властва и безпощадността й привличаха към нея себеподобните й. Като Андре и Робърт, чиято вторична истина беше именно нейната идиотска система от магически вярвания, а първична истина — самата Датура.
Докато я наблюдавах как неуморно обикаля из стаята, се запитах колко ли от служителите в нейните фирми — порнографския интернет магазин и секстелефоните — бяха заменени с истински вярващи. Тези, които бяха запазили местата си, сигурно бяха с празни сърца и лесно бяха обърнати към новата вяра.
Запитах се и колко ли мъже като тези двамата тя би могла да призове да убиват в името на нея. Подозирах, че Андре и Робърт, макар и странни, съвсем не са единствените.
Какви ли бяха женските аналози на двамата верни коне? Едва ли им бих поверил децата си, ако работеха в детска градина.
Ако имаше възможност да избягам, да обезвредя експлозивите и да измъкна Дани оттук, а после да насоча полицията към Датура, преданите й фанатици щяха да ме намразят до дъното на душите си. Ако пък заговорническият кръг се окажеше твърде малък, той бързо би се разпаднал. Заблудените щяха да открият други религии или да се върнат към вродения си нихилизъм. Много скоро името ми нямаше да значи нищо за тях.
Ако, от друга страна, нейните бълващи пари предприятия играеха ролята на главен център на нейния култ, щях да съм принуден да взема по-сериозни предпазни мерки. Само смяната на апартамента и прекръстването ми на Од Смит едва ли щеше да ме спаси от войнствените поклонници.
Сякаш почерпила енергия от огнените мечове на светкавиците, раздиращи небето, Датура грабна червените рози от една от вазите и ги размаха във въздуха, демонстрирайки свръхестествените си умения.
— В Париж, в подземието на една сграда, която немците използвали през войната като щаб на тайната полиция, след като окупирали Франция, един офицер от Гестапо на име Гесел изнасилил много млади жени докато ги разпитвал, биел ги с камшик, а някои от тях убивал за удоволствие.
Докато тя се опитваше нагледно да покаже бруталността на Гесел, от розите се отрониха и полетяха към земята алени листа.
— Една от най-отчаяните му жертви се опитала да се съпротивлява — захапала го за врата и му разкъсала сънната артерия. Той умрял в собствената си фабрика за мъчения, която обитава до ден-днешен. Цветът на една от розите се отчупи и падна в скута ми. Стреснах се и го бутнах на пода, все едно че беше отровна тарантула.
— По покана на сегашния собственик на сградата — продължи Датура — аз посетих това подземие, което всъщност се намира два етажа под нивото на улицата. Ако там жена се съблече и си предложи… Почувствах ръцете на Гесел навсякъде по тялото си — нетърпеливи, дръзки, настойчиви. Той проникна в мен. Но аз не го виждах. Бяха ми обещали, че ще го видя — автентичен призрак на нациста в цялата му прелест.
Във внезапен пристъп на гняв тя хвърли на земята розите и стъпка една от тях с тока на ботуша си.
— Исках да видя Гесел. Чувствах го. Властен, безскрупулен. Яростен. Но не можех да го видя. Те все убягват от очите ми.
Датура си пое въздух на пресекулки. Със зачервено лице не защото резките движения я бяха изтощили, а защото гневът я беше превъзбудил, тя се приближи до Робърт, който седеше на масата срещу мен, и протегна дясната си ръка към него.
Той допря дланта й до устните си. За миг си помислих, че ще я целуне — странно нежно отклонение за диваци като тях.
Но перверзното му смучене издаваше човек, който беше всичко друго, но не и неясен.
В това време Андре отвърна поглед от прозореца и от бурята, която беше ангажирала до този момент вниманието му. Танцуващите пламъчета на свещите осветиха лицето му, но не можаха да смекчат грубите му черти.
Все едно че беше подвижна планина, той се доближи до масата и застана до стола на Робърт.
Когато Датура беше грабнала розите, си беше убола дланта с бодлите. Докато ги размахваше във въздуха, тя не показа, че я боли, но сега й потече кръв.
Робърт можеше да смуче така, докато й изпие цялата кръв. От блаженото му мъркане стана ясно, че е дълбоко удовлетворен.
Колкото и смущаваща да беше гледката, съмнявах се, че Датура имаше предвид точно тази „нужда“. По-скоро беше нещо много по-лошо от това.
В израз на някакво перверзно благородство тя прекъсна блаженството на Робърт и подаде ръката си на Андре.
Опитах се да се съсредоточа върху прозореца и бушуващата буря, но не можех да отклоня очи от смразяващата сцена срещу мен.
Великанът притисна устата си в свитата й длан и заблиза като малко коте. Очевидно не се опитваше да утоли жаждата си, но като че пиеше не само кръв, а нещо друго, неизвестно ми и дълбоко греховно.
Докато Шевал Андре се радваше на снизхождението на господарката, Шевал Робърт гледаше напрегнато. Лицето му чак се беше изкривило от силно желание.
Неведнъж, откакто влязох в стая 12031, ароматът на „Клио-Мей“ ставаше толкова сладникав, че дори отблъскваше. А сега се засили до степен, че чак ми се догади от него.
Докато се мъчех да потисна гаденето, у мен се породи странно впечатление. Не държа да го приемате буквално, а no-скоро метафорично, но от това изумлението не става по-малко.
По време на кървавия ритуал Датура сякаш престана да бъде жена, създание с определен пол, а стана представител на някакъв неопределен вид, който съчетаваше и двата пола в един индивид. Почти насекомо. Очаквах, ако светкавицата я освети, да видя тялото й като мимикрия на същество с много пипала, вселило се в човешкото тяло.
Тя отдръпна ръката си от Андре, а той неохотно се примири. Когато Датура му обърна гръб, той чинно се върна до прозореца, отново се подпря на стъклото и се загледа в бурята.
Робърт пак се съсредоточи върху свещите на масата. Лицето му се успокои, но в очите му играеха отраженията на пламъчетата.
Датура се обърна отново към мен. За миг тя се вторачи в мен, сякаш не си спомняше кой съм.
После се усмихна. Взе чашата си с виното и дойде при мен.
Ако знаех, че ще иска да седне в скута ми, щях моментално да скоча на крака, щом я видя, че се приближава. Но когато разбрах за намерението й, вече беше твърде късно.
Леко отърквайки се в лицето ми, тя изпусна топъл дъх с мирис на вино.
— Е, забеляза ли възможност, от която да се възползваш?
— Още не.
— Искам да пиеш с мен — каза тя и доближи чашата до устните ми.
Трийсет и четвърта глава
Датура държеше чашата със същата длан, която беше убодена от тръните. Дланта, която бяха смукали двамата мъже.
Отново ми се догади и аз отдръпнах главата си назад.
— Пий с мен — повтори тя със знойния си глас, който беше твърде сексапилен дори и при създалите се обстоятелства.
— Не искам да пия.
— Напротив, искаш, бебчо. Просто не знаеш, че го искаш. Още не разбираш самия себе си.
Тя отново допря чашата до устните ми и аз отвърнах главата си настрани.
— Бедният чудак Томас — промълви. — Толкова го е страх от покварата. Мислиш, че съм нечиста ли?
Ако я обидех с прекалената си прямота, можех да предизвикам смъртта на Дани. Сега, след като беше успяла да ме примами да дойда при нея, той вече не й беше нужен. Можеше да ме накаже и за най-малкото ми провинение, като натиснеше черния бутон на дистанционното.
— Просто много бързо настивам, това е — отвърнах глуповато.
