Фалшива памет

— Много си красива — каза той. — Трябва да призная, че бях запленен от Сюзан и не оценявах достатъчно красотата ти. Досега.

С добавката на малко страдание, Марти щеше да бъде изключително еротична.

Психиатърът отвори учебника за разследване на убийства и насочи вниманието й към снимка на мъртъв мъж, проснат на пода. Човекът беше гол и имаше трийсет и шест рани. Ариман накара Марти да обърне внимание на богатото въображение, което убиецът бе проявил към гениталиите на жертвата.

— Погледни металния шип в челото — каза психиатърът. — Стоманен и дълъг двайсет и пет сантиметра, но е забит толкова дълбоко, че почти не се вижда. Приковал е мъжа към дъбовия под. Несъмнено символизира трънения венец на Исус. Започни всеки великолепен детайл, Марти.

Тя се втренчи съсредоточено в снимката.

— Убитият е бил свещеник — уведоми я Ариман и прелисти страницата.

* * *

Дъсти се притесняваше за Марти и не очакваше, че ще може да се съсредоточи върху романа. Неспокойствието, което го обзе, когато прекрачи прага на кабинета на доктор Ариман, не го напусна и разказът го заинтригува.

„Кандидатът от Манджурия“ предлагаше увлекателен сюжет, изпъстрен с колоритни герои, точно както бе казала Марти. Като се има предвид високото качество на романа, фактът, че не бе успяла да го прочете за няколко месеца, докато го носеше по време на сеансите на Сюзан, беше по-необясним от всякога.

Във втората глава Дъсти стигна до параграф, започващ с името доктор Йен Ло.

Той се стресна толкова силно, че книгата едва е падна от ръцете му.

Дъсти беше сигурен, че зрението му го е подвело. Той се втренчи в името.

Щом бе чул името доктор Йен Ло, Скийт мигновено бе изпаднал в странно, дисоциативно състояние, сякаш бе хипнотизиран, и сега, когато го прочете, Дъсти изпита необясним страх. По гърба му полазиха ледени тръпки. Кожата му настръхна и кръвта му се смрази.

Той стана и започна да крачи из малкото помещение, опитвайки се да събере сили да държи книгата неподвижна, за да може да чете.

Защо Скийт прояви такава реакция към името на един от героите в романа?

Вероятно дори не го беше чел, защото харесваше фантастични романи с дракони и вълшебници.

След като няколко пъти обиколи стаята, Дъсти се отчая, отново седна на стола и продължи да чете.

Доктор Йен Ло…

49.

— Най-интересното на тази снимка са очите на жертвата, Марти. Колко широко отворени изглеждат! Клепачите са вдигнати толкова високо от шока, че сякаш са отрязани. И каква загадъчност има в погледа, все едно в момента на смъртта мъжът е видял отвъдното.

Марти гледаше очите на снимката и мигаше.

Ариман прелисти на следващата страница и каза:

— Тази е особено важна, Марти. Разучи внимателно детайлите.

Тя се наведе.

— Впоследствие ти и Дъсти ще трябва да разчлените една жена по подобен начин и ти ще наредиш частите на трупа така изобретателно както на тази снимка. Жертвата тук е четиринайсетгодишно момиче, но двамата ще имате работа с много по-възрастен човек.

Психиатърът бе толкова силно заинтригуван от снимката, че не видя двете сълзи, които се стекоха по лицето на Марти. Той вдигна глава, съзря онези перли и се изуми.

— Марти, би трябвало да се намираш в най-потайните дълбини на подсъзнанието си, в параклиса. Кажи ми дали си там.

— Да. В параклиса съм.

Личността й бе толкова дълбоко потисната, че тя не би трябвало да реагира емоционално нито на онова, което вижда, нито на онова, което правят с нея. Ариман трябваше да я изведе на по-високо ниво на съзнанието, за да я изтръгне от тази реакция.

— Какво не е наред, Марти?

— Толкова болка — прошепна тя.

— Ти чувстваш ли болка?

— Тя.

— Кой?

Очите й се напълниха със сълзи. Марти посочи разчлененото младо момиче на снимката.

Озадачен, Ариман каза:

— Това е само снимка.

— Но на човек.

— Тя е умряла отдавна.

— Някога е била жива.

Слъзните жлези на Марти очевидно бяха чудесен екземпляр от очите й продължаваха да се стичат сълзи.

Ариман си спомни за последната сълза на Сюзан, проронена в последната минута на живота й. Смъртта, разбира се, беше изпълнено със стрес преживяване, дори когато умиращият беше в състояние на напълно потисната личност. Марти не умираше. Но плачеше.

— Ти не си познавала това момиче — настоя той.

— Не.

— Може би го е заслужавала.

— Не.

— Вероятно е била непълнолетна проститутка.

— Няма значение.

— Може да е убивала.

— Тя е като мен.

— Какво означава това?

— Какво означава това? — повтори Марти.

— Казваш, че е като теб. Обясни ми.

— Не мога да обясня.

— Тогава думите ти са безсмислени.

— Това може само да се почувства.

— Да се почувства — презрително каза Ариман.

— Да.

— Това някаква гатанка ли е?

— Гатанка ли е?

— Момичета — нетърпеливо рече той, затвори учебника и се втренчи в профила й. — Погледни ме.

Марти се обърна към него.

— Не мърдай — каза Ариман и допря устни до очите й, за да усети вкуса на сълзите. Сетне плъзна език по тях. — Солени са. Но има и нещо друго. Много интригуващо.

Очите й потрепнаха под езика му и той почувства сексуална възбуда.

— Нещо тръпчиво, но не и горчиво.

Сълзи на жена. Крият скръбта на света. Каква красота.

Ариман си помисли, че това стихче хайку заслужава да бъде записано на хартия и го запамети.

Устните му сякаш пресушиха слъзния апарат на Марти и сълзите й спряха.

— Ще бъдеш много по-забавна, отколкото очаквах — каза психиатърът. — Изискваш прецизна обработка, но допълнителните усилия трябва да бъдат възнаградени. Като всички най-хубави играчки,