Къртис става от леглото. Напипва стената и открива ключа на лампата.
От ярката светлина го заболяват очите, привикнали към тъмнината.
Кучето се приспособява по-бързо към новите условия. Само преди миг лежаща на леглото, четириногата спътница скача на крака и наблюдава с любопитство движенията на Къртис. Нетърпеливо маха с опашка в очакване или на ново приключение, или да опита от сока.
Спалнята е прекалено малка. В нея е сложено само най-необходимото за из път и никъде не се виждат купички.
Претърсва няколко чекмеджета в шкафчето. Чувства се като някакъв перверзник. Не знае точно с какво се занимават перверзниците и защо се занимават именно с това, но знае, че да се ровиш тайно в бельото на непознати хора, определено е знак, че си перверзен. А в тази спалня навсякъде е пълно с бельо.
Изчервява се от смущение, срам го е да погледне към Стария Жълтьо. Отвръща се от чекмеджетата и се насочва към съседното нощно шкафче. Вътре намира два пластмасови буркана, всеки с диаметър около десет сантиметра и дълбок седем сантиметра. Макар и да са малки, те са подходящи за целта.
На капака на единия буркан някой е залепил надпис „РЕЗЕРВЕН“. За Къртис това означава, че бурканът с лепенката е този, който е по-малко необходим на собствениците на караваната, и решава да се възползва от него, за да им причини по-малко неудобства.
Капакът на буркана е на винт. Отвърта го и с ужас установява, че вътре има човешки зъби. Те му се усмихват с розовите си венци, но по тях няма кръв.
Къртис ахва от изненада и връща буркана там, откъдето го е взел. Отстъпва от нощното шкафче. Струва му се, че ей сега зъбите ще затракат в шкафчето в опита си да се измъкнат навън.
Гледал е филми за серийни убийци. Тези хора-чудовища правят колекции за спомен от убийствата, които са извършили. Някои от тях пазят в хладилника отрязани глави или пък съхраняват очите на жертвите си в буркани или пък си правят странни скулптури от човешки кости.
В никой от тези филми или книги не се разказва за психопат, който колекционира зъби. Макар и да е малък, той знае достатъчно за тъмната страна на човешката природа, за да си дава сметка какво е видял в буркана.
„Серийни убийци — прошепва той на кучето. — Серийни убийци“.
Тази мисъл е твърде сложна за кучето. Липсва му необходимата информация. Спира да върти опашка, но само защото разбира, че братът му по съдба е смутен от нещо.
Къртис продължава да търси купичка за портокаловия сок. Но повече няма да рови из нощните шкафчета. За нищо на света.
Само гардеробът остана непретърсен.
Според филмите и книгите гардеробите може да крият неприятни изненади. Най-лошият ти кошмар, без значение колко ужасен и фантастичен е той, може да те дебне в гардероба.
Този свят е красив и хармоничен, но също и опасен. Разни злодеи — хора и свръхестествени същества — се спотайват в подземията и в опасаните с паяжини тавански помещения, в гробищата, в изоставени къщи, в замъци, обитавани от хора с древен германски или славянски произход, в гробници, древни пирамиди, диви гори, под водата, дори под запълнената с пяна вода в някоя обикновена вана. И, разбира се, в космически кораби, било то в орбита около Земята или на път за далечни галактики.
В момента той по-скоро би се съгласил да обикаля из някое гробище или пълна с бръмбари скарабеи пирамида, в която се разхождат множество древни мумии, или да се намира в каютата на някой космически кораб. Но не и да се рови в караваната на серийни убийци. Само че е нито египетската пустиня, нито на борда на по-бърз от светлината звездолет. Той е тук, харесва му или не, и повече от всякога се нуждае от куража и волята на майка си.
Загледал се е в отражението си в една от огледалните врати на гардероба. Не е доволен от видяното. Бледо лице. Широко отворени очи, в които се чете страх. Поза на наплашено до смърт дете: стегнато тяло, приведени рамене и глава, сякаш очаква някой да го удари.
