— Тя е някоя си госпожа фон Малбре. И аз трябвало на всяка цена да я спася. Била от ония жени, които се изравняват с интелекта на човека, в когото са влюбени в момента. По такъв начин станала повърхностна, от което иска най-сетне да се отърве. И за това лечение се нуждае от образован, духовно издигнат човек. Този човек съм бил аз!
— Бедничкият! — каза Шулце. — Пък и белята е, че тая особа е хубава! Е, а блондинката от Бремен, и тя ли иска да я спасяват?
— Не. Госпожа Каспариус е за по-простата метода. Тя твърди, че ние двамата сме млади, че си нямаме работа и че било грях, ако си откажем един другиму нещо. Още снощи искаше да види трите сиамски котки.
— Внимавайте, внимавайте! — каза Шулце. — Коя от двете ви харесва повече?
— Не ме бива много за флиртове. И бих искал да си остана такъв. Не ме блазнят вече преживявания, за които след това се ядосваш. От друга страна: щом като си наумят нещо, жените обикновено го вършат. Я кажете, Шулце, не бихте ли могли да бдите малко над мен?
— Като майка — заяви патетично събеседникът му. — Няма да допусна лошите жени да ви сторят нещо.
— Сърдечни благодарности! — каза Хагедорн.
— А за награда сега ще получа във вашия салон един коняк. Като рине сняг, човек ожаднява. Освен това трябва да кажа добър ден на котенцата. Как са те?
— Вече питаха за вас — каза младият човек.
През това време мнимият притежател на параходна линия Кеселхут седеше в стаята си и съчиняваше отчаяно писмо. Той пишеше:
„Мила госпожице Хилдегард!
И този път радостта ми беше преждевременна. Вече си мислех, че дотук всичко се е наредило добре. Но когато доктор Хагедорн и аз тръгнахме да търсим днес следобед господин тайния съветник, не го намерихме. На Хагедорн естествено и през ум не минава кой е в действителност господин Шулце.
Потърсихме господин тайния съветник в неговата стая. И това сигурно е най-невероятното нещо, което човек може да си представи. Стаята се намира на петия етаж, всичките й стени са полегати и изобщо не е стая, а таванско помещение с легло. Няма нито печка, нито нищо. Прозорецът е точно над главата ти. От снега капе и вътре се образуват малки ледени шушулки. Няма и шкаф. А бельото е по масата и в плетения кош, дето го знаете.
Да бихте могла да видите тая жалка, кучешки студена дупка, веднага бихте припаднала. Да не говорим за госпожа Кункел.
Естествено аз веднага разтребих. И оставих на масата пури и ябълки. А също ваза с елхови клонки в нея. За украшение. Утре ще купя от селото една електрическа печка. Дано да има такава. Ще я поставя тайно. Контакт има. Днес не ме видя никой. Това е късмет. Защото тайният съветник не иска да се качвам горе. Защото трябва да ме смятат за богат. И защото не бива да видя как живее той. На мен той ми каза, че стаята му била очарователна и с много въздух. Впрочем последното действително е вярно. Само дано не ни се разболее!
Той не ми беше казал дори номера на стаята си! Стаята изобщо няма номер. Но той го премълча не само затова, а защото не искаше аз да открия таванската стаички. Впрочем той и да искаше, не можеше да ми каже номера. Но не искаше.
Почти не знам какво да правя. Защото, ако го помоля да се премести, или да си замине оттук, пак ще ми се сърди. Или пък ще ме накара веднага да се върна обратно в Берлин — и какво ще стане тогава? Нали го познавате! Макар и не толкова отдавна, колкото аз. В тая таванска стаичка положително не би останал да живее никой прислужник.
Нямам какво повече да кажа за себе си. Днес сутринта имах първи урок по ски. Ските са много скъпи. Но мен това не бива да ме тревожи. Нали трябва да пилея пари. Учителят по ски се казва Тони Грасвандер. Тони идва от Антон. Аз го питах… На учебната писта той ми показа как се вдигат петите и щеките и други работи. За жалост поляната се намираше на една височина. И изведнъж аз потеглих, макар че съвсем не исках. Сигурно е изглеждало много смешно. Освен това се уплаших, защото се плъзгах много бързо. Предполагам, че само от страх не съм паднал. За щастие, наоколо нямаше дървета. Дълго фучах право надолу. После налетях на един голям корен. Скочих. И паднах с главата надолу в снега. Забих се най-малко на един метър дълбочина.
После оттам ме измъкнаха двама господа. Инак евентуално щях да се задуша. Двамата господа бяха тайният съветник и доктор Хагедорн. Това положително беше съдба. Не намирате ли и вие? Утре е вторият ми урок. Няма какво да се прави.
Мила госпожице Хилде, след малко обличам смокинга и отивам на вечеря. Най-сърдечни поздрави засега. Ще оставя плика отворен. Може би пак да е станало нещо ново. Дано да не е. И тъй, до след малко.“
Вечерята премина без инциденти. На Хагедорн поднесоха говеждо с фиде. Господата, които седяха на съседните маси и поглъщаха ордьоври и печени яребици, зяпаха към чинията на Хагедорн така, сякаш говежда супа с фиде беше най-изтънченият деликатес.
Една порция говеждо с фиде получи и Шулце, защото заяви, че страшно го обичал. Сетне той отиде да спи. Беше изморен.
Когато влезе в своята мансарда, той доста се учуди. Просто не можа да я познае. Заоглежда удивено порядъка, подуши пурите и ябълките и погали елховите клонки. Тикна презрително настрана гумената грейка. Но одеялото от камилска вълна застла на леглото си.
Беше трогнат от потайните грижи на Йохан, обаче все пак реши да се скара на следния ден на господин Кеселхут. Сетне се облече за спане, взе една ябълка от масата, мушна се в леглото, изгаси лампата и въодушевено захапа ябълката.
Беше почти както през детството…
Хагедорн и Кеселхут все още седяха в залата и пушеха пури. Гледаха елегантната навалица.
Смелия Карл се приближи до масата им и се осведоми дали господата са прекарали приятно деня. Сетне се отдалечи, за да поздрави и други гости и да се посвети на танците в бара. Госпожица Марек обичаше да танцува най-много с него.
Хагедорн разказа какво беше преживял на пързалката. Господин Кеселхут побесня от яд. Той не беше в състояние да продължи разговора, извини се и отиде право в стаята си.
Малко по-късно с Хагедорн подхвана разговор някакъв силезийски фабрикант, който искаше да изкопчи дали младият милионер е склонен да вземе участие с няколкостотин хиляди марки във възстановяването на една предачна фабрика, затворена преди години. Хагедорн непрекъснато подчертаваше, че няма нито грош. Но господин Шпалтехолц сметна това за усуквания и продължи да възхвалява с все по-ярки краски възможностите за печалби. Най-сетне той покани господин доктора в бара.
Хагедорн търпеливо отиде. За да се изплъзне от съвсем безсмислените разговори, той танцуваше на смени с госпожа фон Малбре и с госпожа Каспариус. През повечето време господин Шпалтехолц от Глайвиц седеше до масата и подкупващо се усмихваше.
Постепенно Хагедорн забеляза, че имаше сметка да танцува ту с едната, ту с другата дама. Ревността нарастваше. Съперницата излизаше на преден план. А мъжът, около който се въртеше всичко, се превръщаше в странична подробност.
