Вероятно отчаянието му бе намаляло, защото от Коледа насам той бе изминал дългия път от атеизма до агностицизма. Събитията напоследък сякаш бяха заговорничили, за да го накарат да се замисли за съществуването на Висша Сила, макар и не задължително Господ, която управлява природата.
След вечерята отец Джерано се качи в стаята си, за да прекара един-два часа с най-новия роман на Джеймс Блейлок, фантастът, който и Брендън харесваше, но чиито колоритни разкази за странни същества и хора бяха твърде фантастични за твърдоглав реалист като отец Висажик.
— Той пише добре, но когато прочета някой от разказите му, оставам със странното чувство, че нищо не е такова, каквото изглежда. А това чувство не ми се нрави — каза Стефан.
— Може би наистина нищо не е такова, каквото изглежда — рече Брендън.
Стефан поклати глава и белите му коси придобиха стоманеносив оттенък от светлината.
— Не. Когато чета за удоволствие, предпочитам сюжетът да е свързан с
Брендън се засмя.
— Ако има задгробен живот и те намеря там, ще се опитам да ти уредя среща с Уолт Дисни. Бих искал да видя как ще го убедиш, че е трябвало да прекара времето си, като прави анимационни филми по романите на Достоевски, а не за приключенията на Мики Маус.
Отец Висажик също се засмя, наля бренди в чашите и двамата се настаниха в креслата.
Брендън реши, че моментът е подходящ да съобщи новината.
— Ако нямаш нищо против, смятам да замина за известно време, отче. Бих искал да тръгна в понеделник, ако е възможно. Трябва да отида в Невада.
—
— Там ме повикаха снощи. В съня си видях ослепително ярка светлина и изведнъж разбрах къде се намирам. В Елко Каунти, Невада. И осъзнах, че трябва да се върна там, за да намеря обяснение за излекуването на Емелийн и възкръсването на Уинтън.
— Да се
— Да. По миналото лято. Преди да дойда в „Сейнт Бернадет“.
След като напусна поста си при монсиньор Орбела в Рим, Брендън замина със самолет за Сан Франциско, за да изпълни една последна задача, възложена от наставника му във Ватикана, и стоя две седмици при епископ Джон Сантефиоре, стар приятел на Орбела. Епископът пишеше книга за историята на избирането на папите и Брендън му донесе материали от Рим. Работата му беше да отговори на всички въпроси, свързани с документите. Джон Сантефиоре беше очарователен и интелигентен човек и дните с него минаха неусетно.
След като свърши работата си, Брендън имаше на разположение две свободни седмици, преди да се представи на висшите сановници в Чикаго, където щеше да бъде назначен като помощник в някоя енория в епархията. Той прекара няколко дни в Кармел, на полуостров Монтерей. После реши да разгледа страната и потегли на дълго пътуване с кола в източна посока.
Отец Висажик се наведе към него.
— Спомням си, че ходи при епископ Сантефиоре. Но съм забравил, че дойде с кола оттам. Минал си през Елко Каунти, така ли?
— Нощувах в мотел в дивата пустош. Казваше се „Спокойствие“. Спрях за една нощ, но беше толкова красиво и спокойно, че останах няколко дни. И сега трябва да се върна там.
— Но защо? Какво ти се случи в мотела?
Брендън сви рамене.
— Нищо. Почивах си. Дремех. Прочетох няколко книги. Гледах телевизия. Образът там е хубав, защото имат сателитна антена на покрива.
Отец Висажик наклони глава на една страна.
— Какво има? Гласът ти стана… странен. Монотонен… Сякаш повтаряше нещо, което си научил наизуст.
— Само ти разказвах как прекарах времето си там.
— Но щом не ти се е случило нищо особено, защо мястото е толкова специално? Какво ще стане, когато пак отидеш там?
— Не съм сигурен, но ще бъде нещо… невероятно.
—
— Едва ли. Но е възможно. Отче, искам разрешението ти да отида там. Но дори да не ме благословиш, пак ще отида.
Отец Висажик отпи по-голяма глътка бренди от обичайно.
— Мисля, че трябва да отидеш, но не и сам.
Брендън се изненада.
— Искаш да дойдеш с мен?
— Не. Аз трябва да се грижа за „Сейнт Бернадет“. Но ми се иска да те придружава квалифициран свидетел — свещеник, запознат с тези неща, който може да потвърди чудото…
— Имаш предвид духовно лице, което има разрешение от епископа да разследва всяко истерично съобщение за плачещи икони, кървящи разпятия и всякакви божествени явления?
Стефан кимна.
— Точно така. Някой, запознат с процеса на удостоверяване на истинността. Имам предвид монсиньор Джани от отдела за връзки с обществеността в епархията. Той има богат опит.
Брендън не искаше да разочарова пастора, но бе твърдо решен да действа сам.
— Тук не става дума за Божие посещение, затова монсиньор Джани не е необходим. В случая източникът не е религиозен.
— Кой е казал, че Господ не е деликатен? — попита отец Висажик. Усмивката му показваше, че очаква да спечели спора.
— Тези неща може да са психични явления.
— Ами! Глупости. Психичните явления са жалки обяснения на невярващи, които са видели Божията ръка в действие. Изследвай задълбочено случилото се, Брендън, отвори сърцето си за значението му и ще прозреш истината. Господ те вика да се върнеш в лоното Му. И мисля, че всичко това води към Божие посещение.
— Но ако е така, защо не стане тук? Защо е необходимо да ходя чак в Невада?
— Вероятно това е изпитание дали ще се вслушаш в Божията воля и дали имаш желание отново да повярваш. Ако стремежът ти е достатъчно силен, ти ще нарушиш покоя си, като предприемеш това дълго пътуване и като награда ще видиш нещо, което отново ще те накара да повярваш в Бога.
— Но защо Невада, а не например Флорида, Тексас или Истанбул?
— Само Господ знае.
— Но защо Господ ще полага толкова много усилия, за да покори отново сърцето на един загубил вярата си свещеник?
— За Него, който е сътворил земята и звездите, това е нищо. И едно сърце е важно за Него колкото милион сърца.
— Тогава защо преди всичко Господ допусна да загубя вярата си?
— Може би загубването и възвръщането на вярата е процес на закаляване. Може да си подложен на това изпитание, защото Господ иска да станеш по-силен.
Брендън се усмихна и възхитено поклати глава.
— За всичко имаш готов отговор, отче.
Стефан самодоволно се облегна назад.
Брендън знаеше за репутацията на отец Висажик като спасител на объркани свещеници и много добре съзнаваше, че пасторът няма да се откаже лесно. Но Кронин бе твърдо решил да отиде сам в Невада.
Стефан го наблюдаваше с видима обич и желязна решителност и нетърпеливо чакаше друг аргумент, който светкавично да обори.
Брендън въздъхна. Вечерта щеше да бъде дълга.