Стария Жълтьо се обръща към гардероба и тихо изръмжава.
Сигурно нещо зловещо се спотайва там. Сигурно вътре го чака друго откритие, много по-гнусно от зъбите в шкафчето.
А може би внезапното раздразнение на кучето няма нищо общо със съдържанието на гардероба? То сигурно просто е приело настроението на Къртис.
Вратата на гардероба потраква. Вероятно вибрация от движението на караваната.
Решен е да оправдае очакванията на майка си и да бъде храбър. Припомня си как се е уплашил и не е могъл да спаси Донела. Затова на всяка цена ще открие в какво да налее портокалов сок на жадното куче. Хваща дръжката на едната от плъзгащите се врати. После си поема дъх, стиска зъби и отваря гардероба.
Докато отражението му се плъзга някъде встрани и пред него се открива вътрешността на гардероба, Къртис си отдъхва от облекчение. Няма нищо подобно на очни ябълки в стъкленица, нито пък някоя от дрехите е ушита от човешка кожа.
Все още е нащрек, но вече по-уверено, момчето коленичи и продължава да търси в гардероба някакъв съд. Но не открива нищо друго, освен мъжки и дамски обувки. Благодарен е, че поне в тях няма отрязани човешки стъпала.
Този чифт мъжки обувки му се струват нови. Взима едната, слага я на пода и налива в нея портокалов сок.
В друг случай не би повредил собствеността на чужд човек. Но серийните убийци не заслужават уважение.
Стария Жълтьо скача от леглото и шумно започва да ближе с език от вкусната напитка. Четириногата му спътница лочи с удоволствие, сякаш и преди е опитвала портокалов сок.
Къртис Хамънд, истинският, сигурно й е давал сок. Сегашният Къртис Хамънд обаче подозира, че двамата с песа продължават да си влияят взаимно и че Жълтьо просто се доверява на вкуса на момчето.
Двамата могат да създадат удивително здрава и дълбока връзка. Знае го не само от филмите и книгите, но и от минималния си опит с животните.
Къртис „не е съвсем наред“, както се изрази Бърт Хупър. А Стария Жълтьо не е нито жълт, нито пък е стар или мъжки. Въпреки това от тях ще излезе отличен екип.
След като отново напълва обувката, той оставя бутилката със сока и сяда на ръба на леглото, за да гледа как пие кучето.
„Ще се погрижа хубаво за тебе“ — обещава.
Доволен е, че въпреки страха си е способен да действа ефективно. Доволен е от находчивостта си.
Макар че се возят заедно с отбора на Ханибал Лектър и бягат от глутница терминатори, които са по- наточени и от Шварценегер, макар че ги издирва ФБР и със сигурност другите правителствени служби на реда със зловещи инициали и намерения, Къртис продължава да вярва, че ще се измъкне. Видът на приятелката му, която пие от обувката, го кара да се усмихне. Мислено отправя благодарност към Бог, че го е запазил жив, и благодари на майка си за обучението по оцеляване, оказала му неоценена помощ.
В далечината се чува сирена. Може да е пожарна, линейка, полицейска кола или пък бусче на клоуни. Е, добре, иска му се да е клоунско бусче, като ония дето ги показват в цирка. Всъщност по-вероятно е да е полицията.
Стария Жълтьо вдига глава към него, от устата му капе сок.
Колата с пуснатата сирена се приближава и в един момент се изравнява с караваната.
Глава 21
С широко отворена паст, оголени страховити зъби, двуостър трепкащ език, змията се стрелна във въздуха подобна на змиорка във вода. Само че е по-бърза от змиорката, по-бързо от ракета, право към лицето на Лейлъни.
Момичето се извърта, но и змията явно не е преценила удара си точно. Само човешката реакция не би била достатъчна, за да спаси от ухапване. Иначе всичко останало си беше наистина. Дори и Лейлъни да си беше въобразила съскането на влечугото, прелетяло покрай лявото й ухо, докосването на гладката и
