Тя почука и отстъпи назад. Като стоеше по-близо до прага, сякаш канеше Джак Изкормвача да се появи ненадейно и да се разправи с нея.
Въздухът беше застоял. Небето изглеждаше сърдито, сякаш се канеше всеки момент да отмъсти на всички, които се намираха долу.
Макар не чу никой да се приближава до вратата, но тя рязко се отвори навътре. Пред нея застана внушителен мъж с кръгло червендалесто лице, с гъста брада. Кафявите му очи бяха изпълнени едновременно с подозрение, тъга, надежда и нужда.
— Господин Тилрой? — попита тя.
— Да — кой друг? Само аз съм. — Мъжът имаше приятен глас като на хорист.
— Вие ли сте Ленард Тилрой, който се е срещнал с извънземни?
— От коя организация сте?
— Организация?
— Истинските хора не изглеждат така добре като вас. Опитали сте се да се прикриете с това облекло, но на лицето ви е изписано „Холивуд“.
— Холивуд? Не ви разбирам.
Той хвърли поглед към камарото на автомобилната алея.
— Това с таратайката е много оригинален номер.
— Не е номер, а колата ми.
— Такива коли са за хора като мен. Но жена, която е красива като актриса — тя се ражда с ключа от мерцедеса в ръката си.
Той не й се караше, нито искаше да спори с нея.
Май че очакваше някой друг. Защото явно я беше сбъркал с човека, който трябваше да дойде. Опита се да изясни нещата.
— Господин Тилрой, наскоро чух за вашите преживявания с НЛО и исках да ви попитам…
— Разбира се, че искате да ме питате. Това е една от най-великите истории случвали се някога. Това, което ми се случи, може да ме превърне в хит. И аз съм съгласен да ви дам всичко — след като сключим сделката.
— Сделка?
— Очаквам хората, с които ще правя бизнес, да са чести с мен. Трябваше да дойдете тук с мерцедеса си, облечена в истински дрехи и веднага да ми кажете от кое филмово студио или телевизионен канал сте. Дори не ми казахте името си.
Сега вече разбра. Той вярваше, че преживяването му с НЛО ще бъде следващия филм на Спилбърг, а ролята на Ленард Тилрой ще изпълнява Мел Гибсън.
Тя изобщо не се интересуваше от близката му среща с извънземни, но откри как да използва недоразумението, за да изкопчи повече информация от него:
— Много сте умен, господин Тилрой, човек не може да ви излъже.
Той грейна и сякаш се изду още повече, като чу комплимента. Червендалестото му лице стана още по- ярко, както бойлерът в анимационните филми става яркочервен, преди да гръмне.
— Знам какво значи „честност“. Само това искам от вас — честност.
— Няма как да се свържа с шефа си в неделя. Утре ще му звънна в студиото, ще обсъдим ситуацията и ще се върна с ново предложение.
Той кимна два пъти. Както възпитан джентълмен реагира на любовно предложение на дама.
— Ще ви бъда много признателен.
— Имам един въпрос, господин Тилрой. Има ли конкуренция? — Той вдигна озадачено вежда и Мики поясни: — Идвал ли е вече представител на друга компания тази сутрин?
— Никой не е идвал преди вас. — Изведнъж той се усети, че трябва да създаде впечатлението за много търсена личност, на който предлагат чували с пари. — Един идва вчера — той се поколеба — от едно от големите студиа.
Бедният Ленард не умееше да лъже. Момчешкият му глас трепна и веднага го издаде.
Дори и някой да беше идвал в събота и да беше питал за НЛО, това със сигурност не е бил Мадок. В най-добрия случай неговата каравана да е пристигнала в Нънс Лейк няколко часа преди Мики.
— Не мога да ви разкрия от кое студио — продължи Тилрой.
— Разбирам.
— А преди няма и час ми се обадиха по телефона. Един мъж каза, че е дошъл тук от Калифорния, за да ме види. Сигурен съм, че и той е от вашите хора. — Колебливостта изчезна от гласа му. — Не ви лъжа. Скоро след това се срещнахме.
— Е, господин Тилрой, сигурна съм, че сте чували за „Парамаунт Пикчърс“, нали?
— О, да, те са голям играч.
— Доста голям. Казвам се Джанет Хичкок — нямам кръвна връзка с режисьора — и съм изпълнителен директор в „Парамаунт Пикчърс“.
Ако се окажеше, че този мъж е бил Мадок, само трябваше Тилрой да спомене за нея на доктора и той да се досети кой го следи. Затова се погрижи да не я опишат като безименна „красива актриса“ в прашно старо камаро. Тилрой веднага ще съобщи името Джанет Хичкок от „Парамаунт Пикчърс“.
— Приятно ми е да се запознаем, госпожо Хичкок.
Той протегна ръка за поздрав.
— Ще ви се обадя утре — излъга тя. — Ще се уговорим за среща следобед.
Макар че този човек беше гротескно смешен и се мъчеше да я заблуди, макар и да беше шизофреник и сигурно — опасен луд. Мики го съжали и съжали, че го е излъгала. В очите му се четеше крайна нужда и мизерия. Беше по-скоро жалък, отколкото агресивен.
А света имаше прекалено много хора, които горяха от нетърпение да стелят по ранените. Тя не искаше да бъде от тях.
Глава 63
Къртис седи в паркирания флийтууд и гледа през стъклото. Пита се дали монахините биха рискували да карат водни ски при бурята, която се задава.
Беше пристигнал тук в Нънс Лейк в събота на обяд заедно със сестрите Спелкънфелтър. Те се настаниха в един къмпинг, който гледаше към езерото.
През последните двайсет и четири часа Къртис не е забелязал нито една монахиня по езерото или по брега. Това го разочарова, защото е виждал толкова много грижовни монахини по филмите — Ингрид Бергман! Одри Хепбърн! — но още не беше виждал истински след идването си на този свят.
Близначките го бяха уверили, че ако е търпелив и наблюдателен, ще види тълпи от истински монахини, каращи водни ски по езерото, каращи сърфове или джетове. И докато го уверяваха, така весело се кискаха, че в неговите представи спортуващите монахини сигурно са една от най-очарователните гледки на тази планета.
След като Къртис разкри истинската си природа в петък вечерта в Туин Фолс, Кас и Поли изразиха желание доброволно да стана негова кралска гвардия. Той се опита да им обясни, че не произлиза от никакъв кралски род и че е обикновен като тях. Е, не точно като тях, ако се има предвид способността му да променя формата си, за да имитира всеки един организъм, който има сравнително висока степен на интелект. Но иначе доста прилича на тях, освен че няма таланта на жонгльор и би умрял от страх, ако трябваше да излиза гол на сцената на Лас Вегас.
Те обаче съпоставят сюжета от „Звездни войни“. Настояват, че Къртис е като принцеса Лея, само че без пищните гърди и прическа. Тяхното вълнение и ентусиазъм бяха нараснали многократно. Казаха, че отдавна са мечтали за подобен миг и че са готови да посветят остатъка от живота си, за да му помогнат да изпълни делото, което майка му и нейните последователи са дошли тук да извършат.
Той им беше обяснил каква е неговата мисия и те разбраха какво може да стори той за човечеството. Още не им е дал Дара, но скоро ще го направи. И те са развълнувани в очакване да го получат.
Понеже бяха толкова мили с него и понеже за него те бяха станали като сестри, отначало не му се искаше да остава при тях и по този начин да ги изложи на риск. След издънката му в четвъртък той успешно
