Христос в Индия

Когато синът на Ирод Архелай паднал от власт през 6 г. пр.н.е., есеите и назаряните вероятно се върнали от александрийското изгнание, във всеки случай манастирът Кумран отново е обитаван.

В същото време, особено в областта на Ирод Антипа, избухнала ожесточена партизанска война срещу римското владичество, водена от есейските съюзи. Докато фарисеите и садукеите се нагласили и включили в системата, есеите и назаряните съвсем очевидно се противопоставяли на римския диктат.

След смъртта на Ирод Велики страната била разтърсена от многобройни кризи и мнозина се опирали в тази ситуация на надеждата за месията, който отново ще възстанови царството на Давид и Соломон и ще ги освободи от омразните поробители.

Според евангелските текстове на Матей, Марко и Лука действителното време на дейността на Иисус е една, най-много две години. Наистина по-късното евангелие на Йоан споменава три празника Песах, на който присъствувал Иисус, така че като най-вероятна продължителност на дейността му може да се приемат две-три години. В този интервал от време Христос често преминавал границите на палестинските провинции и по този начин винаги се измъквал от местното правосъдие.

Защо обаче е заминал на Йерусалим и се предал на преследвачите си, може само да се предполага.

Когато Назарянинът влязъл в Йерусалим, бил подготвено триумфалното му посрещане, той бил почитан като цар, който трябвало да изгради „Божието царство“. Според християнското предание „Божието царство“ е чисто духовно възприемано състояние на освобождение — всеки може да влезе в него с Божията помощ и милост.

Това, което очаквали масите в Йерусалим, било от светско естество. Еврейското месианство искало Божието царство във вида на нова, по-силна държава Израел, а Иисус трябвало като Давид да поведе като цар тази държава и да я освободи от римското иго. Евангелието на Лука показва как Христос се противопоставя на това очакване: „царството Божие няма да дойде забелязано.“ (Лука 17:20) Влизането в Йерусалим било безпрецедентна провокация. Всички „опозиционери“ досега работили в нелегалност и не смеели да се появят публично в столицата. Около седмица преди големия празник Песах Иисус решил да напусне укритието си в планината на Ефраим (Йоан 11:54) и заедно с учениците си потеглил по заобиколен път през Йерихон към столицата, намираща се на 40 километра (Лука 19:1–28).

Текстът на Марко описва това драматично решение по следния начин: „Когато бяха на път, Възлизайки за Йерусалим, Иисус вървеше преди тях, а те бяха смаяни; и следвайки подире Му, бояха се. И като повика пак дванайсетте, Той почна да им говори, какво ще стане с Него: ето възлизаме за Йерусалим, и Син Човеческий ще бъде предаден на първосвещениците и книжниците, и ще Го осъдят на смърт, и ще Го предадат на езичниците.“ (Марко 10:32–34)

Пет дни преди големия празник те достигнали Йерусалим. Когато влезли през градските порти, народните маси посрещнали Иисус с големи овации. Макар че Христос яздел магаре като знак на смирение, миролюбив и непретенциозност „предаността“ се превърнала в трагично недоразумение: „И като влезе в Йерусалим цял град се потресе.“ (Матей 21:10) Внушителният израз и особено юмручните битки при почистването на храма трябва да се разбират само в алегоричен смисъл, те можело да бъдат изтълкувани като призив към нападение, защото Иисус казва: „Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч.“ (Матей 10:34. Или: „Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше Вече пламнал.“ (Лука 12:49)

