се представяше като Къртис Хамънд без провали, с пълни подробности. Сега е по-трудно откриваем от враговете си, отколкото в началото, когато пристигна на този свят. С всеки изминал час той се слива все по-добре с човешкото население. Но дори и вече почти да не може да бъде засечен от биологичните скенери, и извънземните, и човешките ловци ще продължат да го издирват. И ако го открият по-лошите негодници, онези, които са му съюзници в делото — като Кас и Поли — ще бъдат обречени на същото като него.
По време на шестте трескави и динамични дни на Земята той обаче порасна и помъдря. Ужасните загуби и изолацията му от неговия собствен вид го принудиха да стисне зъби и да си казва, че не просто трябва да оцелее, не да се надява да изпълни мисията на майка си, а да се възползва от благоприятната възможност и да извърши делото. Да извърши делото! Това изисква силната подкрепа на кръг от верни приятели, верни и надеждни помощници с посветени на каузата души, добросърдечни, с остър ум и изключителна храброст. Макар че се бои да излага другите на опасност, той няма избор, ако трябва да се докаже, че е син на майка си.
Промяната на света, а този свят трябва да се промени, за да оцелее, си има своята цена. Понякога тя е ужасна.
Ако трябва да си събере верни хора, за да работи за промяната, Кас и Поли са идеални за тази цел. Добротата им е неоспорима, както и бързината на ума им. Освен това двете имат достатъчно кураж да се бият с взвод морски пехотинци. Годините, прекарани в Холивуд, са изострили инстинкта им за оцеляване и са ги мотивирали да станат експерти по оръжията. Което вече се оказа доста полезно.
Доведоха Къртис в Нънс Лейк, защото и без това щяха да дойдат тук, ако не го бяха срещнали. Градчето беше следващата спирка от тяхното поклонническо „НЛО“ пътуване. В ранчо „Ниъри“, където правителството беше блокирало значителна част от Юта, те също бяха отишли с подобна цел.
А след ожесточения сблъсък при бензиностанцията сметнаха, че ще е по-разумно да се отдалечат колкото се може повече от границата с Невада и от Туин Фолс, Айдахо.
Сега, след като са отпочинали и докато си говорят на масата, близначките изучават картите и решават накъде ще е най-добре да тръгнат после. Къртис гледа езерото в очакване да види монахини, каращи водни ски. Съзнанието му е заето с големи планове за неговата кампания за промяна на света. Деветгодишния му мозък, макар и органично подсилен, и то неведнъж, по настояване на милата му майка, заплашва да експлодира всеки момент.
Дори когато се кроят грандиозни планове за спасяване на света, кучетата трябва да пикаят. Стария Жълтьо заявява за нуждата си, като драска с лапи по вратата и като гледа умолително към духовния си брат.
Когато Къртис отива до вратата да пусне кучето, Поли става и го предупреждава да остане. Ако не се показва навън, агентите на империята на злото ще го локализират по-трудно със скенерите си, ако са наблизо.
Той им казва, че няма никаква империя. Ситуацията в действителност е по-проста, но, от друга страна, трудно можеше да се обясни със съществуващите политически форми. Близначките обаче продължаваха да се придържат към сюжета на Звездни войни. Сигурно се надяваха всеки момент да се появят Хан Соло и Уки с космическата си каравана, за да стане веселбата още по-голяма.
— Аз ще я изведа — казва Поли.
— Не е необходимо никой да излиза — отвръща Къртис. — Ще я изведа аз, но на практика няма да излизам. Просто ще остана с нея духовно.
— Връзката момче-куче — сеща се Поли.
— Да. Така ще мога да огледам около къмпинга.
— Толкова е вълнуващо, като в онова шоу „Арт Бел“ — прошепва Поли. Тя има предвид предаване по радиото, а Къртис се връща на седалката отпред.
Връзката му с малката сестра е постоянна, двайсет и четири часа в денонощието, независимо дали е съсредоточен или не. Сега е съсредоточен.
Кабината на флийтууда, дърветата отвън и езерото без монахини зад дърветата — всичко това минава на заден план, щом Къртис се концентрира. Сега той е едновременно и в караваната, и в тялото на Стария Жълтьо.
