знаеше, а и не я интересуваше. Точно когато влечугото изпълзя от тръбата, тя го хвана за опашката. Беше гледала как змиеукротителите за секунди хващат тези животни за главата, за да обезвредят челюстите. Само че страхът да не се прости с единствената си здрава ръка я накара да избере другия край.
Беше много хлъзгаво и мокро. Значи все пак беше ранено. Но в него все още имаше достатъчно живот да се изметне рязко, за да се освободи.
Преди змията да успее да се извърти и да я ухапе по ръката, Лейлъни светкавично скочи на крака. Тя замахна с влечугото като с въже и го удари с всичка сила в шкафа.
Мъртвата змия се изхлузи от ръката й и се строполи на безжизнена и безопасна купчина на пода.
Синсемила беше онемяла — или от зрелищния спектакъл, или от неочакваната развръзка.
Лейлъни също беше загубила ума и дума, потресена от собственото си поведение. Подобно на някакъв червей картината от баталната сцена преди малко се впи дълбоко в съзнанието й и сигурно никога нямаше да може да я заличи от паметта си.
Сърцето й все още я караше да потрепва при всеки нов удар, гневът й далеч не беше преминал.
Не биваше да плаче. Не и тук. Не и сега. Страхът и гневът не можеха да я накарат да рони сълзи пред майка си. В света не съществуваха достатъчно мъка и нещастие, които да я накарат да покаже уязвимостта си пред Синсемила.
И в момента чувствата й пречеха да върви с обичайната си лекота. Но когато вложи мисъл и усилие в движенията си (подобно на пациент с парализа, който се учи да ходи наново), успя с достойнство да извърви пътя до вратата на спалнята и излезе.
Щом стигна до коридора, я побиха тръпки. До такава степен се разтрепери, че зъбите й затракаха. Въпреки това продължи напред.
Когато стигна до банята чу, че майка й се е раздвижила в спалнята. Обърна се. Стори й се, че през открехнатата врата проблесна леденостудена бяла светлина. Като от светкавица на фотоапарат. Змията не беше напълно премазана. Очевидно артистичното у Синсемила беше заговорило и тя намираше нещо красиво в начина, по който мъртвото тяло на влечугото лежеше безжизнено върху оранжевия килим.
Като че отново проблесна светкавица.
Лейлъни влезе в банята, включи лампата и вентилатора. Затвори вратата и я заключи.
Пусна душа, но не се съблече. Вместо това свали капака на тоалетната чиния и седна.
Бученето на вентилатора и шумът от течащата вода служеха за прикритие, докато си позволи нещо, което не беше правила досега пред майка си и пред Престън Мадок. Заплака.
Глава 22
Макар че портокаловият сок в обувката е много вкусен, Стария Жълтьо спира да пие, когато чува сирената. Сигналът е подобен като този при въздушна тревога и идва някъде от въздуха непосредствено пред караваната. Двамата с Къртис са разтревожени. Кучето вперва поглед в стопанина си, наостря уши и напряга тялото си, готово да го последва навсякъде.
Уиндчейзърът забавя скорост, докато шофьорът поглежда в страничните огледала за задно виждане. Дори серийните убийци, които си правят колекции от зъбите на жертвите си, биха спрели незабавно, щом видят полицейски магистрален патрул.
Когато полицейската кола минава покрай караваната и се стрелва напред в мрака, шофьорът отново натиска педала на газта. Жълтьо обаче не се връща отново към обувката със сока. Докато Къртис се чувства неспокойно, вярната му приятелка ще бъде нащрек и ще го пази.
Първо преследвалия ги хеликоптер, а сега и този полицейски патрул: това са все знаци, предвещаващи наближаващата опасност. Макар че душата му отдавна почива в мир, Джей Едгар Хувър не е глупав и ако неуморният му дух и в момента ръководи мощната организация, двата отряда от агенти на ФБР, а може би и други подобни служби, вече поставят постове по междущатската магистрала. И на юг, и на запад от онзи паркинг.
