бензинови лампи запулсираха, сякаш в знак на солидарност със светкавицата, която може би в същия миг раздираше небесата отвън.
Прокрадвайки се, въртейки се, обикаляйки, сякаш беше затворен в клетка и сякаш до такава степен беше разочарован и отчаян, че дори стените на тази клетка не можеха да го удържат, духът с войнишката прическа удари юмруците си един в друг. Ако притежаваше телесна материя, със сигурност щеше да си счупи кокалчетата на пръстите. Но тъй като беше само дух, изпразнен от съдържание, не се чу никакъв звук. Можеше да замахне с тези юмруци към мен и да понечи да ме удари, но без резултат. Никой дух не можеше да нарани жив човек чрез пряк допир с него. Този свят е наш, не техен.
Ако обаче една блуждаеща душа бъде достатъчно силно унижена, ако гневът, завистта и бунтарството са били характерни за нея през живота, те ще се проявят в най-злобната паранормална форма през дните, в които мъртвецът се намира още между двата свята. Тогава той ще може да събере в едно цялата си демонична ярост и ще бъде в състояние да мести неодушевени предмети.
С безмилостна настойчивост Датура отново се обърна към сервитьорката, която не можеше и никога нямаше да види:
— Знаеш ли какво си мисля, Мериан? Дори съм готова да се обзаложа. В онзи окаян дом за инвалиди някой негодник санитар всяка нощ се промъква в стаята на сестра ти Бони и я изнасилва.
Мъжът с войнишката прическа щеше да кипне всеки момент. Той отметна яростно глава и изкрещя, но викът му остана затворен в пространството между този свят и отвъдното, където и да се намираше то.
— Тя е безпомощна и отчаяна — добави Датура с отрова в гласа, на която би могла да завиди всяка гърмяща змия. — Бони сигурно не смее да се оплаче на когото и да било, а и тя не знае името му, не може да го види. Бои се, че никой няма да й повярва.
Широкоплещестият разцепи с длани въздуха, сякаш се мъчеше с нокти да отстрани завесата, която го отделяше от света на живите.
— Така че Бони е принудена да търпи всичко, което той й стори, но когато стиска зъби и търпи, се сеща за теб. Защото заради теб се е оказала на погрешното място и в погрешното време, когато земетресението е съсипало живота й. И си мисли за това как ти, нейната сестра, не си до нея, когато тя има нужда от теб, и никога не си била.
Заслушана в самата себе си, най-вярната публика, Датура беше в апогея си. След всяка тирада злостни слова тя като че беше приятно изненадана от още по-силната злоба, извираща дълбоко от нея.
Чудовищното зло зад маската на красотата сега се надигна у нея. Лицето й не беше вече на ослепителна красавица на мъжките мечти, а по-скоро на психично болна жена.
Цялото ми същество се напрегна, тъй като предчувствах, че духът ей-сега ще излее яростта си върху нас.
Вдъхновяван и подстрекаван от Датура, мъжът с войнишката прическа изпадна в силни спазми, сякаш бе бичуван едновременно със сто камшика или разтърсван от мощно електричество. Той разпери ръце по подобие на сектантски пастор в транс, призоваващ хората да се покаят.
От огромните му длани заискриха концентрични енергийни кръгове. Аз ги виждах, но за домакинята и нейните верни слуги щяха да бъдат видими само последиците.
Купчината с преобърнати ротативки внезапно запращя, затрака, задрънча, заскърца. Две табуретки до масата за блекджак затанцуваха на място. Из цялото казино от пода се надигнаха малки вихри от прах.
— Какво става? — попита Датура.
— Канят се да се появят — отвърнах, макар че всички останали духове с изключение на този с войнишката прическа бяха изчезнали. — Всичките. Най-накрая ще ги видиш.
Полтъргайстите са също толкова неодушевени, колкото и ураганите. Те не могат да се прицелят точно, да премерят силите си или да извършват прецизни действия. Тяхната сила е сляпа и спонтанна и може да нарани човек само по случайност. Ако яростно захвърлените предмети или останки обаче полетят към главата ви, ефектът е същият като да ви ударят в главата с бухалка.