Първото действие на Иисус в Йерусалим било да нападне върховното духовенство, нападение, което никой не си е позволявал дотогава — с безпределна яснота Христос атакувал пазителите на закона в храма. Остро формулираните му речи (Матей 23) са очевидна разплата с противниците му пред голям брой странници. Евангелията даже говорят за това, че накарал да изгонят търговците и лихварите с бичове от молитвения дом. Подобна атака срещу авторитета на храмовите власти, разбира се, не може да бъде безспорно приета, тъй като в такава напрегната ситуация може да предизвика народно въстание. „Чуха това книжниците и първосвещениците и гледаха, как да Го погубят, понеже се бояха от Него, тъй като цял народ се чудеше на учението Му.“ (Марко 11:18). Тъй като трябвало да се имат предвид въстания и безредици по време на празника, от Цезарея пристигнал Пилат с своята кохорта (500 души) като представител на императора, за да може да се намеси, ако стане необходимо. Подобни безредици се споменават само между другото в евангелията. В текста на Марко обаче научаваме, че бил заловен Варава „със събунтовниците си, които във време на бунт бяха извършили убийство.“ (Марко 15:7) Марко пише още, че първосвещениците и книжниците „гледаха как да го уловят с измама и убият, но казваха: само да не бъде на празника, за да не бъде смут у народа.“ (Марко 14:1–2) Ако наистина са искали да премахнат Иисус, то е странна забраната за бързане и особеното внимание. В публична дискусия фарисеите се опитали да подведат Иисус към наказателно дело. Те го разпитвали дали е правилно да се плащат данъци на римския император. Ако Иисус кажел не, то това би било равносилно на държавна измяна (Марко 12:14–17). За целта трябвало садукеите да осмеят учението му за възраждането, но той умело успял да парира и този удар (Марко 12:19–27).

Голям проблем представлява датирането на празника. В евангелията не е даден нито месецът, нито годината на събитието. Спекулациите обхващат периода от 30 до 33 г.

Всички евангелия са съгласни, че Иисус бил разпънат в петък, но се различават в другото. Според синоптиците Иисус празнувал с учениците си Тайната вечеря в четвъртък. Според еврейския календар четвъртък бил 14-то нисан, на който се яде великденското агне, а следващият ден, 15-ти нисан, бил първият петък на еврейския празник Песах-Мазот. Просто е немислимо, че на този свещен ден Иисус ще бъде арестуван и ще бъде разпитван от целия синедриум (17 еврейски граждани). Подобно нарушение на свещения еврейски закон от пазителите му е напълно немислим.

Друго решение предлага гностическото евангелие на Йоан. В него последната вечеря не е изрично великденската вечеря на евреите, а Иисус бил разпънат още на 14-ия Нисан. В този случай Христос може да празнува предписания неквасен хляб и без ритуалната посуда, тъй като те трябва да се раздадат едва във вечерта преди Пасхата. Това се спазва и до днес. Тази версия на Йоан изглежда напълно логична, но изключва тогава Иисус да е спазвал скрепените със закон еврейски обичаи, които в други случаи спазвал.

Изборът на място за Тайната вечеря също говори за влияние на есеите. „Той им отговори: ето, като влезете в града, ще ви срещне човек, който носи стомна с вода; идете след него в къщата, дето влезе.“ (Лука 22:10) По това време обаче носенето на вода в Йерусалим било задача само на жените. В тази къща очевидно не важали обичайните закони. Вечерята протекла също не по предписания ритуал, а по начина на есеите. Нямало никакво агне, а както при есеите, които не консумирали месо, имало само хляб. В апокрифното евангелие на ебионитите Иисус отговаря на въпроса на учениците как да приготвят вечерята за пасхата: „Няма да ям в този ден месо с вас!“112 По-късно учениците почнали да спорят за мястото си край масата, защото според есеиското правило на ордена на всеки било определено място в зависимост от ранга му, което се определяло с отдалечеността от учителя (10 5а). „А имаше препирня помежду им, кой от тях да се смята за по-голям.“ (Лука 22:24) Следователно е проведена пасхална вечеря без месо и обичайния ритуал.

С това се сблъскваме с въпроса, който представлява голяма трудност за експертите и все още няма задоволителен отговор — трудността да се определи времето на тази вечеря. Този проблем се решава от само себе си, ако си спомним, че есеите имали собствен календар, по които определяли датирането на празниците си. Тъй като слънчевият календар разрешавал да се дели годината от 364 дни на 52 седмици, Новата година била винаги в сряда през пролетта. Поради това Пасхата се падала в сряда на 14 нисан и била два дни преди православно-еврейската Пасха. С това текстът на Йоан би имал право, като твърди, че Иисус бил разпънат на 14 нисан. Авторът явно е мислил за официалния календар, според който разпъването е било ден пред пасхата. Всички събития са в интервал, който се простира в течение на три дни:

— Във вторник вечерта последна вечеря, арест в Гетсимания, предварителен разпит при Каннаф, отричане на Петър.

— В сряда сутринта начало на процеса според религиозния закон на синедриона, изслушване свидетели, разпит на първосвещеника Каиаф, през нощта побой над Христос в затвора.

— В четвъртък сутринта събиране на синедриона за прочитане на присъдата, предаване на Христос на