Докато го чакаха, Зина сложи на масата червени керамични чаши, пълни със силно кафе и купа с курабии с орехи.
Чейс приличаше на каубой — висок и слаб, с разрошени сламеноруси коси и красиво лице, загоряло от слънцето и вятъра. Той имаше вид на един от онези мъже, които печелят доверието на конете.
Гласът му беше тих, но наситен с емоции.
— Какво ви е сторил Ариман?
Марти му разказа за Сюзан. За влошаващата се агорафобия. За подозрението в неколкократно изнасилване. За неочакваното й самоубийство.
— Той я е накарал да го извърши — каза Чейс Глисън. — Убеден съм в това. Абсолютно. Дошли сте чак до тук заради приятелката ви?
— Да. Най-скъпата ми приятелка.
Марти не видя причина да каже нищо повече.
— Минаха осемнайсет години — рече Чейс, — откакто онова болно копеле съсипа семейството ми, и повече от десет години, откакто се разкара от Санта Фе. Известно време се надявах, че е умрял. После стана известен с книгите си.
— Имате ли нещо против ако запишем на касетофон онова, което ни разказвате? — попита Дъсти.
— Не, съвсем не. С течение на годините съм го разказал стотина пъти на ченгетата и прокуратурата. Никой не ми обърна внимание. Когато най-после някой ме чу и реши, че може би казвам истината, високопоставените приятели на Ариман го посетиха и му дадоха урок, за да го научат как да мисли за мама и татко.
Докато Марти и Дъсти записваха разказа на Чейс, Зина седна пред триножника до камината и започна да рисува индиански съдове с необикновени и причудливи форми.
По същество време историята на Чейс Глисън беше същата като в изрезките от вестниците в папката на Рой Клостърман. Години наред Тереза и Карл Глисън успешно ръководели детска градина „Заю Баю“, докато неочаквано те и трима учители били обвинени в издевателства над деца от двата пола. Както в случая с Орнуейл в Лагуна Бийч след години, Ариман уж внимателно разговарял с децата, понякога използвайки хипноза и в разказите им открил схема, която подкрепяла обвиненията.
— Цялата история беше абсурдна, господин Роудс — каза Чейс Глисън. — Родителите ми бяха прекрасни хора.
— Тери, майката на Чейс, би отрязала ръката си, преди да я вдигне, за да удари дете — рече Зина.
— И баща ми — добави Чейс. — Пък и той рядко ходеше в детската градина. Само от време на време ремонтираше по нещо. Майка ми се занимаваше с детската градина. Татко беше собственик на магазин за коли и имаше работа там. Много хора в глада не повярваха на нито една дума от обвиненията.
— Но имаше хора, които повярваха — мрачно отбеляза Зина.
— Винаги има хора, които вярват на всичко за всеки — каза Чейс. — Клюкарстват и разнасят слухове. Повечето хора стигнаха до извода, че историята не може да я вярна, защото няма материални доказателства и никога нямаше да се стигне до присъда… ако Валери-Мари Падила не се беше самоубила.
— Петгодишното момиченце — каза Марти.
— Да. — Лицето на Чейс помръкна, сякаш над него мина тъмен облак. — Тя остави предсмъртна рисунка с цветен молив — Валери-Мари и един мъж. И това промени всичко.
— Рисунката е била анатомично правилна — рече Марти.
— Нещо по-лошо, мъжът имаше мустаци… като татко. Беше нарисуван с каубойска шапка — бяла, с червена лента и черно перо. Татко винаги ходеше с такива шапка.
Зина Глисън гневно откъсна най-горния лист на скицника, смачка го на топка и го хвърли на пода.
— Бащата на Чейс ми е кръстник, най-добрият приятел на татко. Познавах Карл, откакто проходих. Той… уважаваше хората, независимо какви бяха и въпреки недостатъците им. Уважаваше и децата и ги изслушваше. Никога не ме е докосвал по
— Успокой се, Зина — тихо каза съпругът й. — Всичко свърши отдавна.
— Не и за мен. Няма да свърши, докато той не умре. Дори тогава няма да повярвам на некролога. Ще трябва да видя трупа му с очите си и да забия пръст в окото му, за да проверя дали ще реагира.
Зина се приближи до фурната и извади опечения царевичен хляб. Тя явно притежаваше бунтарски дух и необикновено силна воля и ако й се предоставеше възможност да убие Ариман, без да я хванат, щеше да го стори.
Марти много я хареса.
— Тогава бях седемнайсетгодишен — продължи Чейс. — Един Господ знае защо не обвиниха и мен. Как ми се е разминало? Когато горят вещици, защо не са постъпили по същия начин с цялото семейство?
Дъсти си спомни думите на Зина.
—
— Кажи им, Чейс — рече Зина и отиде до печката, където беше тенджерата с чили. — Да видим дали ще им прозвучи като нещо, което би направило едно малко дете.
— Майка й била в съседната стая. Чула изстрела, хукнала и намерила Валери-Мари секунди след случилото се. Никой друг не е могъл да бъде там. Момиченцето явно се било самоубило с пистолета на баща си.
— Трябвало е да извади пистолета от кутията, скрита в дрешника — добави Зина. — И друга кутия с амуниции. И да зареди оръжието. Дете, което никога през живота си не е държало пистолет в ръцете си.
— Но дори това не е най-трудното за вярване — каза Чейс, сетне се поколеба. — Ужасяващо е, госпожо Роудс.
— Започвам да свиквам — мрачно го увери Марти.
— Начинът, по който Валери-Мари се самоуби… Във вестниците цитираха Ариман. Нарекъл го „акт на самопрезрение, на отрицание на пола й и опит да унищожи сексуалния си аспект, който е довел до малтретиране“. Защото преди да натисне спусъка, момиченцето се е съблякло голо и е пъхнало дулото на пистолета в…
Марти скочи, преди да осъзнае какво прави.
— Мили Боже.
Трябваше да се движи, да прави нещо, но нямаше какво, освен да прегърне Зина, както би сторила със Сюзан в подобен момент.
— Тогава срещахте ли се с Чейс?
— Да — отговори Зина.
— Но сте го защитавала и сте му останала вярна. И сте се омъжила за него.
— Слава Богу — измърмори Чейс.
— Не мога да си представя какво е било след самоубийството да защитавате Карл пред другите жени и да останете вярна на сина му.
Зина прие прегръдката на Марти съвсем естествено, но явно не обичаше да плаче.
— Никой не обвини Чейс — каза тя, — но го подозираха. А що се отнася до мен, хората ми се усмихваха, но държаха децата си на разстояние. Години наред.
Марти я заведе до масата и двете отново седнаха.
— Забравете всичко онова бръщолевене за отричане на пола и унищожаване на сексуалния аспект — рече Зина. — На никое дете не би му хрумнало да стори онова, което Валери-Мари направи. Някой й го бе внушил. Колкото и да е невъзможно и да звучи налудничаво, Ариман й е показал как да зареди пистолета, какво да направи със себе си и тя се е прибрала вкъщи и го е сторила, защото… знам ли, може да е била хипнотизирана или нещо друго.
— На нас не ни звучи невъзможно или налудничаво — увери я Дъсти.
