донякъде се дължеше на факта, че така щях да си намеря оправдание да я ударя.
Сякаш разбраха по телепатичен път за желанието ми, Андре и Робърт се вторачиха напрегнато в мен в очакване на действието.
Въпреки че удоволствието да я просна на земята си заслужаваше боя, който двамата щяха да ми теглят след това, аз си напомних, че съм дошъл тук заради Дани. Сервитьорката беше мъртва, а приятелят ми с крехките кости все още имаше шанс да живее. Основната ми цел трябваше да е неговото оцеляване.
Датура продължи да говори на невидимия призрак:
— Другата ти сестра, Нора, е получила изгаряне над осемдесет процента, но също е оцеляла. Три пръста на лявата й ръка са изгорели напълно. Както и косата, и голяма част от лицето й, Мериан. Едното ухо, устните и носът й направо се изпарили от огъня.
Тъгата така налегна сервитьорката, че не можех да я гледам повече, защото не бях в състояние да й дам никакво успокоение и да я спася от яростната словесна атака.
Дишайки учестено и на пресекулки, Датура като че беше позволила на вълка в нея да я завладее изцяло. Думите бяха нейните зъби, а жестокостта — ноктите й.
— Твоята Нора е претърпяла трийсет и шест операции и й предстоят още — присаждане на кожа, лицева реконструкция, все болезнени и продължителни процедури. А въпреки това тя още изглежда ужасно и отвратително.
— Тук вече си измисляш — прекъснах я.
— Да пукна, ако лъжа. Страшно е противна. Рядко излиза, а когато го прави, носи шапка и си връзва шал на грозното лице, за да не плаши децата.
Подобна агресивност и злоба, изразени така открито и емоционално, необяснимата отровна злъч разкриха пред мен истината, че съвършеното лице на Датура не беше само контраст на вътрешното й Аз, а нейна маска. Колкото повече продължаваше да напада с отровните си слова сервитьорката, толкова по- прозрачна ставаше маската и човек можеше да забележи криещото се зло зад нея. Зло, което беше толкова грозно и отблъскващо, че ако можеше маската рязко да се свали, пред мен сигурно щеше да се покаже лице, в сравнение с което фантомът от операта щеше да ми изглежда като невинна овчица.
— А ти, Мериан, си се отървала много леко в сравнение с тях. Не си изпитвала болка. Можеш да си отидеш, когато си пожелаеш. Но страданието на сестрите ти ще продължи години наред, до края на нещастния им живот.
Поразяващата сила на вината, която Датура се опитваше да внуши на сервитьорката, щеше да остави този измъчен дух прикован към изгорелите руини, към мрачното парче земя поне за още десет години или дори век. И то не за друго, а само за да накара бедната душа да й се яви, за да я види.
— Ядосвам ли те, Мериан? Мразиш ли ме сега, след като ти разкрих в какви безнадеждни и осакатени създания са се превърнали сестрите ти?
— Това е отвратително и жестоко — намесих се отново. — И няма да свърши никаква работа. Безполезно е.
— Знам какво правя, бебчо. Винаги знам точно какво правя.
— Тя не е като теб — настоях. — Тя не мрази и затова не можеш да я вбесиш.
— Всички мразят — отвърна тя и ме изгледа убийствено, от което кръвта ми се смрази. — Омразата движи света. Особено при момичета като Мериан. Те са най-добри в мразенето.
— Какво ли знаеш ти за момичетата като нея? — ядосах се аз. И веднага отговорих: — Нищо. Не знаеш нищо за жените като нея.
Андре направи крачка към мен, а Робърт ми хвърли кръвнишки поглед.
Датура продължи:
— Виждала съм снимките ти във вестниците, Мериан. О, да, направих проучване, преди да дойда тук. Познавам лицата на мнозина от вас, загиналите тук, защото когато ви срещна — чрез моя нов приятел тук — искам срещата ни да се запомни.
