човешко същество. Крайният резултат няма да допринесе нищо за науката, а само за сенатор Бътлър.
— Не съм съгласен с теб. Ако изпълним процедурата, ще спасим КЛЕЗА и НХТСК за благото на милиони болни. Мисля, че един малък компромис в областта на етиката е незначителна цена, която ще заплатим за крайния ни успех.
— Но в такъв случай ще нравим тъкмо онова, в което сенатор Бътлър обвини биотехнологичната промишленост в словото си тази сутрин: че се стреми да постигне целта си без оглед на средствата. Би било не етично да експериментираш върху сенатор Бътлър, това е истината.
— Да, може би си права до известна степен, но помисли си, чий живот рискуваме? Живота на злодея! Той самият го поиска. Още по-лошо — той ни е съучастник, защото е накарал ФБР незаконно да измъкне информация за нас, за да ни принуди да му се подчиним.
— Дори всичко това да е вярно, то не може да оправдае действията ни и не ни освобождава от отговорност.
— Мисля, че ни освобождава. Ще накараме Бътлър да подпише договор, като включим в него всичко, дори и това, че добре осъзнаваме, как всеки научен съвет би оценил процедурата като не етична, защото се извършва без съответния протокол. В договора недвусмислено ще заявим, че идеята за процедурата, както и изпълнението й извън страната е на Бътлър. Ще впишем и факта, че ни е изнудил, за да се съгласим да участваме.
— Мислиш ли, че ще подпише подобен документ?
— Няма да има избор. Или ще го подпише, или няма да приложим метода на НХТСК върху него. Идеята да работим на Бахамите ми допада, защото няма да нарушаваме правилата, въведени от Лекарския съюз, а в случай на нужда ще разполагаме с неоспорим договор. Отговорността ще падне изключително върху плещите на Бътлър.
— Нека си помисля.
— Мисли, колкото искаш, но аз наистина смятам, че онова, което направим ще има морална стойност. Ако го бяхме принуждавали, нещата щяха да са съвсем други. Но не сме. Тъкмо обратното.
— Възможно е да се хванат за това, че не е бил добре информиран. Той е политик, а не лекар. Не знае всички рискове. Може и да умре.
— Няма да умре — увери я Даниел. — Първоначално няма да му вкараме необходимото количество клетки и следователно няма да получим онази концентрация на допамин, която напълно да го избави от симптомите. Тогава той ще ни помоли да повторим процедурата, което няма да е трудно, тъй като ще разполагаме с лековитите клетки в лабораторията.
— Все пак трябва да помисля.
— Разбира се — отвърна Даниел.
Продължиха пътуването в мълчание. Едва когато влизаха в асансьора на хотела, Стефани проговори:
— Наистина ли мислиш, че ще можем да намерим място, удобно за извършване на процедурата?
— Бътлър доста се е постарал — отвърна Даниел. — Не е оставил нищо на случайността. Честно казано, няма да се учудя, ако заедно с мен е проучил и клиника „Уингейт“.
— Възможно е. Всъщност, спомних си, че преди около година четох нещо за тази клиника. Тя е известна независима клиника, в която лекуват безплодие и преди да се премести под натиск на Бахамите, се е намирала в Букфърд, щата Масачузетс. Случаят предизвика истински скандал.
— Да, и аз си спомням. Управляваха я двама мошеници — специалисти по безплодие. Научноизследователската им лаборатория извършваше незаконно експериментално клониране.
— „Безскрупулно“ е по-точната дума. Опитвали са се да получат човешки зародиш и да го вкарат в утробата на прасе. Помня, че бяха замесени в изчезването на две студентки от Харвард — донори на яйцеклетки. Двамината управители трябваше да напуснат страната и едва избегнаха екстрадицията обратно в щатите. С една дума, не бива да се свързваме с подобни подозрителни институции.
— Няма. Ще извършим процедурата, ще си измием ръцете и ще си тръгнем.