Парчета мазилка, отчупили се от тавана при земетръса и изпопадали върху покритата с креп маса, сега се издигнаха във въздуха и се стовариха върху нас.
Успях да се дръпна настрани, а Датура да се наведе. Парчетата минаха покрай и над нас и се разбиха в колоните и стените отзад:
От пръстите на полтъргайста изскачаха мълнии, а когато той отново нададе безшумен вик, от устата му също излязоха концентрични енергийни кръгове.
Вихрите от прах, дървени трески и сажди над пода станаха още по-големи, а таванът започна да се рони. Бясно се замятаха кабелите и жиците над нас, една очукана маса за блекджак рязко се преобърна и отлетя на другия край, все едно че беше издухана от мощен вятър, който иначе ние не чувствахме. Обхванато от пламъци „колело на късмета“ се затъркаля по пода, от него изпопадаха пластмасовите номера. Метални патерици се изправиха и закрачиха сякаш в търсене на мъртвия комарджия, на когото бяха принадлежали. От мрака долетя смразяващо кръвта пищене, като силата и височината на звука непрекъснато се усилваха.
На фона на този стремително ескалиращ хаос голямо парче мазилка с тегло може би седем-осем килограма удари Робърт в гърдите и го събори по гръб.
Щом бандитът се просна, мистериозното пищящо същество излезе от сенчестата периферия на казиното и се оказа полуразтопена бронзова статуя на индиански вожд в цял ръст, яхнал кон. Статуята се въртеше около оста си с такава скорост, че триенето й в бетонния под предизвикваше ужасното пищене или виене, а също така изскачаха бели и оранжеви искри.
Докато Робърт още лежеше на пода, а Датура и Андре се бяха вцепенили от вида на наближаващата ги и пищяща бронзова статуя, аз използвах момента, прекрачих до най-близката до мен бензинова лампа и я хвърлих върху другата.
Въпреки че ми липсваше практика в играта на боулинг, този път съборих „кеглите“ точно. Едната лампа се удари в другата, последва кратко присветване, след което залата потъна в почти пълна тъмнина. Изключение правеха само искрите от въртящия се конник.
Трийсет и осма глава
Когато полтъргайст с мощ, равна на тази на нашия широкоплещест приятел, изригне като вулкан от бурни емоции, много рядко яростта излиза от контрол. Всичко трае, докато духът изчерпи силите си и се умори. Също както рап-певец по време на награждаване с престижни музикални награди вдига скандал, сърди се, но после му минава. В случая развихрилият се дух щеше да ми даде поне още една минута да избягам и да се скрия, а ако имах късмет — дори две или три минути.
В цялата тази суматоха с нищенето, трещенето и дрънченето аз се наведох ниско, за да не бъда ударен или обезглавен от летящите напосоки парчета. Също така примижах, защото треските и останките можеха да ми влязат в очите.
Опитах се да вървя по права линия, доколкото ми позволяваше непрогледният мрак. Целта ми беше да стигна до разрушените магазинчета от другата страна на казиното. Бяхме минали оттам на идване.
Когато се натъквах на купчини и останки, аз заобикалях едни, други прекрачвах, но гледах да не спирам. Ориентирах се пипнешком с двете ръце, като внимавах да не падна на пода, осеян с дъски със стърчащи пирони и други остри метални предмети.
Непрекъснато плюех прах. Дори ушите ми се бяха напълнили с някакъв пух. Кихнах, без да се притеснявам, че в какофонията, организирана от полтъргайста, злодеите ще могат да ме открият.
Но много скоро ме обзе тревога, че съм се отклонил от пътя си и че няма да мога да се ориентирам в тази абсолютна тъмнина. Сериозно се уплаших, че ще се натъкна в мрака на едни пищни форми, притежателката на които ще каже, е ако не „мой нови приятелю“, то поне „мой малки чудати приятелю“.
И това ме накара да се спра.
Измъкнах фенерчето си от колана, но се поколебах дали да го включа, дори и за кратко, колкото да огледам обстановката и да се ориентирам в пространството.
Датура и нейните момчета вероятно се бяха подсигурили не само с бензинови лампи. Сигурно имаха поне един фенер, а може би и три. Ако пък не, Андре щеше да запали косата си и да се остави да го
