— Нещо ме кара да мисля, че Уингейт и Сондърс ще се интересуват повече от материалните стимули, отколкото от името ми — предположи Даниел.
— А пък аз предполагам, че и двамата ще се заинтересуват от името ви, за да израснат в очите на обществото и така още повече да се облагодетелстват материално — забеляза Ашли. — Но продажната им природа и липсата им на опит не са наша грижа. Само трябва да ги имаме предвид и да се възползваме от тях. Онова, което ни интересува, са апаратурата и условията в клиниката.
— Надявам се, осъзнавате, че предвид обстоятелствата осъществяването на идеята ще надхвърли многократно цената, която очаквате.
— Не държа на евтинията — отвърна Ашли. — Желая да получа скъпо, висококачествено и първокласно лечение. Трябва да сте сигурни, че имам достъп до достатъчно големи фондове, които да покрият всички разходи и да осигурят бъдещето на политическата ми кариера. Но очаквам и медицинското ми обслужване да бъде на ниво. Услуга за услуга.
— Става — съгласи се Даниел. — Но преди да започнем, двамата с доктор Д’Агостино искаме да подпишете специален договор, който ние ще подготвим. В него точно ще се впише начинът, по който е възникнала идеята, както и всички рискове, включително и факта, че никога преди не сме извършвали процедурата върху хора.
— Ако въпросният договор спазва конфиденциалността, няма да имам нищо против да го подпиша. Разбирам, че се нуждаете от подобен договор заради собствената си безопасност. Убеден съм, че ако бях на вашето място и аз щях да направя същото, така че няма да има никакъв проблем, освен ако документът: не включва някаква неуместна или неразумна клауза.
— Уверявам ви, че всичко ще бъде разумно — отвърна Даниел. — А сега бих искал да употребите всички свои възможности, за които споменахте, за да получим достъп до торинската плащеница и да вземем проба от нея.
— Вече инструктирах мис Менинг да уреди среща с прелата, с който съм в делови отношения. Мисля, че ще е готова през идните няколко дни. Колко голямо парче от плащеницата ви трябва?
— Може да е съвсем малко — отговори Даниел. — Няколко влакънца ще са напълно достатъчни, но те трябва да са от частта, изцапана с кръв.
— Дори такъв невежа в областта на науката като мен ще се досети — засмя се Ашли. — Щом се нуждаете от толкова малко парченце, няма да има никакъв проблем. Както ви казах снощи, известно ми е, че парчета от плащеницата са взети и после отново са върнати на църквата.
— Нужни са ни колкото е възможно по-скоро — настоя Даниел.
— Разбирам, че държите да сте експедитивни — каза Ашли. — Искате ли нещо друго?
— Да — обади се Стефани. — Утре сутринта трябва да вземем биопсия от кожата ви. Ако имаме възможност, ще получим лековитите клетки след месец, така че когато утре излетим за Бостън, ще се наложи да отнесем материала от биопсията със себе си. Личният ви лекар може да я уреди с дерматолог и да ни я изпрати по куриер в хотела. Ще ни послужи като източник на фибробласти.
— Първата ми задача утре сутрин.
— Мисля, че това е всичко засега — заключи Даниел, хвърли поглед към Стефани и тя кимна в знак на съгласие.
— Има нещо друго, което е от жизнена необходимост за мен — каза Ашли. — Смятам, че специално за случая трябва да си разменим електронните адреси и да общуваме само чрез Интернет. Съобщенията ни трябва да бъдат подробни, но къси. Следващият ни разговор ще бъде в клиника „Уингейт“ на остров Ню Провидънс, Твърдо съм решен да пазим всичко в пълна тайна и да влизаме в пряк контакт колкото е възможно по-рядко. Съгласни ли сте?
— Така да бъде — отговори Даниел.
— Що се отнася до разходите — продължи Ашли, — ще ви инструктирам по имейла за номера на тайната ми сметка в офшорна банка в Насо, открита от един от политическите ми комитети, откъдето ще можете да теглите пари. По-късно, разбира се, ще ми представите сметката. Съгласни ли сте?
