Пилат, завеждане при Ирод Антипа, през нощта
— В петък продължение на политическия процес пред Пилат, бичуване, полагане натрънения венец, осъждане, разпъване около шестия час (12 часа).
При арестуването на Иисус след вечерята станало странно събитие:
Синедрионът (евр. Синедрин = събрание) от втори век пр.н.е. бил върховен орган на еврейска власт по всички дела на държавата, правораздаването и религията, институция, която и при римското владичество имал политическа сила. Този Висш съвет се състоял от 70 членове, свещеници, старейшини и книжници и председател — управляващият първосвещеник Йосиф Каиафа (инквизитор), докато сред най-старите в събранието бил Йосиф Ариматейски — заможен, влиятелен земевладелец, който, според Лука, не се съгласил с решението да се убие Иисус (Лука 23:50–51). След подробни разпити на свидетелите Каиафа поставил решаващия въпрос:
Пилат обаче още от самото начало се противял на процеса (Йоан 18:31), тъй като, според думите му, не можел да види вината на Иисус. Опитал се постигне освобождаването му и демонстративно си измил ръцете (Матей 27:24). Опитът на Пилат да подхвърли деликатното дело на присъствуващия на празника цар Ирод Антипа не успял — Иисус не казвал нищо и бил изпратен отново в прокуратурата (Лука 23:6–16), която капитулирала пред волята на насъсканите от Каиафа маси и предал назарянина за изпълнение на издадената заповед.
Някои противоречия и загадъчни процеси, които представят евангелията, намират удивително просто решение, ако осъзнаем, че Назарянинът принадлежал към „Новия съюз“ на есейското движение като „наблюдател“. Това обяснява защо Иисус, от една страна, бил преследван от ортодоксалните евреи и защо, от друга страна, се стигнало до присъда в политическия процес. Въз основа на оскъдните все още достъпни източници представените тук събития около историческия Христос могат да бъдат убедително и задоволително обяснени.
Много по-трудно е да се отговори на въпросите, които произтичат от известните описания на „възкресението от мъртвите“ или „възнесението“. От наличните литературни източници днес не може да се разбере защо Иисус няколко часа след разпятието е намерен мъртъв, макар че краката му не били счупени като на другите екзекутирани с него, което съкращавало ужасните мъки, които траели нормално до пет дни. Дори Пилат Понтийски бил учуден, когато го помолили да предаде тялото:
Никой не е виждал възкресението, най-малкото не е известен такъв, който да твърди това, така че то си е въпрос на вяра. Учението за възкресението следователно е интерпретация.
Или ще вярваме във възкръсението на Иисус, или няма да вярваме. Изясняването на историческото съдържание след две хиляди години едва ли е възможно, ако нямаше чудесно свидетелство, което ни позволява да проверим събитията около разпятието до най-малките детайли с най-модерна техническа апаратура — плащеницата на Иисус.
Туринската плащеница
Споменатата тук плащеница днес се съхранява в Турин и представлява автентичен документ, който почти фотографски е запечатал за бъдните поколения един от най-важните моменти в човешката история.
Прочутата „Туринска плащеница“ е дълга 4,36 м, широка 1,10 м и върху нея има удивително ясно изображение на човешко тяло — в едната половина на плащеницата изглед отзад и в другата половина изображение анфас на Христос, тъй като тя бил препъната на две през главата. Без особени трудности се различават глава, лице, тяло, ръце, длани, крака и стъпала на изобразения човек. Изображението в по- голямата си част е в синьо, някои части изглеждат сиви. Освен това ясно се виждат карминовочервени следи от кръв.
При разглеждането на плащеницата се набиват в очи две надлъжни тъмни ивици, които се разширяват на отделни места до ромбоидни петна. Това са следи от пожар, поправени с кръпки, а странната им форма идва от това, че плащеницата е била съхранявана в сребърен скрин и многократно сгъвана (48 пъти). През 1632 г. тя почти станала жертва на пожара в дворцовата капела на двореца Шамбери (Франция). Когато сребърният скрин започнал да се топи от огъня от едната си страна, топлината и разтопеното сребро оставили тези геометрични петна в сгънатата материя.
Ако върху тъканта наистина е отпечатан Христос и може да се намери доказателство за истинността на плащеницата, то този документ е не само научна сензация, но и е единствената основа за изследване на въпроса, който вълнува много хора: Възкръснал ли е Иисус или не?
Отначало може да се вметне, че текстилната материя едва ли може да надживее невредима интервал от време от почти две хиляди години. Но съществуват много ленени парчета, които са много по-стари от Туринската плащеница. В колекцията на египетския национален музей в Кайро, египетския музей в Турин и египетските отдели на музеите в Лондон, Париж, Берлин, Хилдесхайм и др. може да се намерят дори добре запазени тъкани, някои от които на възраст 3500 и даже 5000 години.
Използваната от синоптиците дума „синдон“ означава по-голяма ленена кърпа. Плащеницата се състои от лен, изтъкан хастар в съотношение 3:1, като възниква плетка рибена кост. По Иисусово време това бил много рядък начин на тъкане, който изисквал сложна техника и следователно бил скъп. Този вид тъкан може да се докаже към първи век само в римската провинция Сирия, към която принадлежала тогава Палестина. На запад подобна тъкан е известна чак от XIV в. През 1973 г. професор Рее от университета в Гент (Белгия) откри с електронномйкроскопски изследвания малки следи от вид памук, който не бил отглеждан в Близкия изток по времето на Иисус. В Сирия и Месопотамия обаче бил тъкан памук, внесен от Индия, който трябвало да бъде предварително обработен с подходящ дарак.
Швейцарският криминолог д-р Макфрай направи изумителни открития с тъй наречения анализ на полените. С помощта на тиксо д-р фрай взел от различни места от повърхността на плащеницата проби от по 10–20 кв.см и открил под растерния електронен микроскоп освен праха и влакната от един до четири растителни полени на кв.см. Зърната на полените са с размери средно между 0,0025 и 0,25 мм и не могат да се видят с просто око. Дребните зрънца са обвити с двойна обвивка, чийто химичен състав и досега не е
