един найлонов плик с пакетирани екзотични сушени гъби, които не се препоръчваха за употреба в салата.
Когато паркираха в къмпинга до един мотел-казино в Хоуторн, Невада, пчелата-кралица вече се намираше във фазата на халюцинациите. Тя лежеше на пода на дневната, вперила поглед в усмихнатия бог на слънцето на тавана, и разговаряше с него. Понякога му говореше на английски, понякога — на хавайски. В допълнение към мистичните и духовни проблеми, темите, които тя избираше за разговора, варираха от мнението му за новите музикални момчешки банди, дали приема достатъчно количество селен дневно до каква прическа би й отивала най-много.
Докато изгревът наближаваше, доктор Смърт прекрачи жена си, която дори и да я беше стъпкал, едва ли щеше да разбере, и излезе да вземе вечеря за тримата. Лейлъни остана в компанията на мърморещата, дърдорещата и кискащата се жена, както и с електрическите хавайски танцьорки, които продължаваха неуморно да се поклащат.
Глава 54
Петък вечер в Туин Фолс, Айдахо, не е по-различен от събота, понеделник или сряда в същото градче. Жителите на Айдахо наричат родния си край „Скъпоценния щат“. Сигурно защото тук се добиват диаманти. Основният продукт на износ обаче са картофите, но никой с чувство на гражданска гордост и малко познания по пъблик рилейшънс не би нарекъл Айдахо „картофения щат“. В Айдахо, макар и далеч от Туин Фолс, се намира може би най-завладяващия планински пейзаж в Съединените щати. Но и дори планинската атмосфера не може да разбуди туристическия интерес, Къртис тази вечер. Той предпочита топлината и уюта на подвижния дом.
Освен това никое творение на природата или на човека не може да се сравнява с гледката на как Кастория и Полуксия приготвят вечеря.
В еднакви червени копринени пижами с широки ръкави и крачоли, със сандали с високи платформи, с червен маникюр и педикюр, със спускащи се нежни къдрици, те умело сноват около кухненската маса и печката. При това демонстрират хореография на балетна трупа.
Интересът им към кулинарното изкуство и атрактивното използване на ножове по подобие на японските готвачи, както и интересът им към цирковете номера с мятане на томахавка и сатъри около асистенти, завързани на въртящо се колело, интересът им към самозащитата с помощта на най-различни хладни оръжия — всичко позволява на близначките да приготвят вечеря с достатъчно елементи на развлечение и забавление, за да могат да ги наемат да водят кулинарно предаване по телевизията. Остриетата бляскат, а стоманените предмети дрънчат, докато те режат лук, целина, пипер, телешко, салата…
Къртис и Стария Жълтьо седят един до друг зад масата, пленени от стила на готвене на сестрите. Скоро става ясно, че вечерята наистина ще е много вкусна и че в процеса на приготвяне едва ли ще има отрязани пръсти и наранявания.
Духовната сестра получава място на масата поради много причини, включително защото е помогнала за спасяването на живота им, но и защото е къпана. След като спаха седем часа и се събудиха, преди сами да вземат душ, Поли и Кас сложиха кучето във ваната и хубаво го изтъркаха. После направиха на Жълтьо фризура със сешоар, разчесаха го и дори го напръскаха със скъп парфюм. Кучето сега гордо седеше до Къртис.
Като алени пеперуди, като червени пламъци, близначките внасяха толкова много ухаещи приятно и вкусни ястия, че не могат да се поберат на масата. Някои остават на кухненския плот, докато им дойде редът. Сестрите също слагат до масата и дванайсет зарядната едрокалибрена пушка, както и деветмилиметровия пистолет. След премеждията в Невада те не ходят дори до тоалетната без оръжие.
Сестрите отварят по бутилка бира за себе си и една бутилка безалкохолна бира за Къртис, за да може да оцени комбинацията от китайската храна и студената напитка. Чиниите са напълнени догоре. Близначките показват апетит, по-голям дори от този на Къртис, макар че момчето трябва да яде не само за да засища глада си, но и за да контролира биологичната си структура и да продължи да бъде Къртис Хамънд — самоличност, която още не му е станала напълно естествена.