— Ако парите са достатъчно, да — отговори Даниел. — Най-големият разход ще отиде за доставка на човешки яйцеклетки.
— Заявявам още веднъж — каза Ашли, — че парите са предостатъчно. Бъдете сигурни в това!
Няколко минути по-късно, след дълго и многословно сбогуване от страна на Ашли, Даниел се наведе да освободи бутона и прекъсна връзката. Той върна телефона на мястото му. После се обърна към Стефани:
— Щях да се пукна от смях, когато сенаторът нарече шефа на клиниката самохвалко. Присмял се хърбел на щърбел.
— Ти беше прав като каза, че добре е обмислил нещата. Шокирах се, когато разбрах, че ни е направил резервация още преди месец. Изобщо не се съмнявам, че е проучил до дъно клиника „Уингейт“.
— Сега по-сигурна ли се чувстваш при мисълта, че ще го лекуваш?
— До известна степен — съгласи се Стефани. — Особено след като твърди, че няма нищо против да подпише договора, който ще подготвим. Поне знам, че е взел под внимание експерименталния характер на процедурата, както и неминуемия риск от нея. Преди изобщо не бях сигурна в това.
Даниел се излетна на дивана, прегърна Стефани с двете си ръце и я притисна към себе си. Усещаше биенето на сърцето й. Отдръпна се назад, колкото да вижда лицето й и се взря в дълбоките й черни очи.
— Сега, когато нещата на политическата, научноизследователската и бизнес сцената са вече под контрол, какво ще кажеш да продължим оттам, откъдето прекъснахме снощи?
— Това да не би да е предложение? — усмихна се Стефани.
— Разбира се, че е.
— Ще се справи ли автономната ти нервна система?
— Много по-добре от снощи, уверявам те.
Даниел се изправи и подаде ръка на Стефани.
— Забравихме да поставим табелата на вратата — каза тя, когато Даниел нежно я дръпна в посока към спалнята.
— Да рискуваме — усмихна се той.
Глава 6
Когато Стефани отвори очи рано сутринта, улови се, че продължава да мисли за предложението на Бътлър. Лошото й предчувствие за лечението на заболяването му не бе отзвучало, но тя имаше твърде много работа, за да му се отдаде. Още преди да влезе в банята, включи лаптопа и изстреля няколко имейла до сенатора, с които го уведомяваше как ще процедират с биопсията.
Като начало искаше от него да си направи биопсия, колкото е възможно по-рано. След това настоя материалът от кожата му да бъде с достатъчна плътност, тъй като се нуждаеше от клетки, взети от дълбокия пласт на дермата. На трето място изрази желание да поставят материала в течност за посявка, а не да го замразяват, нито да го държат в лед. Беше уверена, че материалът ще се запази най-добре при стайна температура, докато го прехвърлят в лабораторията в Кеймбридж, където тя щеше да се заеме с него. Целта й бе да създаде култура от фибробластите на сенатора, чиито ядра щеше после да използва, за да създаде клетките, с които да го лекува. Свежите клетки бяха за предпочитане пред замразените при процедурата с НХТСК, а после и при прехвърлянето на ядрото или терапевтичното клониране, както някои предпочитаха да го наричат.
За нейна изненада и въпреки ранния час сенаторът отговори на имейла й почти веднага, което показваше, че не само е от ранобудните, но и че е дълбоко отдаден на изпълнението на проекта им, както бе заявил предишната вечер. Той я увери, че вече се е обадил на лекаря си по телефона и че когато той му позвъни, ще го запознае с изискванията й и ще настоява те да бъдат изпълнени.
Още щом отхвърли завивките от себе си, Даниел се оживи. Не след дълго вече седеше пред лаптопа си. Побърза да натрака съобщение до групата инвеститори от Западния бряг, които се бяха заинтересували и