Високият широкоплещест като гардероб мъж с къса коса и дълбоко хлътнали злъчнозелени очи се беше появил, но аз бях толкова ядосан от поведението на Датура, че не го бях забелязал. Видях го сега, когато той внезапно изникна близо до нас.
— Виждала съм фотографията ти, Мериан — повтори Датура. — Симпатична си, но не може да се каже, че си красавица. Ставаш да те използват мъжете, ала не си достатъчно хубава, за да можеш ти да ги използваш и да получаваш от тях това, което искаш.
Застанал на не повече от три метра от нас, осмият дух в казиното изглеждаше толкова вбесен, колкото и когато го видях за пръв път. Беше стиснал зъби и юмруци.
— Само симпатична не е достатъчно — продължи Датура. — Този вид безлична красота овехтява много бързо. Ако беше оцеляла, животът ти щеше да бъде изпълнен само със сервиране и безкрайно разочарование.
Духът с войнишката прическа се приближи още, на метър зад покрусения дух на Мериан Морис.
— Имала си големи очаквания, когато си започнала тази работа — каза Датура. — Но си се оказала в задънена улица и скоро си разбрала, че си се провалила. Жените като теб непрекъснато са обърнати към сестрите си, към приятелите си. Животът им протича така. Но ти… ти дори подведе сестрите си. Не съм ли права?
Пламъкът в едната от лампите видимо се усили, спадна, пак се усили. Светлината прогони сенките за миг, после отново отстъпи и отново освети залата.
Андре и Робърт намусено се взряха в лампата, спогледаха се и озадачено заоглеждаха залата.
Трийсет и седма глава
— Подведе сестрите си — повтори Датура. — Твоите парализирани, слепи и осакатени сестри. Ако това не е вярно, ако лъжа, покажи се тогава да те видя, Мериан. Изправи се срещу мен и ме изобличи, дай ми да видя какво е сторил огънят с теб. Покажи ми и ме уплаши.
Макар че не можех да извикам духовете в състояние на материята, видимо за Датура, аз се надявах духът с войнишката прическа с неговия потенциал на полтъргайст да изнесе спектакъл, който не само да забавлява моите врагове, но и да им отвлече вниманието, за да мога да избягам от тях.
Проблемът беше как да налея още масло в неговия и без това тлеещ гняв, за да се разпали истинска ярост, каквато беше необходима за катализирането на паранормалния феномен у него. Сега изглеждаше, че Датура сама ще реши този проблем вместо мен.
— Не си била наблизо, когато сестрите ти са имали нужда от теб — продължи да дразни тя момичето. — Нито преди земетресението, нито по време, нито след края му. Никога.
Сервитьорката на коктейли само закри лице с дланите си и мълчаливо изтърпя злъчните обвинения, но широкоплещестият с войнишката прическа така гневно изгледа Датура, че веднага ми стана ясно — точката на кипене наближава.
Общото между него и Мериан Морис беше преждевременната им смърт, както и неспособността им да се пренесат в другия свят. Но не предполагах, че той до такава степен ще приеме лично нападките към сервитьорката. Едва ли тези озовали се натясно духове изпитваха някакво чувство за общност. Те се виждат, но всеки е напълно сам.
По-скоро жестокостта на Датура отекна в съзнанието на този мъж, силно го развълнува и разпали още повече вече съществуващия у него гняв.
— Пристигна петият дух — казах й. — Условията сега са идеални.
— Тогава го направи — с остър тон ми нареди. — Призови ги веднага. Дай ми да ги видя.
Да ми прости Бог, но в името на моето и на Дани спасение, аз преминах към следващия етап на плана:
— Много добре правиш… Не знам как да ти го обясня… Така ги провокираш емоционално или нещо подобно.
— Нали ти казах, че винаги знам точно какво правя. Повече не се съмнявай в мен, бебчо.
— Просто продължавай да я нападаш така и с моя помощ след няколко минути ще видиш не само Мериан, а всичките.
Тя отправи към сервитьорката нови обвинения и обиди, с много по-циничен и жесток език. И двете
