бог и го наричат истинския Спасител, който бил предречен от дедите.

От време на време Кришна се оттегля, оставя учениците си сами, за да ги изпита, и се връща, когато ситуацията стане трудна. Властниците разглеждали нарастващата общност с недоброжелателност и се опитвали да потиснат движението, но не успявали.

Кришна също не искал да проповядва нова религия, а да обнови съществуващата и да я очисти от лоши недъзи и неясноти. Мъдростите му са поетични параболи, афоризми и притчи, които силно напомнят за разказите за Христос. В Бхагавадгита са представени тези, които нагледно отразяват високия и чист морал и възвишения възглед за живота. Например Кришна учи привържениците си в любов към ближния и себеуважение, предупреждава да се дели с бедните и да се прави добро заради самото добро, учи на вяра в непрестанната доброта на Твореца. Той заповядва да се отвръща с добро на злото, да се обичат враговете и забранява отмъщението. Утешава слабите, осъжда тиранията и помага на нещастните. Самият живее в бедност и се посвещава на бедните и онеправданите. Свободен е от лични връзки и проповядва смирение.

Има и още едно преображение на Кришна — Божият син се показва на любимия си ученик Арджуна в хиляди различни божествени лица и му казва: „Който прави дела заради волята ми, който ми се отдава всецяло, който е свободен от нещата и няма омраза към всички същества, той ще дойде при мен.“ (Бхагавадгита, 11 песен) Накрая Кришна е убит от преследвачите си и обесен на едно дърво. Когато учениците му потърсили тялото, не могли да го намерят, тъй като се бил въздигнал на небето.

Легендата, за Кришна може би най-старият източник за мистически Христос. Също толкова удивителна е приликата с легендите за Дионисий (Около VIII в. пр.н.е.). Освен гръцката и римската култура древният Иран също със своите спасители в ехатологическите (насочени към последните неща) и апокалиптични представи силно е повлиял на християнската религия.

Глава VIIПлащеницата — завещанието на Иисус

Вината и процесът

Политическата ситуация в Юдея по времето на Христос е много объркана и оформена от драматични събития.

Още по времето на Ирод Велики (37–4 г. пр.н.е.) е трябвало да бъдат потушавани много въстания. „Разбойниците“, с които се борили Ирод и наследниците му, били фанатични патриоти, които с все сили се борили срещу римската власт. Йосиф разказва за водача Юда Галилейски, чиито „банди разбойници“ всъщност били дълбоко религиозни хора, които по принцип се опитвали да защищават вярата на дедите срещу чуждо влияние. Към тези въстанически групировки освен фарисеите, садукеите и рехабитите принадлежали преди всичко организираните в ордени есеи и техният „елит“ — назаряните. Докато садукеите и фарисеите в течение не времето се колаборирали с наследниците на Ирод и даже заели високи постове, рехабитите отхвърлили промените, наложени от римляните, и продължили да живеят в палатки извън градовете, както са го правили прадедите им.