се, че Ломак, комарджия професионалист, е натрупал богатството си предимно от покер. „Той беше един от най-добрите играчи, които познавам — каза Сидни Гарфорк, друг комарджия професионалист и носител на миналогодишната награда на световния шампионат по покер в казино «Конска подкова» в Лас Вегас. — Зебедая започна да играе карти, още когато беше дете и имаше вроден талант.“ Според Гарфорк и други приятели на Ломак парите му са щели да бъдат още повече, ако комарджията не е имал слабост към заровете. „Той загуби на зарове половината от спечеленото на покер и, разбира се, данъчната служба взе своя дял.“ В нощта на Коледа, реагирайки на сигнал на съсед за стрелба, полицаите от Рино откриха трупа на Зебедая Ломак, прострян в отрупаната с боклуци кухня в дома му. По време на огледа са намерени хиляди снимки на луната, залепени на стените, тавана и мебелите.
През последните две седмици разказът явно се бе превърнал в местна сензация. Доминик продължи да чете с нарастващ интерес и безпокойство. По всяка вероятност налудничавата обсебеност на Зебедая Ломак от луната нямаше нищо общо с проблема на Доминик и това беше чиста случайност. Но въпреки това… той изпита същия страх, който го изпълваше, когато се събудеше от кошмарите, след като бе ходил насън и се бе опитал да закове прозорците.
Доминик се замисли за статията и в девет и петнайсет, макар да беше уморен, реши, че трябва да огледа къщата на Зебедая Ломак. Той се облече, изкара колата от хотелския паркинг и получи указания от пиколото как да стигне до Уос Вали Роуд. Не валеше сняг и улиците бяха чисти. Доминик се отби в един денонощен магазин и купи фенерче. Той намери адреса на Ломак и паркира на отсрещната страна на улицата.
Къщата наистина беше скромна, както пишеше в репортажа. Дворът беше два декара. На покрива имаше сняг. Прозорците бяха тъмни.
Според статията в местния вестник Еленор Улзи, сестрата на Зебедая Ломак, бе пристигнала от Флорида три дни след смъртта му, на двайсет и осми декември. Тя се бе погрижила за погребението му и щеше да остане в Рино, докато се уредеше въпросът с имуществото. Но жената бе отседнала в хотел, защото обстановката в къщата на брат й била твърде потискаща.
Доминик спазваше законите и нямаше навика да влиза с взлом в домовете на хората, но сега се налагаше да го стори. Еленор Улзи едва ли щеше да го приеме, защото във вестника пишеше, че й е писнало от зяпачи и се отвращава от перверзното любопитство на непознати.
Пет минути по-късно Доминик установи, че освен ключалката вратата има и секретна брава, затова се опита да влезе през някой от прозорците, гледащи към верандата. Прозорецът над мивката в кухнята не беше затворен и той се вмъкна оттам.
Доминик запали фенерчето и освети кухнята. Помещението вече не беше в отвратителното състояние, в което го бяха заварили полицаите. Според вестника преди два дни сестрата на Ломак започнала да разтребва и да подготвя къщата за продан. Плотовете бяха чисти, а подът — безупречно излъскан. Във въздуха се носеше миризма на боя и дезинфекционни препарати. Мярна се една-единствена уплашена хлебарка, но пълчищата бяха изчезнали. Нямаше ги и снимките на луната.
Доминик се притесни, че Еленор Улзи и помощниците й са заличили всички следи от обсебеността на Зебедая Ломак.
Но тревогите му се изпариха, когато влезе в хола, където стените, таванът и прозорците още бяха облепени с огромни плакати на луната. Ефектът беше дезориентиращ и на Доминик му се зави свят. Устата му пресъхна.
Бавно излезе и тръгна по коридора, където всеки квадратен сантиметър беше покрит със снимки на небесното светило — черно-бели, цветни, малки и големи. Двете спални бяха украсени по същия начин. Вездесъщите луни приличаха на плесен, която бе хвърлила спори из цялата къща и бе проникнала във всеки ъгъл.
