Непознати

— „Шенкфийлд“ е изпитателен полигон за химични и биологични оръжия, затова боклуците в онази цистерна трябва да са били адски гадни — добави Ърни.

Фей продължи да говори, но гласът й стана монотонен, сякаш рецитираше старателно запаметени реплики.

— Те издигнаха барикади на магистралата и ни заповядаха да се евакуираме от опасната зона. Гостите ни заминаха с колите си. — Лицето й стана безизразно. — Позволиха на Нед и Санди Сарвър да отидат в караваната си, която е паркирана край Беоуейв, защото мястото е извън поставения под карантина район.

— Това е невъзможно — изумен и озадачен каза Доминик. — Не си спомням да е имало евакуация. Аз бях тук. Спомням си, че четях материали за поредица от разкази… но спомените ми са мъгляви и имам чувството, че не са истински. Сякаш нямат плътност. Но аз бях тук и са ми направили нещо странно. И това е доказателството.

Той посочи моменталната снимка.

Фей отново заговори. Гласът й беше още по-неестествен, а очите — странни и леко изцъклени.

— Докато разчистваха магистралата, Ърни и аз бяхме при приятели, които имат малко ранчо в планините на петнайсет километра североизточно оттук. Казват се Елрой и Нанси Джеймисън. Беше много трудно да изчистят замърсяването. На военните им бяха необходими повече от три дни. Позволиха ни да се върнем едва вторник сутринта.

— Какво ти става, Фей? — попита Доминик.

Тя примига.

— Какво имаш предвид?

— Говориш така, сякаш си… програмирана с тази кратка реч.

Фей изглеждаше искрено озадачена.

— Какви ги говориш?

Ърни се намръщи.

— Гласът ти стана… безизразен и монотонен.

— Ами, само обяснявах какво се случи. — Тя се наведе и посочи страницата на регистрациите в онзи петък през юли. — Когато затвориха магистралата, бяхме дали под наем единайсет стаи. Но никой не плати, защото всички бяха евакуирани.

— Ето го твоето име, Доминик. Седми си в списъка — каза Ърни.

Доминик се вторачи в подписа и адреса в Маунтинвю, Юта, където тогава щеше да се мести. Спомняше си, че се регистрира в мотел „Спокойствие“, но нямаше спомен да се е евакуирал същата нощ.

— Видяхте ли инцидента? — попита Корвези.

Ърни поклати глава и заговори със същия монотонен глас като Фей:

— Не. Цистерната се бе преобърнала на няколко километра оттук. Военните специалисти от „Шенкфийлд“ бяха разтревожени, че вятърът ще разпръсне токсичните вещества, затова зоната на карантината беше много голяма.

Смразен от несъзнателния изкуствен тон на гласа на Ърни, Доминик погледна Фей и забеляза, че тя също е доловила нехарактерния глас на съпруга си.

— Така говореше и ти преди малко, Фей. И двамата сте програмирани с един и същ сценарий.

Фей се намръщи.

— Искаш да кажеш, че не е имало изтичане на токсични вещества?

— Имало е — рече Ърни. — Известно време изрязвахме репортажи за произшествието от местния вестник „Сентинел“. Но мисля, че после ги изхвърлихме. Но хората тук още се питат какво би могло да се е случило, ако преди да бъде издадена заповедта за евакуация, се бяха появили силни ветрове, заразени с онова свръхсекретно вещество. Не, не мисля, че Фей и аз сме се заблудили.

— Може да попиташ Елрой и Нанси Джеймисън — каза Фей. — Те ни бяха на гости същата вечер. И когато трябваше да се евакуираме, Джеймисън ни предложиха да отидем у тях.

Доминик се усмихна иронично.

— Не бих вярвал много на спомените им за инцидента. Щом са били тук, те са видели онова, което всички ние сме видели, споменът е бил изтрит от паметта им. Джеймисън си спомнят, че са ви завели у тях, защото това им е било казано да помнят. Промили са мозъците им като на нас.