Къртис отново сяда на ръба на леглото и вади смачкани банкноти от джоба на джинсите си. Преброява ги. Не е трудно да го стори, тъй като не са много. Със сигурност няма да му стигнат, за да подкупи агент на ФБР, а пък и повечето от тях изобщо не могат да бъдат подкупени. В края на краищата те не са политици. Агенцията за национална сигурност може би също е изпратила свои служители, което при случилите се събития е доста вероятно, а може би има и хора от ЦРУ. Тия момчета не биха продали страната и честта си за няколко смачкани петдоларови банкноти. Разбира се, ако се вярва на филмите, криминалните романи и историческите книги. Вероятно историческите текстове са написани с политически пристрастия и сигурно някои от романите са били цензурирани, но поне може да се вярва на видяното по филмите.
С неговите оскъдни ресурси Къртис не може да се надява да напусне щата с помощта на подкуп. Пъха парите обратно в джобовете си.
Шофьорът не използва спирачки, но отпуска газта и уиндчейзъра значително забавя скоростта си. Това не е хубаво, никак не е хубаво. След като са избягали от стрелбата при паркинга за камиони, тези двамата със сигурност няма да искат да спират отново за почивка някъде по пътя. Значи пред тях вече се образува задръстване по магистралата.
— Добро куче — казва той на Стария Жълтьо, за да му вдъхне кураж и да го подготви за онова, което може да последва. „Добро куче. Стой близо до мен“.
Шофьорът постепенно намалява скоростта. Деветдесет, седемдесет, петдесет километра в час. Един или два пъти влизат в ход спирачките. Къртис отива до прозореца на спалнята.
Кучето го следва по петите.
Къртис отваря прозореца. Вятър нахлува вътре, но той е топъл и идва от запад.
В нощния мрак се виждат светлините на десетки и дори стотици коли, пъплещи в трите ленти в тяхната посока. На около три километра пред тях, точно където изгряла слънцето, движението е спряло напълно.
Докато уиндчейзърът продължава да намалява скоростта, Къртис затваря прозореца и заема изчаквателна позиция до вратата на спалнята. Вярното куче застава до него.
„Добро куче“.
Когато караваната спира, Къртис изгасва лампата и продължава да чака на тъмно.
Много е вероятно двамата социопати, собственици на уиндчейзъра, да останат по местата си. Те ще оглеждат с интерес контролно-пропусквателния пост и ще обмислят действията си в случай, че поискат да проверят и тяхното превозно средство.
По всяко време обаче някой от тях може да влезе в спалнята. Ако претърсването от властите не може да се избегне, тези колекционери на зъби ще се опитат да се отърват от уличаващите ги зловещи сувенири.
Изненадата ще помогне на Къртис, но той не е уверен, дали само тя ще му свърши някаква работа. Двамата го превъзхождат по размери, сила и липса на задръжки.
Но освен изненадата момчето има и Стария Жълтьо. А кучето има зъби. Къртис също има зъби, макар и да не са големи и остри като кучешките. За разлика от четириногата си спътница той няма желание да ги използва.
Майка му едва ли би се гордяла с него, ако чрез хапане си пробие път към свободата. Хората никога не са печелили слава и уважение, като са ръфали по време на бой противниците си. Добре, че кучето е с него.
„Добро куче“.
Уиндчейзърът престоява няколко минути на място, той тръгва напред и след малко пак спира. Къртис използва случая, за да притвори леко вратата на спалнята. Дръжката изскърцва, пантите — също.
Той се приближава до широкия три сантиметра процеп и оглежда банята, която разделя спалнята от кухнята и кабината. Вратата в другия край на банята е наполовина отворена и оттам влиза светлина от предната част на караваната. Само че Къртис не може да види какво става оттатък.
Кучето се отърква в краката му и провира муцуна през процепа между вратата и рамката. Души. Изключителното силно кучешко обоняние носи повече информация, отколкото всичките пет сетива при човека, взети заедно. Затова момчето не й пречи. Трябва постоянно да си напомня, че успехът му зависи от взаимното уважение и зачитане.
