нещо издрънча.
Спенсър и Пол се бяха настанили на двата стола пред бюрото. Следяха го с поглед от самото му влизане. Чакаха да каже нещо, но Кърт не бързаше. Свали черното си копринено сако и го окачи на облегалката. После измъкна пистолета от кобура на гърба си и внимателно го постави върху бюрото.
Спенсър изпухтя с явно раздразнение и завъртя очи нагоре.
— Мистър Хърман, трябва да ви напомня, че вие работите за нас, а не ние за вас. Какво става, по дяволите? Дано да е нещо важно и да не сме се дигнали по нощите до тук напразно!
Кърт свали черните си ръкавици и ги постави до оръжието. Едва тогава седна. Протегна се и премести встрани монитора пред себе си, за да вижда посетителите си по-добре.
— В рамките на моите задължения, тази вечер се наложи да отстраня едно лице.
И Спенсър, и Пол отвориха уста. Взираха се вцепенени в началника по безопасността, който спокойно ги гледаше. В първия миг никой не продума. Пол пръв се съвзе. Заговори несигурно, сякаш се боеше да чуе отговора:
— Да разбирам ли, че си убил някого?
С едната си ръка Кърт разкопча раницата, а с другата измъкна черен портфейл. Плъзна го по повърхността на бюрото към тях и се облегна назад.
— Името му е Гаетано Барезе.
Пол протегна ръка и взе портфейла. Но преди да го отвори, Спенсър удари с ръка по металното бюро толкова силно, че предметите върху него подскочиха. Пол трепна.
След като удари по бюрото, Спенсър скочи на крака и закрачи из стаята, като държеше главата си с ръце.
— Не мога да повярвам — хвана се Спенсър за главата. Преди да се усетим и ще стане както в Масачузетс и вместо федералните, на портата ни ще почукат бахамските власти!
— Не мисля — изгледа го красноречиво Кърт.
— О, нима? И откъде си толкова сигурен?
— Няма труп — отвърна Кърт.
— Как така? — ококори се Пол.
— Докато разговаряме, Бруно вероятно го хвърля във водата. Върнах наетата кола на летището, за да помислят, че е отпътувал от острова. Човекът просто изчезна. Край на историята.
— Звучи обнадеждаващо — забеляза Пол, отвори портфейла и измъкна шофьорската книжка на Гаетано.
— Обнадеждаващо ли? Глупости! — извика Спенсър. — Ти ми обеща, че този… — докато сочеше с пръст към Кърт, той търсеше най-подходящата дума. — Обеща ми, че тази шибана барета няма да убива, а ето ни сега — едва отворили вратите на клиниката и вече имаме труп.
— Спенсър! — ядоса се Пол. — Седни, моля те!
— Ще седна, когато ми се сяда! Аз съм шефът на проклетата клиника!
— Както желаеш — озъби му се Пол. — Но преди да се впуснем в апокалиптични сценарии, да чуем подробностите.
Пол хвърли поглед към Кърт.
— Дължиш ни обяснение. Защо твърдиш, че си бил принуден да убиеш този Гаетано Барезе?
Пол остави портфейла и шофьорската книжка на бюрото.
— Нали ви казах, че монтирах подслушвателно устройство в мобилния телефон на доктор Д’Агостино? Трябваше да съм наблизо, за да проследявам разговорите й. След вечеря отидоха да се разхождат в парка на „Оушън Клъб“. Докато ги проследявах, видях, че и Гаетано Барезе прави същото, но много по-отблизо. Така че и аз се приближих. Светна ми, че нашият човек е професионален убиец и има намерение да пречука и двамата. Налагаше се веднага да взема решение. Предполагах, че докторите ви трябват живи.
Пол вдигна вежди и погледна въпросително към Спенсър. Спенсър се наведе и взе шофьорската книжка от бюрото. Взря се в снимката, после хвърли книжката обратно. Дръпна стола, на който бе седял и отново се настани на него, този път малко по-настрани от тях.
— Откъде си толкова сигурен, че този Барезе е професионален убиец? — попита Спенсър вече по- кротко.
Кърт отвори раницата и измъкна пистолета на Гаетано. Плъзна го по бюрото към тях, както бе направил преди малко с портфейла.
— Не е кой знае какво, но е с лазер и заглушител.
Пол предпазливо взе пистолета, огледа го и го подаде на Спенсър. Спенсър направи знак с ръце, че не иска да го докосва и Пол го остави обратно върху бюрото.
— Ще използвам връзките си в Щатите, за да науча нещо повече за него — каза Кърт. — Но засега съм на мнение, че е професионалист. Сигурно е получил оръжието тази вечер при пристигането си.
— Говори по-ясно — не издържа Спенсър.
— Говоря за организирано престъпление? — отвърна Кърт. — Няма съмнение, че, е свързан с организираната престъпност, най-вероятно с разпространението на наркотици.
— Да не намекваш, че нашите гости имат нещо общо с наркотици? — недоверчиво попита Спенсър.
— Не — каза Кърт.
Той погледна към шефовете си, като ги предизвикваше да свържат фактите, както бе направил той, докато чакаше Бруно при манастира.
— Чакай малко! — замисли се Спенсър. — Защо ще изпращат професионален убиец чак на Бахамите да пречука двама учени, ако тези учени не са замесени в някоя афера с наркотици?
Кърт мълчаливо погледна към Пол. Внезапно Пол закима с глава.
— Мисля, че разбирам накъде биеш. Нима тайнственият пациент не е свързан с католическата църква?
— Предполагам, че е наркобос от конкуренцията — обясни Кърт. — Или мафиотски кръстник. Както и да е, конкуренцията не иска той да се оправи.
— Дявол да го вземе! — възкликна Пол. — Логично е. Това обяснява всичко.
— Струва ми се невероятно — изрази недоверие Спенсър. — Защо двама световноизвестни учени ще искат да лекуват наркобос?
— Организираната престъпност използва много начини, за да упражнява натиск върху хората — каза Пол. — Може би някой наркокартел пере пари, като инвестира в компанията на Лоуъл. Мисля, че Кърт е напипал нещата. Искам да кажа, че един болен наркобос от Южна Америка, или болен мафиотски кръстник от североизток би могъл да е католик, което обяснява използването на Плащеницата от Торино.
— Е, ще ви кажа нещо — отвърна Спенсър. — Вече не искам името на пациента, но не заради убийството. Просто няма начин да разчитаме на бос от организираната престъпност. Ще се самоунищожим.
— Какво ще кажеш за това, че се съгласихме да участваме? — попита Пол. — Ще преразгледаме ли решението си?
— Държа да ни платят и останалата част от договорената сума — отвърна Спенсър. — Имаме нужда от парите. Ще останем пасивни, за да не разгневим някого.
Пол се обърка към Кърт:
— Доктор Лоуъл знаеше ли, че животът му е в опасност?
— Определено — отговори Кърт. — Гаетано излезе пред него с пистолет, насочен от два метра право в челото му. Застрелях го в последния момент.
— Защо питаш? — заинтересува се Спенсър.
— Надявам се Лоуъл да се погрижи за безопасността си — отвърна Пол. — Онзи, който е изпратил Гаетано, може да изпрати някой друг, когато разбере, че Гаетано не е успял и е изчезнал.
— Няма да е скоро — каза Кърт. — Постарах се да изчезне именно по тази причина. А що се отнася до доктор Лоуъл, мога да ви заявя, че се напика от страх. Хубавата докторка — също.
ГЛАВА 23