— Главата ми се замая — рече Фей. — Всичко това е невероятно.

— Но изтичането на токсични вещества и евакуацията наистина са се случили, по дяволите — каза Ърни. — Пишеше го във вестниците.

На Доминик му хрумна обезпокоително обяснение, от което косите му се изправиха.

— Ами ако всички, които в онази нощ са били тук, в мотела, са били заразени от някакво химично или биологично оръжие? И военните и правителството са потулили инцидента, за да не се разчуе по медиите и да се наложи да платят милиони долари за съдебни дела и да разкрият секретна информация? Може би са затворили магистралата и са съобщили, че всички са успешно евакуирани, а всъщност да не сме били изведени навреме от опасната зона. И после са използвали мотела като клиника, обеззаразили са ни, доколкото са могли, заличили са спомена за инцидента от съзнанието ни и са ни програмирали с фалшива памет, за да не знаем какво се е случило с нас.

Стъписани, тримата се вторачиха един в друг, но не защото сценарият звучеше правдоподобно, а защото беше първият, който обясняваше психичните им проблеми и упоените хора на снимките.

После Фей и Ърни започнаха да обмислят възражения.

— В такъв случай е било логично да свържат фалшивите ни спомени с историята за прикритие за изтичането на токсини и евакуацията. И точно това са направили с Фей и мен, с Джеймисън, Нед и Санди Сарвър. Но защо не са постъпили така с теб? — попита Ърни. — Защо са те програмирали с други спомени, които нямат нищо общо с евакуацията? Това е било неразумно и рисковано. Искам да кажа, че драстичните различия между спомените ни са доказателство, че са промили мозъците на всички ни.

— Не знам — отговори Доминик. — Трябва да разгадаем и тази мистерия.

— Теорията има още един недостатък — продължи Ърни. — Ако сме били заразени с биологично оръжие, те не биха ни задържали само три дни, защото биха се страхували от епидемия.

— Да. Тогава трябва да е било химична зараза, а не вирус или бактерия. Нещо, което са могли да изкарат от организмите ни.

— И в това няма логика — каза Фей. — Защото нещата, които изпробват в „Шенкфийлд“, са смъртоносни. Отровни и нервнопаралитични газове. Ако сме били заразени с такова нещо, сме щели да умрем на място или да получим необратими мозъчни увреждания и да бъдем осакатени за цял живот.

— Може би заразата действа бавно — предположи Доминик — и е нещо, което предизвиква тумори и левкемия, проявяващи се след две-три или пет години.

Тази мисъл ги шокира и ги накара да млъкнат. Те се заслушаха в тиктакането на часовника в кухнята и в печалния вой на вятъра по стъклата на прозорците и се запитаха дали в телата им не се развиват злокачествени образувания.

— Може и да сме били заразени и бавно да се разлагаме отвътре, но аз не мисля, че е така — рече Ърни. — В края на краищата в „Шенкфийлд“ изпробват потенциални оръжия. А какво приложение би могло да има оръжие, което убива врага с течение на много години?

— Никакво — съгласи се Доминик.

— Освен това как може химична зараза да обясни странното явление, на което си станал свидетел в дома на Зебедая Ломак?

— Нямам представа. Но сега, след като знаем, че са блокирали магистралата, използвайки оправданието за изтичане на токсини, теорията ми за промиването на мозъците ни звучи много по-правдоподобно. Защото преди това не можех да си обясня как някой ни е задържал достатъчно дълго, за да ни накара да забравим онова, което сме видели. Но карантината им е осигурила необходимото време и ни е предпазила от любопитни погледи. Ето защо, сега поне имаме представа срещу какво сме изправени. Американските военни, вероятно в тайна конспирация с правителството или сами, се опитват да скрият нещо, което се е случило тук и не е трябвало да става. Не знам за вас, но мисълта, че имам работа с такъв силен и потенциално безмилостен враг ме плаши до смърт.

— Стар морски пехотинец като мен би трябвало да презира военните — каза Ърни. — Но те не са