Кучето продължава да се отърква в краката му и да върти опашка. Или защото долавя някаква миризма, или защото е съгласно с неговото разбиране за неразрушимото приятелство между човека и животното.
Изведнъж един мъж влиза в банята откъм кабината.
В тъмната спалня Къртис е ужасен и едва не затръшва вратата от страх. Но навреме осъзнава, че тесният процеп няма да привлече вниманието на непознатия.
Очаква мъжът да премине през банята на път за спалнята. Приготвя се да използва вратата, за да го блъсне с нея. После с кучето ще могат да избягат на свобода.
Мъжът обаче спира пред мивката и започва да оглежда лицето си в огледалото.
Жълтьо остава притаен до вратата, като продължава да мята леко опашка.
Къртис е уплашен, но заинтригуван. Има нещо вълнуващо в това да наблюдаваш тайно непознати в собствения им дом, пък бил той и дом на колела.
Мъжът се взира в огледалото. Потрива с пръст крайчеца на устата си, отново се взира и изглежда доволен. С два пръста издърпва клепачите си и оглежда очите си — Бог знае за какво. После с длани приглажда косата си.
Непознатият се усмихва на отражението си и казва:
— Том Круз ряпа да яде. Върн Тътъл е голяма работа.
Къртис не знае кой е Върн Тътъл, но знае кой е Том Круз — разбира се, актьор, филмова звезда. Изненадан е, че този човек познава Том Круз.
Възрастните често казват, че светът е малък. Тая работа с Том Круз определено подкрепя тезата.
Мъжът се усмихва още по-широко на образа си в огледалото. Но това не е добродушна усмивка. Дори и в профил си личи, че непознатият се е озъбил зловещо. Той се навежда над мивката и оглежда оголените си зъби с голям интерес.
Къртис е леко объркан, но не е изненадан от подобно нещо. Той вече е наясно, че единият или двамата обитатели на караваната са убийци, които събират зъбите на жертвите си.
По-объркващо и от озъбената усмивка е, че иначе този човек изглежда напълно нормален. Пълен, около шейсетгодишен, с гъста побеляла коса, той спокойно може да играе някой дядо в киното, но никой не би предположил, че е маниак-психопат.
Мнозина от тези, които непрекъснато повтарят, че светът е малък, също така обичат да казват, че не можеш да съдиш за човек само по външността му.
Непознатият продължава да се зъби пред огледалото. Прокарва пръст между два зъба и сякаш изследва нещо. Мръщи се, поглежда отблизо, и най-накрая изхвърли това нещо в мивката.
Къртис потръпва. Представя си какво е имало между зъбите, тъй като повечето серийни убийци са и канибали.
Жълтьо продължава да върти любопитно опашка. Кучето още не е прихванало от страха на Къртис. Изглежда, то има собствено мнение, към което упорито се придържа. Момчето започва да се съмнява дари животинските му инстинкти наистина са непогрешими. Вероятният канибал изгасва лампата над мивката, обръща се и отива до малката кабинка на тоалетната. Влиза вътре, включва осветлението и затваря вратата след себе си.
Майката на момчето някога казваше, че пропиляната възможност е не само пропуснат шанс, а удар по бъдещето ти. Ако пропуснеш прекалено много възможности (и така понесеш много удари), няма да имаш никакво бъдеще.
Докато единият убиец задоволява физиологичните си нужди, а другият се намира в шофьорската кабина на уиндчейзъра, той и кучето имат идеален шанс, който само едно непослушно момче не би използвало.
Къртис отваря врата на спалнята. „Ти си първа, скъпа“.
С махане на опашката кутрето зашляпва към банята — и право към тоалетната.
— Не, куче, не, не! Вън, куче!
Може би силната паника на Къртис се предава на Стария Жълтьо по телепатичен път. Но по-вероятно е кучето да е подушило измамно нормалния мъж с вид на кротък дядо и сега вече е разпознало чудовищната му същност. Дали заради телепатията или заради доброто обоняние кучето променя посоката си и се затичва към кухнята.
Момчето тръгва след кучето и хвърля поглед към шофьорската кабина. Зад волана седи жената. Вниманието й изцяло е погълнато от спрялото движение на магистралата.