Кучето се изпикава. Щастливо опознава и маркира новата територия.
Топлият следобед постепенно става по-хладен. От запад прииждат облаци, слизат надолу към планинските върхове и заклещени там, сменят окраската си с още по-тъмни нюанси на сивото.
Навън мирише на бор, а задаващ се дъжд.
Застиналият въздух е натежал от очакване, сякаш всеки миг дълбокият покой може да премине в яростна буря.
Лагеруващите се готвят за бурята. Разтегаемите брезентови навеси се прибират, жените сгъват преносимите градински мебели и ги вкарват в караваните. Един мъж с две деца се връща от брега на езерото. Тримата са с бански костюми и носят надуваеми плажни играчки. Хората събират списанията, чаршафите, всичко, което не бива да се намокри.
Стария Жълтьо се радва на любезните подвикванията на публиката и винаги реагира с енергично въртене на опашката. Но не може да бъде отклонен от оглеждането на новата обстановка. Светът е безкрайно море от миризми и всеки аромат е полъх, който внася живот в спомените или дразни със загадъчност и любопитство при чудните открития.
Любопитството води Жълтьо през лабиринтите между коли, дървета и пейки за пикници. Накрая се насочва към една каравана, която стърчи като гигант, приготвил да съкруши цели армии. Сравнен дори с впечатляващия флийтууд, това чудо на техниката изглеждаше като колос.
Духовната сестра е привлечена към караваната, достойна да бъде дом на Зевс, не защото е огромна, а защото миризмите, идващи от нея, едновременно я удивяват приятно и я притесняват. Тя се доближава предпазливо, души гумите, изпикава се под караваната и накрая стига до затворената врата, където започва да души още по-настойчиво.
На борда на флийтууда, физически отделен от Стария Жълтьо, Къртис въпреки това е обзет от чувство за опасност. Първата мисъл, също като корвета при бензиностанцията, може да е машина от друг свят.
Тогава кучето беше прозряло илюзията за спортна кола и разпознало извънземното превозно средство. Тук обаче не вижда нищо необичайно, но е обзет от усещане за някаква голяма опасност.
От вратата на караваната лъха остра миризма. Мирише на разложено и горчиво. Горчивината идва от една душа в беда. Не някаква плът се разлага, а един покварен дух в човешко тяло. За кучето всяко отделно тяло излъчва феромони, които до голяма степен разкриват истинското състояние на духа. А тук духът мирише на горчиво и кисело. Не кисело на лимон или на прокиснато мляко, а на страх, който живее в духа от много време. Неговата духовна сестра изскимтява от състрадание към сърцето, което живее в подобен ад.
Кучето обаче не изпитва и грам състрадание към свирепия звяр, чиято воня надхвърля по сила всички останали миризми. Някой, който живее в тази кола, е цял вулкан от сдържана ярост, кипящ котел от омраза, толкова тъмна и гъста, че дори чудовището в момента да го няма тук, неговата силна миризма изгаря всичко като токсичен дим в чувствителния нос на духовната сестра. Ако смъртта витае на този свят в живо тяло, със или без наметало с качулка и коса, нейните феромони сигурно едва ли са по-страшни от тези. Кучето се изкихва, за да прочисти ноздрите си от парещата воня, изръмжава и отстъпва назад от ватата.
Стария Жълтьо отново кихва два пъти, докато заобикаля предната част на огромната каравана и когато по инструкция на Къртис кучето поглежда към широкото панорамно стъкло, то не вижда — той също — нито зъл дух, нито дявол, а красиво малко момиче на девет или десет години. Момичето седи до празната седалка на шофьора и се е навело напред. Гледа към езерото и към смрачаващото се небе. Сигурно се опива да отгатне колко остава до идващата буря.
Може би от нея идва горчивото отчаяние и страхът, които накараха духовната му сестра да разследва тази зловеща каравана.
Определено момичето не е източникът на вонята на разложено, по която кучето разпознава една дълбоко и покварена душа. Момичето е прекалено малко, за да позволи на червеите до такава степен да разядат духа му.
Нито пък може да е чудовището, чието сърце е яростна машина и в чиято кръв кипи страшна
