в онова, което се е случило. Може би са невинни жертви като нас. И неизвестният кореспондент иска да се замислим за тях и да си ги спомним — каза Доминик.
— Той трябва да е бил един от хората, които са изтрили спомените ни — добави Ърни. — Но защо тогава иска да си спомним, след като са положили толкова много усилия да забравим?
Доминик сви рамене.
— Може би смята, че са постъпили неправилно с нас. Съгласил се е, защото не е имал избор и оттогава това тежи на съвестта му и го измъчва. Страхува се да каже публично онова, което знае, и трябва да действа тайно.
Фей неочаквано блъсна назад стола си.
— Отсъствахме пет седмици и пощата се натрупа. Може би сме получили още нещо.
Тръгна надолу по стълбите.
— Санди, сервитьорката в грила, е прегледала пощата ни и е платила сметките — обясни Ърни. — Сложила е останалото в хартиен плик. Пристигнахме сутринта, но бяхме много заети, затова не погледнахме какво е дошло.
Фей донесе два обикновени бели плика. В първия имаше снимка на мъж, който лежеше по гръб на легло. В ръката му беше забита игла на система за интравенозно поддържане на живота. Беше около петдесетгодишен. Черни, оредели коси. При нормални обстоятелства мъжът би имал добродушен вид, но на снимката се бе вторачил в обектива на фотоапарата и лицето му беше безизразно, а очите — изцъклени.
— Господи! Това е Калвин! — възкликна Фей.
— Да — потвърди Ърни. — Калвин Шаркъл, шофьор на камион. Пътува на дълги разстояния, между Чикаго и Сан Франциско.
— По време на всяко пътуване се отбива в грила — добави Фей. — Понякога, когато е капнал от умора, нощува в мотела. Калвин е много мил човек.
— В коя компания работи?
— Калвин е на свободна практика — отговори Ърни. — Има собствен камион.
— Знаете ли как бихме могли да се свържем с него?
— Ами, той се регистрира всеки път, когато дойде, затова трябва да имаме адреса му. Мисля, че живее някъде около Чикаго.
— После ще проверим. Първо, да видим какво има в другия плик.
Фей го отвори и извади друга моментална снимка. Мъж, който лежеше на едно от леглата в мотел „Спокойствие“. В ръката му беше забита игла на система за интравенозно поддържане на живота. Също като другите, и неговото лице беше безизразно, а очите — изцъклени като на възкръснал мъртвец.
Но този път всички познаха мъжа. Доминик Корвези.
Лас Вегас, Невада
Дойде време за лягане, но Марси седеше до малкото бюро в ъгъла на стаята си и се занимаваше с колекцията си от луни.
Джорджа стоеше на прага и я гледаше. Марси беше увлечена в заниманието си и не съзнаваше, че я наблюдават.
До пълния с луни албум имаше кутийка с цветни моливи. Марси се бе навела над бюрото и внимателно оцветяваше луните. Това беше новост и Джорджа се запита какво означава.
За една седмица Марси бе напълнила албума. Непрекъснато изрязваше снимки на луната и рисуваше образа й навсякъде — на чаши, вази, капачки на буркани и кутии. Детето прекарваше все повече време с колекцията си.
Доктор Тед Къвърли, психологът, който лекуваше Марси, смяташе, че безпокойството, предизвикало необяснимия страх на момиченцето от лекари, не е изчезнало. И сега Марси изразява тази тревожност, като се занимава с луната. Когато Джорджа отбеляза, че детето не изглежда уплашено от луната, той обясни:
— Ами, не е нужно безпокойството й да търси израз в друга фобия, а може да се прояви по различен начин… например като обсебеност.
Джорджа не можеше да проумее в какво се корени безпокойството на дъщеря й.
— Затова прилагам тази терапия — търся разбиране. Не се притеснявайте, госпожице Монатела — успокои я доктор Къвърли.
Но Джорджа
Тя се тревожеше, защото Алън се бе самоубил. Джорджа още не бе казала на Марси за смъртта на баща й. След като бе излязла от апартамента на Пепър Карафийлд, тя се бе обадила на Къвърли, за да поиска съвет. Той се изуми, като чу, че Алън е бил обсебен от луната. Това беше проблем, върху който трябваше да помисли. А през това време Къвърли реши да не съобщават трагичната вест на Марси.
— Елате с нея в понеделник. Ще й кажем заедно.
Джорджа се опасяваше, че въпреки липсата на внимание от страна на Алън и отчуждеността му, Марси ще бъде покрусена от смъртта на баща си.
Докато я наблюдаваше, Джорджа осъзна колко лесно може да й бъде отнето това крехко и уязвимо дете и сърцето й се изпълни с обич и болка.
— Миличка, облечи си пижамата и си измий зъбите — с треперещ глас каза тя.
Момиченцето изглеждаше объркано и озадачено, сякаш не беше сигурно къде се намира и коя е Джорджа. Сетне погледът й се проясни и тя се усмихна на майка си.
— Здравей, мамо. Оцветявам луни.
— Добре, но е време за лягане.
— Може ли да остана още малко? — Марси изглеждаше спокойна, но въпреки това стискаше толкова силно цветния молив, че кокалчетата на пръстите й бяха побелели. — Искам да оцветя още няколко луни.
Джорджа изпита желание да унищожи албума. Но доктор Къвърли я бе предупредил да не спори с детето за луните и да не й забранява да ги колекционира, защото това само щяло да засили обсебеността й. Джорджа не беше сигурна дали той има право, но потисна желанието си да унищожи албума.
— Утре ще имаш много време да оцветяваш, дребосъче.
Марси с нежелание затвори албума, прибра цветните моливи и отиде в банята да си измие зъбите.
Джорджа остана сама и изведнъж се почувства много уморена. Освен че работи през целия ден, тя бе уредила погребението на Алън, бе поръчала цветя и бе уговорила подробностите за церемонията в понеделник. Джорджа се бе обадила и на бащата на Алън, за да му съобщи тъжната вест. Беше капнала от умора.
Тя отвори албума.
Марси бе оцветила всички луни в червено и бе нарисувала още петдесетина. Обсебеността й беше очевидна в изключителната старателност, която бе положила графитът да не излиза от очертанията на луните. Цветът се сгъстяваше от рисунка на рисунка и последните луни бяха толкова тъмночервени, че изглеждаха влажни и лъскави.
Употребата само на червено обезпокои Джорджа. Стори й се, че Марси сякаш предчувства някакъв предстоящ кървав ужас.
Елко Каунти, Невада
Фей Блок отиде да вземе регистъра на мотела, който бяха използвали по миналото лято, върна се, сложи го на масата и отвори на страницата със списъка на гостите от петък и събота, шести и седми юли.
— Ето, точно както Ърни и аз си спомняме. В нощта на онзи петък затвориха магистралата, защото имало изтичане на токсични вещества от цистерна, която отивала в „Шенкфийлд“. Това е военна база, която се намира на трийсет километра югозападно оттук. Наложи се да затворим мотела до вторник, докато овладеят положението.
