надеждата да избегне евентуална катастрофа, подобна на онази в Масачузетс, когато двамата федерални агенти бяха проникнали в базата данни на клиниката. Тъй като с лекота бяха преодолели всички пречки, по време на строежа Кърт се бе погрижил да натъпче новия комплекс с микрофони и камери. Охранителното оборудване бе последна дума на техниката и не се набиваше в очи. Без Пол да знае, Кърт бе поставил бръмбари в електроуредите в стаите за почивка, в апартаментите за гости и в повечето от жилищата за персонала. Всичко можеше да бъде проследено, от стаята с мониторите до офиса на Кърт, и всяка вечер той сядаше пред екраните и се забавляваше. Но при нужда можеше винаги да го отрече с мотива, че в един институт като клиниката „Уингейт“ от изключителна важност е да се знае кой с кого спи.
Продължи да наблюдава Даниел и Стефани, докато двамата влязоха в сграда номер три. Особено внимание обърна на нея. През последната седмица и половина беше му харесало да я следи, въпреки че личността й го привличаше и едновременно с това го отблъскваше. Усещаше вътрешната й чувственост. Понеже бе ценител на женската красота, оценяваше хубостта й, но не оставаше сляп за факта, че като истинска евина щерка и тя сигурно бе лукава. Беше я наблюдавал, докато говори по телефона в лабораторията, но можеше да чува само нейните реплики, така че още не бе в състояние да съобщи на Пол Сондърс името на пациента им, както му бе обещал, а той обичаше да изпълнява обещанията си.
Отношението на Кърт към жените бе формирано от майка му, жената, която го предаде последна. Двамата бяха много близки поради дългите отсъствия на резервирания му баща, който изискваше строга дисциплина от жена си и сина си. Баща му също бе служил в специалните части на войската и също като Кърт, който по-късно го последва, бе станал квалифициран килър в тайни операции. Но го убиха в Камбоджа през последните седмици на войната във Виетнам, когато Кърт бе на тринайсет години. Майка му реагира като развързана кучка. Пренебрегна скръбта на Кърт и започна да върти любов с най-различни типове пред очите и ушите му, защото стените на жилището им във военната база бяха твърде тънки. Само след няколко месеца тя се омъжи за един мижав застрахователен агент, когото Кърт ненавиждаше. Тогава стигна до заключението, че всички жени, особено хубавите, приличат на майка му: ще го съблазнят, ще изстискат силите му, а после ще го изоставят.
Още щом Даниел и Стефани влязоха в сградата, Кърт автоматично премести погледа си към монитор дванайсет и ги зачака да се появят в столовата. Когато се подредиха на опашката за топла храна, той стана и влезе в офиса. Взе от облегалката на стола лекото си копринено сако и го наметна върху черната тениска. Така прикриваше пистолета, който носеше винаги в кобура си. Нави ръкавите си до лактите. Взе от бюрото едва забележимото микрофонче и миниатюрната камера, които искаше да монтира в телефона на Стефани. Взе и комплекта с отвертки, който включваше миниатюрен поялник и двойни лупи очила.
С котешка стъпка излезе от мазето с инструментите в ръка и се отправи към сграда едно. Само след няколко минути се озова пред работния плот на Стефани и Даниел. Огледа се, за да се увери, че в лабораторията няма никой, освен него, взе телефона, сложи си лупите на очите и се залови за работа.
След по-малко от пет минути бръмбарът бе на място и работеше. Кърт тъкмо се канеше да изчезне, когато чу, че външната врата на лабораторията се отваря. Предположи, че е или лаборантката, или Пол Сондърс. Наведе се и погледна под рафта с химикалите към вратата, която отстоеше на двайсетина метра от нето. За негово най-голямо учудване беше Стефани. Тя се приближаваше с бърза и решителна крачка.
За миг го обзе паника и се зачуди, какво да прави. Но бързо се съвзе. Сглоби телефона и го мушна на предишното му място зад колбата с хидрохлоридна киселина. После прибра инструментите, миниатюрната камера и луната в едно чекмедже. Бутна го с горната част на крака си и то безшумно се затвори. Стефани Д’Агостино беше вече на пет-шест метра от него. Той отстъпи назад с намерението да се скрие зад плота и рафта над него. Можеше и да го види, но не му оставаше никакъв избор.
