Поради голямата му толерантност към инакомислещите и преди всичко заради вярата му в прераждането повечето от творбите му са унищожени. Запазена е „De principiss“, опит за систематика за християнското учение, по промененият латински превод на Руфиний Аквилейски, „Против Целзий“ и „Коментар към Евангелието на Йоана“. Че Оригений вярвал в предишното съществуване на душата и в зависимостта й от предишните дела, показват две места в книгата му: „Всяка душа идва на света подсилена от победите или отслабена от пораженията в предишния живот. Мястото й в този свят се определя от заслугите или пропуските в предишния й живот.“106 — „Не е ли в съгласие с разума, че всяка душа може да влезе в едно тяло в зависимост от предишните й дела?“
Душата известно време ползва тялото, което променено обаче вече не е адекватно и тя го разменя с друго.107 Подобни изказвания имат и други теолози от времето на загадъчния събор през 553 г. като например Григорий Нисейски (около 334–391 г): „Защото душата трябва с лечение да се изчиства от греховните петна, в новия живот тя се обръща към добродетелта, за да лекува раните си. Ако те не се излекуват, то лечението може да се извърши в следващия живот“.108
Загадъчната магия на Юстиниан
До ден-днешен практически всички църковни историци застъпваха тезата, че реинкарнацията официално е отречена и обявена за ерес с редовно решение на събора в Константинопол през 553 г. Ако се изследват обстоятелствата малко по-подробно, тезата за решението на събора не може да се поддържа повече. Наистина проклятието на учението за прераждането идва от личната анатема на магията от император Юстиниан, която обаче не била съставна част от решението на събора. Амбициозната и властна жена на императора Теодора според историка Прокопий била дъщеря на мечкаря на амфитеатъра. Стремителния си възход започнала като куртизанка. За да скъса с недостойното си минало, по-късно, когато станала императрица, решила да измъчва и убие петстотин от бившите си колежки. Тъй като според законите на кармата и прераждането в по-късен живот трябвало да се отплаща за тези жестокости, използвала цялото си влияние за забраняване на учението за прераждането. Тя била убедена в ефективността на подобна забрана с „божествено решение“. Освен това императорът и съпругата му смятали да усилят надмощието на Константинопол пред Рим и папата, което осветлява политическия фон на императорската анатема срещу оригенистите без съгласието на папата и западноримските епископи.
Още през 543 г. Юстиниан обявил война на учението на Оригений, без да се съобразява с поведението на папата, и накарал Синода да го обяви за ерес. През 553 г. той свикал събора в Константинопол, който по-късно бил признат за Пети икуменически събор. Този „събор“ всъщност бил лична работа на императора, който като глава на Източноправославната църква се опитвал да прокара претенциите си към римския папа. От 165-те присъствали епископи дузина били от Западната империя, другите изрично отказали участие в събора. Дошлите източни епископи били зависими васали, които не можели да се противопоставят на императора. Папа Виргилий също не присъствал на събора, макар че по това време бил в Константинопол.
Както и на събора през 543 г. на Синода на Православната църква императорът наредил да се прокълне учението за прераждането на Оригений и да се издадат петнадесет анатеми.
Официалният протокол на осемте сесии на събора, който продължил четири седмици, трябвало да бъдат дадени на папата за ратификация. Под натиска на императора амбициозният папа Виргилий, който станал папа през 537 г. по настояване на Юстиниан, се огънал и подписал предоставените му решения на събора. Важно е, че тези документи се отнасяли до спора за трима обявени от корона-вата глава учени (тъй нар. „триглав спор“) срещу които императора бил издал едикт четири години преди това! За Оригений в тях нямало и дума. Следващите папи Пелагий I (556–561 г.), Пелагий II (579–590 г.) и Григорий I (590–604 г.) говорели за Петия събор без да споменат при това името на Оригений. Проклятието на Юстиниан — „Който учи за предишен живот на душата и нейна чудовищна реставрация, да бъде проклет“ — е част от решенията на събора и влязло здраво в мисленето на църквата. Процесът на историческите събития показва ясно, че забраната върху учението за прераждането на душата не е нищо повече от историческа заблуда.
Още през 1900 г. Джеймс Морга Прайс показа редица сведения за учението за реинкарнацията в Новия завет.109 Според него това учение се продължава от фундаменталните открития на античността през ученията на древните философи в Новия завет. Еквивалентността на спиритуалния принцип в човешкото битие със спиритуалния принцип на цялата Вселена (микрокосмос/макрокосмос) ни казва, че човекът носи у себе си материално и в божествен смисъл всички елементи, сили и процеси на Космоса. Това познание показва духовното единство на всички същества и разглежда природата като неразделна от Бога. То показва, че Божественото е във всеки и във всичко, във всяко време, в най-малката част на Вселената.
Човекът във физическия си образ е манифестация на неделимото, безкрайното и безграничното единство, която се материализира в циклични интервали в различни форми на съществуване.
Същинският и оригинален Аз е вечно неизменен, а природата или Вселената е постоянно променящо се сътворение.
По такъв начин душата, или духът, на човека в най-дълбокото си съзнание е неизменно и при постоянното идване и отиване (реинкарнация) е подложена на непрекъсната поредица от причини и действия.
За да се стигне до божествено състояние, човекът трябва да осъзнае този принцип и чрез действията си да постигне преодоляване на материалния аспект на съществуването си. След дълга поредица от реинкарнации преодоляването на съдбовния живот става чрез тялото, а съвършенството претопява вътрешното или спиритуалното Аз във вечно единство.
Така приблизително може да се обобщи реинкарнацията с няколко думи.
Тесните рамки на телесността може да се преодолеят още на Земята и божествената природа на човека може да се осъзнае чрез знание, наука, медитация, аскетизъм, вглъбяване и т.н. Тази цел Матея формулира така:
(Матея 14:11–12).
Според мен Иисус отговаря напълно на идеала за бодхисатва, т.е. на постигащ Буда, който на вратата на пълното просветление се инкарнира доброволно от съчувствие към хората. Иисус е много близко до това състояние и се е освободил от личните си връзки и всяка егоистична мисъл. Разпознал е земното битие, определения от кармата кръговрат на преражданията като причина за всички страдания, проповядва на учениците си отказ от светския живот и им показва пътя към просветлението чрез „праведни дела“ и чрез създаването на нова карма. „Оцеляването на западното човечество зависи от прокарването на идеята за реинкарнацията сред масите“, казва Пол Брайтън. Ако успеем отново да се запознаем с идеята за кармата и реинкарнацията, Иисус дори и без възкресението би станал ново основополагащо измерение за бъдещето.
Индийските чудеса и чудесата на Христос
Изолирано разгледани, чудесата на Христос за неподготвения зрител са уникални и безпрецедентни. Наистина обаче човекът винаги е усещал непреодолимо, свръхчовешко, свръхестествено влечение към огромни, странни, ярки и необясними явления, които могат да бъдат както полезни, така също и опасни. На подобни необясними феномени човекът се е посветил още с първите култови форми на примитивните религии и това прави и до днес.
Магическите способности на Иисус почти не се отбелязват от съвременните му историографи. По негово време чудодейци, лечители и знахари се срещали под път и над път. Това, което обаче отличава Иисус от
