Фалшива памет

прави всичко възможно да се подиграва на Ариман, да го подценява, да го прави за смях на всеки публичен форум и дори да подрони авторитета му с дребнавите си тъпотии на страницата на „Амазонка“. И ти не си го спряла?

Гневът на Клодет пламна отново.

— Насърчавах го. И защо не? Марк Ариман не може да прави нито книги, нито бебета. Защо да постигне по-голям успех от Дерек? Защо изобщо да има нещо?

— Глупава жена. — Марти очевидно избра тази обида, защото знаеше, че това ще засегне Клодет повече от всичко друго. — Глупава, невежа жена.

Разтревожен от прямотата на Марти и уплашен за нея, Скийт се опита да я дръпне назад.

Тя хвана ръката му и я стисна, но не за да черпи сили от него, а да му ги даде.

— Спокойно, миличък. Нямаш представа какво може да направи Ариман, Клодет. Не разбираш колко е злобен и безмилостен.

— Разбирам…

— И още как! Отворила си му вратата и си го пуснала в живота на всички ни. Ариман не би ме погледнал втори път, ако нямах връзка с теб. Ако не беше ти, всичко това нямаше да ми се случи, нито щях да направя, каквото трябваше… — Марти погледна нещастно Дъсти, който разбра, че има предвид двамата мъртви мъже в Ню Мексико.

Клодет не се уплаши от разгорещеността на спора, нито от фактите в него.

— Говориш така, сякаш само ти си засегната. Случват се неприятности, Марти. На всички нас. И в случай че не си забелязала, стрелбата стана в моята къща.

— Трябва да свикнеш — отвърна Марти. — Защото Ариман няма да спре дотук. Той ще изпрати още хора — непознати и други, които познаваме и сме им вярвали през целия си живот. Ариман ще продължи да ги изпраща, докато всички умрем.

— Бръщолевиш несвързано, по дяволите — кипна Клодет.

— Достатъчно! Млъкнете! — извика Дерек, който бе слязъл във фоайето и бе застанал до трупа на Ерик. — Съседите сигурно не са вкъщи, защото никой освен мен не се е обидил на полицията. Преди да дойдат, искам да ви кажа какво ще говорим, защото това е моята къща и аз командвам тук. Избърсах пистолета и го сложих в ръката му. Дъсти и Марти, ако сте срещу нас, правете каквото искате, но това означава война помежду ни и аз ще ви размажа във всяко отношение. Споменахте, че къщата ви е изгоряла. Ще кажа на полицаите, че сте комарджии, имате дългове и сте я запалили заради застраховката.

Дъсти се стъписа от грозната заплаха, но в същото време не се изненада.

— За Бога, Дерек, каква полза ще има всеки от нас от това?

— Ще размътя водата — отговори Ламптън. — Ченгетата ще се объркат. Този човек е съпруг на приятелката ти, нали, Марти? Ще кажа на полицаите, че е дошъл да убие Дъсти, защото е чукал Сюзан.

— Тъпо копеле — рече Марти. — Сюзан е мъртва. Тя…

Клодет мигновено се включи в разговора.

— Тогава ще кажа, че преди да започне да стреля тук, Ерик е признал, че е убил Сюзан, защото се е чукала с Дъсти. Предупреждавам ви, че ще размътим водата и ще ги объркаме. И ченгетата изобщо няма да обърнат внимание на моето момче, още по-малко ще го обвинят в убийство. Той спаси живота ни.

Дъсти осъзна, че се намират в свят, където всичко е объркано наопаки, лъжата е истина, а истината е непризната и нежелана.

— Хайде, Клодет — каза Ламптън. — Ела, Дерек. Да отидем в кухнята. Бързо. Трябва да поговорим, преди да са дошли ченгетата. Разказите ни трябва да са еднакви.

Младши се ухили подигравателно и тръгна след майка си.

Дъсти се приближи до Чешита, който бе стоял неподвижно по време на скандала.

— Мамка му — рече Чешита.

— Сега разбираш ли по-добре Скийт?

— О, да.

— Къде е Валит?

— В леглото — отговори Чешита и посочи отворената врата на спалнята.

Кучето се бе мушнало под завивките. Подаваше се само опашката му.

Дъсти отиде при лабрадора и го убеди да слезе оттам.

Марти седна на пода между Валит и Дъсти.

— Мислех, че като дойдем тук, положението ще се изясни, а виж каква бъркотия стана. Здравата загазихме. Вцепенена съм. Знам какво стана с Ерик, но още не съм го почувствала.

— Да. И аз съм вцепенен.

— Какво ще правим?

Дъсти поклати глава.

— Не знам. Но има ли значение? Имам предвид, че Младши ще бъде герой, нали? Каквото и да кажем. Това е пределно ясно. Едва ли някой ще повярва на истината.

— А Ариман?

— Страхувам се, Марти.

— И аз.

— Кой ще ни повярва? Няма дори да ни изслушат. Влечугото и Клодет ще съчинят безумни истории, за да размътят водата и да заблудят ченгетата. Ако започнем да говорим за промиване на мозъци и програмирани самоубийства и убийци… така лъжите им ще прозвучат още по- убедително.

— И ако Ариман наистина е изпратил някой да изгори къщата ни, това очевидно ще бъде умишлен палеж. Какво е алибито ни?

Дъсти примигна учудено.

— Бяхме в Ню Мексико.

— И какво правихме там?

Той отвори уста да каже нещо, после я затвори, без да пророни дума.

— Ако споменем Ню Мексико, ще засегнем въпроса с Ариман. Да, в тази история има няколко потвърждения — нещата, които са се случили с хората там преди много години. Но как да разкажем за това, без да рискуваме… Закари и Кевин?

— Можех да убия Ариман — каза Дъсти. — Снощи ти ме попита дали мога да го направя и аз отговорих, че не знам. Но сега съм сигурен.

— И аз можех да го сторя.

— Убиваме го и всичко спира.

— Ако хората от института не и погнат.

— Не чу ли какво каза Ариман сутринта? Било лично. И сега разбрахме колко е лично.

— Ако го убиеш, ще прекараш в затвора остатъка от живота си.

— Може би.

— Със сигурност. Защото никой съдия няма да повярва на оправдание като „Убих го, защото промиваше мозъци“.

— Тогава ще ме затворят за десет години в психиатрична клиника. Това е по-добре.

— Не, и ако не ни изпратят в една и съща клиника.

В коридора се чуха забързани стъпки. В стаята нахлу Чешита. Очилата му бяха накриво, а лицето — по- червено от обикновено.

— Скийт.

— Какво? — попита Марти и скочи.

— Замина.

— Къде?

— Ариман.

— Какво?

— Пистолет.