Вратите на асансьора се отвориха. Те тръгнаха по коридора към апартамента си.
Ами неврохирурга? — попита Стефани. — Наистина ли мислиш, че ще намерим кой да участва в тази измама? Който и да е той или тя, все ще разбере, че историята не е съвсем чиста.
— Това може да се избегне със съответно възнаграждение. Същото се отнася и за клиниката.
— Имаш предвид пари ли?
— Разбира се! Универсалният мотив.
— Ами искането на Бътлър за пълна секретност? Как ще се оправим с това?
— Секретността е негова грижа. Няма да използваме истинското му име. Без очилата и тъмния си костюм той е абсолютно безличен, най-обикновена муцуна. Като облече широка риза с къси ръкави и си сложи слънчеви очила, никой няма да го познае.
Стефани отключи вратата с хотелската карта. Те свалиха палтата си и влязоха в дневната.
— Нещо от минибара? — предложи й Даниел. — В празнично настроение съм. Преди два часа имах усещането, че сме попаднали в черна дупка. Сега се появи лъч светлина.
— Ще пийна малко вино — отговори Стефани.
Тя разтърка ръце, за да ги стопли и се сви в края на дивана.
Даниел издърпа тапата на бутилката каберне, която бе останала до половината и напълни тумбестата чаша. Подаде я на Стефани, после си наля чисто уиски. Настани се в другия край на дивана. Чукнаха се и отпиха от чашите си.
— И така, няма да се откажеш от безумния план? — започна Стефани.
— Не и докато не ми предложиш убедителна причина да го направя.
— Каква е тази глупост с плащеницата? Имам предвид
— Не съм съгласен с теб. Идеята е гениална.
— О! Сигурно се шегуваш…
— Съвсем не! Методът е безвреден, а и двамата знаем колко силни могат да бъдат безвредните церове. Щом му се иска да вярва, че получава част от наследствеността на Иисус Христос, толкова по-добре. Ще има силен импулс да вярва в излекуването си. Не обещавам, че ще вземем ДНК материал от плащеницата. Можем да му кажем, че сме взели и резултатът ще бъде същият. Но ще я огледаме. Ако върху нея има петна от кръв, както твърди той, и ако получим пълен достъп до нея, както ни уверява, всичко ще си дойде на мястото.
— Дори ако петната са от тринайсети век?
— Възрастта им няма да е от значение. Ще има съвсем малки частички от ДНК, но това няма да е проблем. Ще работим като със свеж материал, за да получим сегмента, от който имаме нужда и ще го подсилим с ПКР. От много гледни точки работата ни ще бъде вълнуваща и пълна с предизвикателства. Най- трудното ще бъде да се противопоставим на желанието си да поместим резултатите в списание
— Няма да можем да публикуваме такова нещо — завъртя глава Стефани.
— Знам! Но не ти ли е забавно да си се представиш като предвестник на бъдещето? Ще последва контролен експеримент и вече ще можем да пишем за постижението си. Тогава КЛЕЗА ще бъде в светлината на прожекторите, а несгодите ни по набирането на средства отдавна ще са отшумели.
— Бих искала и аз да съм толкова въодушевена.
— Ще бъдеш, когато всичко си дойде на мястото. Макар тази вечер да не уточнихме времето на операцията, предполагам, че сенаторът гори от желание тя да стане колкото е възможно по-скоро. Което означава, че подготовката трябва да започне още утре, щом се върнем в Бостън ще се погрижа, щото всичко да е наред с клиника „Уингейт“ и ще намеря неврохирург. Какво ще кажеш ти да поемеш авантюрата с плащеницата?
— Ще бъде интересно — отвърна Стефани, която въпреки интуицията си се опитваше да се въодушеви от възможността, че ще лекуват Бътлър. — Любопитно ми е да узная защо църквата все още я счита за реликва, след като е доказано, че е фалшива.
— Вероятно сенаторът мисли, че е истинска.
