забрави да вземе ключовете. Ако ги оставеше на стартера, някой можеше да открадне лексуса и да го направи съучастник в кражбата. Когато го покажеха по телевизията, Скийт не искаше хората да мислят, че е замесен в кражба на кола, защото през целия си живот не бе откраднал нито цент.
Небето беше синьо, а денят — топъл. Нямаше вятър и Скийт беше благодарен, че времето е тихо, сякаш и най-тихият ветрец можеше да го издуха.
Точно когато се приготви да влезе в сградата, очите му отново се напълниха с горещи сълзи и той ги избърса с ръкава на пуловера си.
На паркинга спря бял ролс-ройс. От колата слезе жена, която открито се втренчи в Скийт. Тя беше красива блондинка, облечена със скъп розов костюм. Очевидно беше преуспяваща и добра гражданка. Жената нямаше вид на груб и невъзпитан човек, който би зяпал съвършено непознат, затова Скийт реши, че изглежда подозрителен.
В такъв случай пазачът на сградата вероятно щеше да го напръска със сълзотворен газ, да го удари с палка и да го простре на пода веднага, щом Скийт влезеше във фоайето. И пак щеше да се провали.
Той не можеше да понесе мисълта, че ще разочарова Дъсти и Марти — единствените хора, които го обичаха. Ако не можеше да стори това за тях, беше по-добре да извади пистолета и да си пръсне черепа още сега.
Но Скийт не беше в състояние да извърши самоубийство. Е, може би с изключение на скока от покрива на къщата на семейство Соренсън. Но доколкото разбираше, идеята не беше негова.
Той се престори, че не забелязва жената в розово, опита се да си придаде такъв вид, сякаш е доволен от живота, подсвиркаше си „Какъв чудесен свят“, тръгна към сградата и влезе, без да се обръща.
Докторът не беше свикнал да нарушават графика му и се притесни, че обсебената от Киану Рийвс не му се обажда. Той не се съмняваше, че тя ще реагира на историята със злия компютър, която й бе разказал, защото фобията й не позволяваше друг курс на действие. Но очевидно досадницата нямаше капка учтивост и не ценеше времето на другите хора. Типична новозабогатяла простачка.
Ариман не беше в състояние да се съсредоточи върху писането, но не можеше и да напусне кабинета си и да отиде да поиграе, затова се задоволи със съчиняването на стихчета хайку.
Пликче с лайна. Берета с патрони. Дали да стрелям?
Ужасно. Вярно, сричките бяха седемнайсет и подредени по схемата пет-седем-пет, но въпреки това Ариман не бе виждал по-уместен пример защо техническото съответствие не обяснява безсмъртието на Шекспир.
Седем патрона. За богатата луда. Убий, убий я.
Това хайку също беше ужасно, но по-задоволително.
Пазачът беше два пъти по-едър от Скийт, четеше книга и не вдигна глава.
Скийт разгледа указателят на сградата, видя къде се намира кабинетът на Ариман и повика асансьора.
Вратите се отвориха и със Скийт се качиха още двама души.
Той натисна копчето за четиринайсетия етаж. Другият мъж натисна копчето за деветия. Жената в розово не натисна нищо.
Дъсти влезе в сградата и мигновено забеляза Скийт, който се качваше в асансьора.
Той искаше да извика на брат си, но пазачът седеше наблизо, а последното, което им трябваше, беше да привлекат вниманието на охраната.
Без да бягат, Дъсти и Марти забързаха към асансьора.
Никой от четирите асансьора не слизаше.
— Да се качим ли по стълбите? — попита Марти.
— Четиринайсет етажа? Не. Така ще стане по-бързо — отговори Дъсти и посочи индикатора, който показваше, че единият асансьор се придвижва от петия към четвъртия етаж.
Мъжът слезе на деветия и когато вратите се затвориха, жената в розово натисна бутона „Стоп“ и каза:
— Не си мъртъв.
— Моля?
— Снощи на плажа те простреляха четири пъти в гърдите, но ти си жив.
Скийт се изуми.
— Била си там?
— Сигурна съм, че знаеш това.
— Не, не те видях.
— Защо не си мъртъв?
— Бях с кевларена жилетка.
— Едва ли.
— Вярно е. Следяхме един опасен човек. — Скийт знаеше, че думите му звучат неубедително. Жената беше красива и той почувства раздвижване в слабините си — нещо, което отдавна не му се беше случвало.
— Или всичко беше нагласено? Заради мен? — попита тя.
— Не. Гърдите и стомахът още ме болят.
— Когато умираш в матрицата, смъртта е реална.
— Хей, и на теб ли ти харесва този филм?
— Умираш наистина… освен ако не си машина.
Скийт започна да я намира за странна и интуицията му се потвърди, когато жената извади пистолет от бялата си чанта. Оръжието имаше заглушител.
— Какво носиш под пуловера? — попита тя.
— Аз ли? Нищо.
— Глупости. Вдигни пуловера си.
— О, Боже — разочаровано каза Скийт, защото разбра, че отново ще се провали. — Ти си от охраната, нали?
— С Киану ли си или против него?
Скийт беше сигурен, че през последните три дни не е взимал наркотици, но епизодът му напомни за някои от най-паметните му преживявания след употребата на химични коктейли.
— С него съм, когато играе в научнофантастични филми, но съм против него, когато участва в тъпотии като „Разходка в облаците“.
— Защо стоят толкова дълго на деветия етаж? — попита Дъсти и се намръщи, гледайки индикатора на асансьора, в който се бе качил Скийт.
— Другият асансьор идва — каза Марти.