Стария Жълтьо получава телешко и пилешко филе на ленти в чиния, като че също е пълноправен гост като Къртис. Къртис успява да използва връзката момче-куче, за да го накара да се въздържи и да не се нахвърли невъзпитано върху храната, както е програмирано в кучешката му натура. Отначало подобно бавно хранене му се струва странно, но скоро открива, че така е много по-приятно, отколкото да погълне всичко за броени секунди. Дори и да можеше да ползва прибори, да държи порцеланова чаена чаша в лапата си и да разговаря на перфектен английски, Стария Жълтьо не би се държал по-благородно, отколкото сега, по време на пиршеството с китайска храна.
Сестрите ги забавляват непрестанно, като си припомнят своите приключения, свързани с парашутизма, краденето на коне, лова на акули с харпуни, спускането със ски от седемдесет и пет градусов наклон, спускането с парашут от високи сгради в няколко големи града и защитаването на честта на холивудските партита, посещавани от, както ги нарича Поли, „тълпи алчни и ненаситни, надменни, побъркани от дрогата, мазни филмови звезди и режисьори с празни глави“.
— Някои от тях бяха симпатични — казва Кас.
Поли й опонира:
— С цялото ми уважение, Каси, ти би открила симпатяги и на събрание на нацисти и канибали.
Каси се обръща към Къртис:
— След като напуснахме Холивуд, аз направих изчерпателен анализ на преживяното и изчислих, че шест и половина процента от хората във филмовия бизнес са нормални и добри. Според мен всички останали са лоши, макар че други четири и половина процента от тях са нормални. Не е честно да осъждаме цялата общност, дори и преобладаващото мнозинство от тях да са умопобъркани.
Когато са изяли абсолютно всичко, натъпкали са се и са раздигнали масата, те отварят нови три бири, а на Стария Жълтьо му дават купичка с вода. Запалват свещи, включват лампите и след като Кас отсъжда, че атмосферата е „приятно страшничка“, близначките се връщат на масата, пляскат с ръце по бутилките, навеждат се над масата и се съсредоточават върху гостите си — и върху момчето, и върху кучето.
— Ти си извънземен, нали Къртис? — казва Кас.
— Ти си извънземен, нали Стари Жълтьо? — пита Поли кучето.
А после и двете казват:
— Хайде сега разправяйте всичко.
Глава 55
В очакване на доктор Смърт да се върне от вечеря, Лейлъни се опитваше да се абстрахира и да не чува дърдоренето на майка си. Тя седеше на предната седалка, пред панорамното стъкло и гледаше залеза. Хоуторн беше истинско пустинно градче, построено върху широка равнина, оградена от планини. Слънцето, подобно на оранжево драконово яйце, беше кацнало върху острите върхове на запад и аленият му жълтък се разливаше по небето. На този фон планините бяха обагрени в златистожълто, след което постепенно свалиха сияещите корони и се преоблякоха в нощно сини одежди.
Престън беше наясно, че Лейлъни знае за убийството на Лукипела. Ако предварително не планираше да се отърве от нея в Айдахо или по-късно в Монтана, то със сигурност след обяда вече кроеше подобни планове.
Аленият залез се движеше на запад, изместван от идващия от изток нощен мрак. Над пустинята се издигаха завеси от кондензирана горещина, които караха пурпурните планини да мержелеят като във фантазиите на Синсемила.
Докато мракът постепенно запълни прозорците на караваната и в превозното средство стана тъмно, с изключение само на светещата в дневната лампа, старата Синсемила спря да мърмори, да се киска и започна да шепне на бога на слънцето или на други божества, които не бяха изобразени на тавана.
Идеята да сътвори биогравюра на ръката на дъщеря си се беше загнездила в дълбокото блато на нейния ум. Там семето щеше да поникне и в крайна сметка да се превърне в бурен.
Лейлъни се тревожеше, че майка й ще сложи нещо в млякото или портокаловия сок и ще я приспи.