Тони се чувстваше страшно минат, защото трябваше да пожертва вкусния обяд, най-хубавата част от деня му, за да отиде още веднъж в скапания склад за водопроводни части на братята Кастиляно. Вонята на развалени яйца от соленото блато влошаваше нещата още повече, макар че в студения ден тя не се чувстваше толкова силно, колкото преди седмица и половина. Добре, че щеше да посети миризливата дупка по светло, което не бе чак толкова неприятно, колкото през нощта. Поне нямаше да се опасява да не налети на някой ръждясал умивалник, докато влезе в сградата. Имаше нещо хубаво все пак и то беше, че това вероятно ще е последното му посещение при братята по въпроса за КЛЕЗА.
Тони влезе през входната врата и се запъти към офиса в задната част на сградата. Гаетано, който се занимаваше с двама клиенти, вдигна очи и му кимна с глава. Гони не му обърна внимание. Ако си бе свършил работата както трябва, сега нямаше да диша праха в склада. Вместо да търпи вонята на блатото, щеше да седи на любимата си маса в ресторант „Блу грото“ на Хановър Стрийт, да си пие кианти, реколта деветдесет и седма година, и да си избира соса към макароните от богатото меню. Когато дребните риби се издънваха, Тони страшно се ядосваше, защото неминуемо объркваха живота му. С възрастта все повече започваше да вярва в старата поговорка: „На вълка му е дебел вратът, защото сам си върши работата“.
Отвори вратата на офиса, влезе и шумно я затвори след себе си. Лу и Сал седяха всеки зад своето бюро и ядяха пица. Тръпки го побиха. Мразеше миризмата на аншоа, особено в комбинация с вонята на развалени яйца.
— А бе хора, знаете ли, че си имате голям проблем? — попита той и сви устни, за да демонстрира недоволството си; заклати глава като кучетата играчки, които някои поставяха на задното стъкло на колите си.
Но за да покаже, че не проявява неуважение към близнаците, той се приближи и се ръкува с всеки поотделно, после отиде и се тръшна на дивана. Разкопча балтона си, но не се съблече. Възнамеряваше да остане само няколко минути. Онова, което искаше да им каже, бе съвсем просто.
— Какво е станало? — с пълна уста попита Лу.
— Гаетано се е издънил. Не знам какво е направил в Насо, но ефектът е нулев!
— Шегуваш се.
— На шегаджия ли ти приличам? — сбърчи чело Тони и широко разпери ръце.
— Искаш да ни кажеш, че професорът и сестра ти не са се върнали?
— Още по-лошо — презрително отвърна Тони. — Не само че не се върнаха, пустите му измамници, ами на всичко отгоре сестра ми не е проронила дума за това на майка ми, а те разговарят почти всеки ден.
— Чакай малко! — обади се Сал. — Искаш да кажеш, че сестра ти не е споменала на майка ти, че са имали проблем и че някой е нападнал приятеля й, така ли? Абсолютно нищо?
— Абсолютно нищо!
— Нещата не съвпадат с казаното от Гаетано — каза Лу. — Не му повярвах напълно, защото има навика да прекалява, когато нещата опрат до бой.
— Е, в нашия случай не е прекалил — отвърна Тони. — Влюбените птички са още там, пърхат под слънцето и, по думите на майка ми, имат намерение да останат още три седмици, дори месец, или колкото там са намислили! А междувременно, както твърди моят счетоводител, нищо не се е променило в компанията и тя продължава да затъва. Той е сигурен, че след месец ще фалират, тъй че кажете чао на нашите двеста бона.
Сал и Лу се спогледаха недоверчиво. Гневът им растеше с всяка изминала минута.
— Какво ви каза Гаетано? — попита Тони. — Че е извил ръцете на професора и му се е скарал? Или изобщо не е ходил до Насо, а ви е излъгал?
Тони скръсти ръце на гърдите си и седна с кръстосани крака.
— Дявол да го вземе! — промърмори Лу. — Нещата не си пасват.
Остави парчето пица с аншоа и италианска наденица на бюрото, прекара език по венците си, за да отстрани остатъците от зъбите си, преглътна и се наведе над бюрото, за да натисне копчето, което стърчеше на повърхността. През вратата, свързваща офиса със склада, се чу глух звън.
— Гаетано е бил в Насо! — заяви Сал. — Сигурни сме, по дяволите!
Тони кимна с невярваща физиономия. Знаеше, че това е копчето, с което викат Гаетано. Искаха да вярват, че управляват много важно предприятие. Намерението на Тони беше да им вдигне кръвното и успя. Когато в отвора на вратата се появи главата на Гаетано, братята вече имаха желание да му я