Във вестника пишеше, че повече от година преди самоубийството си Ломак е живял там сам. Доминик вярваше в това, защото, ако видеха всички тези изображения на луната, гостите мигновено щяха да се обадят на лекарите в някоя психиатрична клиника. Съседите бяха разказали за бързата метаморфоза на комарджията от изключително общителен човек в отшелник. Зебедая явно бе започнал да проявява интерес към луната по миналото лято.
Периодът странно съвпадаше с началото на промените в живота на Доминик.
Безпокойството му нарастваше с всяка изминала минута. Доминик не можеше да разбере какво бе подтикнало Ломак да направи тази необикновена изложба, но изпита съпричастност към ужаса му. Кръвта му се смрази, докато обикаляше къщата и осветяваше снимките на луната. Доминик инстинктивно усети импулса, който бе принудил Ломак да облепи стаите си с изображения на луната, защото същият този импулс го бе накарал да я сънува.
Двамата с Ломак бяха преживели заедно нещо, в което небесното светило играеше някаква роля или беше завладяващ символ. По миналото лято те явно се бяха намирали на едно и също място по едно и също време.
Ломак бе полудял от напрежението на потиснатите спомени.
„Дали и аз няма да се побъркам?“ — запита се Доминик.
Хрумна му нова и мрачна мисъл. Ами ако Ломак не се бе самоубил от отчаяние заради необяснимата си обсебеност, а е бил принуден да пъхне дулото в устата си,
Луните… Потискащото въздействие на онези очертания се засили. Месечините сякаш предвещаваха някаква неразгадаема, но осезаемо зла орис, която го очакваше. Препъвайки се, Доминик хукна навън, защото изведнъж изпита непреодолимо желание да избяга от тях.
Той отново влезе в хола, спъна се в купчина книги, сгромоляса се с трясък на пода и за миг остана да лежи там зашеметен. Но съзнанието му бързо се проясни. Доминик скочи и се вторачи в името си, надраскано с флумастер на светлото лице на луната на един от десетките еднакви плакати. Не го беше забелязал, когато първия път влезе там, но сега падна така, че лъчът на фенерчето в дясната му ръка освети написаното.
През тялото му преминаха ледени тръпки. Във вестника не се споменаваше нищо за това, но почеркът сигурно беше на Ломак. Доколкото си спомняше, Доминик не познаваше комарджията. Но да се преструва, че става дума за
Той се приближи до плаката и спря на пет-шест крачки от него. И в същия миг на светлината на фенерчето видя, че на съседните плакати също са написани имена — ДЖИНДЖЪР, ФЕЙ и ЪРНИ. Името му беше там, защото Доминик бе споделил забравеното кошмарно преживяване с още трима човека, макар че не си спомняше абсолютно нищо за тях.
Корвези се замисли за свещеника от моменталната снимка. Дали той беше Ърни?
А русокосата жена, завързана за леглото? Може би тя беше Джинджър. Или Фей.
В паметта му се събуди мрачен и страховит спомен, който обаче остана в подсъзнанието, досущ неясно петно без определени очертания. Сякаш под изпъстрената със слънчеви лъчи повърхност на черно море премина гигантско същество, което разкри присъствието си само с вълничките около себе си и с проблясъка на отразена светлина във водата.
От момента, в който влезе в дома на Ломак, Доминик бе обзет от страх, но сега започна да изпитва и чувство на безсилие и отчаяние. Той извика и гласът му отекна по облепените със снимки на луната стени.
— Защо не мога да си спомня?
Доминик, разбира се, знаеше защо не може да си спомни. Някой бе промил мозъка му и бе заличил спомените му. Уплашен и същевременно ядосан, той продължи да крещи:
— Защо не мога да си спомня? Трябва да си
Доминик протегна ръка към плаката, сякаш искаше да изтръгне от хартията спомена, който се бе събудил в съзнанието на Ломак, докато бе писал името му.
— Да ви вземат дяволите, които и да сте! Ще си спомня, копелета!