Къртис с облекчение въздъхва, когато забелязва, че спътницата на убиеца е закопчала колана си. Значи няма да може бързо да го разкопчае, за да скочи и да блокира изхода.
Тя е седнала с гръб към него, но въпреки това, когато я наближава, Къртис вижда, че е приблизително на възрастта на мъжа. Късо подстриганата й коса има неземен бял цвят и блести на светлината.
Отрезвен от разминалия се на косъм сблъсък, който можеше да има катастрофални последици, Стария Жълтьо пристъпва напред предпазливо и нащрек. Минава покрай печката, придвижвайки бавно една след друга лапите си, прокрадва се като котка.
Кучето стига до изхода, а Къртис се пресяга за дръжката на външната врата. Тогава жената усеща чуждото присъствие. Тя дъвчи нещо и вдига глава. Явно очаква мъжа и когато вижда момчето и кучето, се вцепенява. От изненадата спира да дъвче, а ръката й замръзва. В ръката си държи човешко ухо.
Къртис изкрещява, но дори когато вижда, че жената държи в ръката си не човешко ухо, а парче картофен чипс, не може да спре да крещи. Убеден е, че тя яде чипса с човешки уши. Така както другите хора ги ядат със соленки или с фъстъци.
Външната врата не иска да се отвори. Дръжката не помръдва. Той натиска веднъж, два пъти, по-силно. Това не е добре. Заключена е, сигурно е заключена. Разтърсва дръжката, но без успех.
Изумената жена си възвръща самообладанието и заговаря, но момчето не я чува и продължава да крещи.
Къртис срещу вратата, силата на волята срещу здравината на материята. Волята рано или късно би трябвало да победи, но дръжката не помръдва и вратата не се отваря. Сякаш бравата е омагьосана, заключена със заклинание и не се поддава пред мускулите и ума.
Партньорката на убиеца откопчава колана и се освобождава от него.
Господи, вратата е само една и тя е омагьосана. Всичките му усилия удрят на камък. Тук е в капан, в тази тясна касапница на колела с обитатели-психопати, които ще го изядат с чипс и ще държат зъбите му в нощно шкафче.
Кучето се хвърля върху жената. Ръмжи, а от устата му излиза пяна. Сякаш казва: „Зъби ли? Искаш зъби? Ето тогава, виж ТЕЗИ зъби, ела да си уредим сметките, ненормална кучко, и да видим как ще ти харесат зъбите ми, когато свърша с теб“!
Жълтьо не смее да се приближи, за да я ухапе, но успява да възпре жената и тя се отказва от мисълта да стане от седалката. Свива се и лицето й се изкривява от страх. Сигурно подобни изживявания са имали жертвите й, когато безмилостно се е разправяла с тях.
Момчето продължава да дърпа нагоре-надолу, но дръжката не помръдва и на сантиметър. Тогава я издърпва към себе си и тя поддава. През цялото време вратата е била отключена. Бравата изобщо не е била омагьосана. Неспособността му да я отвори не е била резултат от недостатъчно положени умствени и физически усилия, а от обзелия го панически страх.
Макар момчето да е потресено от откритието си, то все още не е в състояние да овладее паниката. Рязко отваря вратата, втурва се надолу по стъпалата и полита към асфалта с такава сила, че се блъсва в спрелия лексус.
С долепено до стъклото лице той се взира във вътрешността на колата като в някакъв аквариум, в който плуват странни риби. Рибите — които всъщност са мъж с прическа тип „канадска ливада“ зад волана и една брюнетка на седалката до него — го зяпат ококорени с широко отворени усти като истински риби. Къртис се отделя от колата и се обръща точно в момента, в който Жълтьо е спрял да лае и изскача от караваната. Кучето мята опашка, изплезило език. Наясно е, че е героят от последния час, и гордо се отдалечава от мястото.
Животното следва прекъснатата бяла линия, която разделя тази пътна лента от другата. Момчето тича след него. Вече не крещи, но все още страхът му пречи да поеме ръководството.
Хвърля поглед назад и вижда как белокосата жена се взира в него. Подпира се на волана, за да го
