Господин Кеселхут тъжно се сбогува и закрачи тежко след своя учител по ски.
— Сякаш го водят в кланицата — рече Хагедорн. — Но скиорският му костюм е приказен!
— Нищо чудно — каза гордо Шулце. — И той е шит при моя шивач.
Хагедорн прихна да се смее от сърце и намери забележката знаменита.
Тайният съветник Тоблер се зарадва, че взеха необмисленото му изказване за шега и макар малко пресилено, също се засмя. След това обаче не се задържа много дълго на мястото си и каза:
— Наздраве! А сега татко ще иде да покара малко кънки.
— Може ли да дойда и аз?
Шулце повелително вдигна ръка, за да го спре.
— По-добре не! Ако противно на очакванията ми се окаже, че изобщо мога още, утре ще изпълня пред избрана публика няколко танци на лед. Нека това ви служи за утеха.
Младият човек му пожела всичко хубаво и се оттегли в залата, за да напише едно изчерпателно писмо на майка си.
Господин Шулце взе своите кънки от петия етаж и се отправи към пързалката. Имаше щастие, беше единственият посетител. С много усилия успя да пристегне ръждясалите кънки към тежките си обувки от говежда кожа. Сетне застана на огледалната повърхност и се осмели да направи първите крачки.
Удаде му се.
Скръсти ръце на гърба си и все още колебливо обиколи веднъж пързалката. Сетне спря, поемайки си дъх, и се зарадва. Гледай ти, все пак не бил загубен човек!
Сега вече стана по-смел. Започна да прави завои. Десният завой му се удаваше по-добре от левия. Но така си беше и тогава, още когато ходеше на училище. То не можеше да се поправи вече.
Помъчи се да си спомни всичко каквото умееше тогава. Засили се с левия крак и описа тройка. Първо външен завой, сетне леко завъртане и накрая — завой назад.
— Дявол да го вземе! — каза с уважение сам на себе си. — Наученото си е научено.
И сега вече се осмели да направи осмица — десен външен и след това вътрешен завой. Удаде му се и това! Двете цифри бяха гравирани върху леда — едри и ясни.
— А сега — завъртане около оста — каза гласно той, засили се с левия крак и с двете ръце, сетне се завъртя около десет пъти като пумпал около самия себе си, засмя се самодоволно и тъкмо в тоя миг някаква невидима сила сякаш дръпна краката му от леда! Размаха ръце, но това не помогна — просна се с цялата си дължина, темето му издрънча, ледът изпука, ребрата го заболяха. Шулце лежеше неподвижен. Лежеше с отворени очи и смаяно гледаше към небето.
В продължение на цяла минута той не помръдна. Сетне свали кънките. Стана му студено. Изправи се на крака и закуцука по леда към телената врата, извърна се още веднъж, усмихна се тъжно и каза:
— Който високо хвърчи, ниско пада!
Късно следобед тримата мъже седяха в читалнята, преглеждаха вестниците и разговаряха за някои важни събития през последно време. Прекъсна ги учителят по танци в хотела, професор Хелтай. Той се приближи до масата и помоли господин Шулце да го последва. Шулце отиде.
След четвърт час Кеселхут запита:
— Впрочем къде се губи Шулце?
— Може би взема урок по модерни танци!
— Едва ли — рече Кеселхут. — (Той беше приел забележката на Хагедорн буквално.)
След още четвърт час двамата тръгнаха да търсят Шулце. Намериха го без особени мъчности в една от трапезариите.
Разкрачил крака, той стоеше на върха на висока стълба и тъкмо забиваше в стената един пирон; след това върза за него някакво въже за пране. Слезе и усърдно затътри стълбата към съседната стена.
— Да нямате температура? — запита угрижено Хагедорн.
Шулце се изкачи по стълбата, извади един пирон от устата си и чука от джоба на сакото.
— Здрав съм — каза той.
— Държанието ви говори за противното.
— Декорирам — обясни Шулце и удари с чука палеца си.
После завърза и другия край на въжето. То увисна напряко през залата.
— Извънредно приятно занимание — каза той и слезе пак. — Помагам на професора по танцово изкуство.
В този миг се приближи Хелтай с две камериерки, които мъкнеха голям кош. Момичетата започнаха да подават на Шулце старо, продрано бельо, а той го простираше декоративно по въжето.
Професорът огледа увисналите ризи, долни гащи, чорапи и фланелки, присви едно око, засука черното си мустаче и извика:
— Прекрасно, драги!
Шулце не преставаше да тътри стълбата из залата, качваше се и слизаше по нея и неуморно простираше декоративните парцали. Камериерките се кискаха на продраното, допотопно бельо. Имаше дори един огромен корсет с банели.
Професорът потриваше ръце.
— Та вие сте цял художник, драги. Кога сте учили занаята?
— Току-що го научих, драги — отвърна Шулце.
При този закачлив отговор професорът пусна мустака си.
— Другият край на залата — също! — извика той. — Ще донеса гирлянди и балони.
Той изчезна.
Шулце се шегуваше с камериерките и изобщо се държеше тъй, като че ли Хагедорн и Кеселхут отдавна си бяха отишли.
Йохан не можа да издържи повече тази гледка, приближи се до стълбата и каза:
— Пуснете ме да се кача аз!
— Няма място за двама — отвърна Шулце.
— Искам да се кача сам — рече Кеселхут.
— Чудесно би ви подхождало — отвърна високомерно Шулце. — Я по-добре идете да играете бридж! Тук няма място за префинени хора!
Кеселхут отиде при Хагедорн.
— Кажете какво да правим, господин докторе?
— Знаех си аз, че ще стане тъй — каза младият човек. — Почакайте само. Утре ще го накарат да бели и картофи!
Сетне, угнетени, двамата се отправиха в крак обратно към читалнята.
Дванадесета глава
Бал на дрипльовците
След вечерята, която се състоя с един час по-рано отколкото обикновено, курортистите се втурнаха към стаите си, за да се преоблекат.
Към десет часа вечерта залите, холът, барът и коридорите се изпълниха с апаши, просяци, цигани, латернаджии, индианки, разбойници, бракониери, камериерки, негри, ученички, принцеси, стражари, човекоядци, испанки, вагабонти, дългокраки пажове и трапери.
Впрочем крадци, носачи и ясновидки пристигнаха и отвън. Гости от други хотели. Те се различаваха от първите по това, че трябваше да плащат вход. Правеха го на драго сърце. Костюмираните балове в грандхотела обикновено продължаваха до разсъмване.
Дирекцията беше ангажирала два селски оркестъра. Във всички зали звучеше музика. Бяха дошли цели групи местни жители с чудно хубавите си старинни носии. Към полунощ селяните трябваше да изпълнят местни тиролски, танци и да покажат и други световноизвестни нрави и обичаи.
Тъй като във всяка зала свиреха различни неща, мелодиите се смесваха в нестроен, оглушителен шум. Във въздуха се носеха серпантини и конфети. Селски ергени мъкнеха през залите всевъзможни кози и една
