Групичката излезе от асансьора на трийсет и втория етаж в западното крило на Кралските кули на хотел „Импириъл Клъб“ в курортния комплекс „Атлантис“ и тръгна по покрития с мокет коридор. Най-отпред вървеше мистър Грант Холпърн, дежурният управител на хотела, следван от мис Кони Кори, отговорник на дневната смяна на рецепцията, и Харълд Биърдсли, директор на хотела. След тях бавно крачеха Ашли Бътлър и Каръл Менинг поради клатещата се походка на сенатора, станала още по-несигурна, отколкото беше предишния месец. Най-отзад вървяха двама портиери; единият буташе хотелската количка за багаж с карираните куфари на Ашли и Каръл, а другият носеше ръчния им багаж и костюмите в найлонови торби с цип. Групичката изглеждаше така, сякаш бе тръгнала на сафари в Африка.
— Хайде, кажи, мила ми Каръл — произнесе Ашли с провлачения си южняшки акцент, но говорът му вече не беше тъй напевен, както преди. — Какви са първите ти впечатления от този модерен комплекс?
—
— Е, в такъв случай кое би било по-подходящо определение?
— Странен, но внушителен — отвърна Каръл. — Не очаквах подобно достолепие. Фоайето на първия етаж е наистина неповторимо с множеството си колони и с позлатения си, осеян с мидени черупки купол. Трудно ми е да преценя височината му.
— Двайсет и един метра — подсказа им мистър Холпърн през рамо.
— Благодаря, мистър Холпърн — извика Ашли към крачещия пред тях мъж. — Много сте любезен, при това сте отлично информиран.
— На вашите услуги, сенаторе — отвърна мистър Холпърн, без да забави крачка.
— Много съм доволен, че си впечатлена от хотела — каза Ашли, като понижи глас и се наведе към началника на кабинета си. — Убеден съм, че си впечатлена и от времето на острова, като знаем какво е то във Вашингтон в края на март. Надявам се, че се радваш да си тук. Трябва да ти кажа, че се чувствам виновен, задето не те помолих да ме придружиш, когато миналата година пристигнах на островите, за да проуча условията за предстоящата операция.
Каръл му хвърли изненадан поглед. Не беше в характера му да се чувства виновен, за каквото и да е, още по-малко за пропуснато пътуване в тропическа страна. Още един малък, ала красноречив пример за непредсказуемостта на действията му през последната година.
— Не трябва да се чувствате виновен, сър — каза тя. — Щастлива съм, че сега съм тук, в Насо. А вие? Радвате ли се?
— Дори много — отвърна Ашли без следа от акцент.
— Не се ли страхувате?
— Да се страхувам ли? — попита на висок глас Ашли, като отново влезе в предишната си поза. — Татко ми казваше, че преди да се сблъскам с някоя трудност, трябва да направя всичко възможно, за да се подготвя добре, а после да се оставя в ръцете на добрия Господ. Последвах съвета му. Тук съм, за да се забавлявам!
Каръл мълчаливо кимна с глава. Вече съжаляваше, че го бе попитала. Ако някой се чувстваше виновен, това беше тя, тъй като дълбоко в себе си продължаваше да се бори с чувствата си. Заради Ашли се надяваше, че чудото ще се случи, но в душата си таеше желание това да не стане.
Мистър Холпърн и останалите от персонала спряха пред голяма врата от махагоново дърво, украсена с барелефи на русалки. Ашли и Каръл ги настигнаха и тогава мистър Холпърн извади от джоба си електронната карта за апартамента.
— Спрете — каза Ашли и протегна трепереща ръка, сякаш произнасяше реч в сената. — Това не е стаята, в която отседнах при предишния си престой в „Атлантис“. Специално ви помолих да ме настаните в същия апартамент.
Приветливата усмивка изчезна от лицето на мистър Холпърн.
— Сенаторе, може би не сте ме чули добре. Когато мис Кори ви доведе в кабинета ми, споменах, че ви даваме по-добра стая. Това е един от малкото тематични апартаменти в хотела — посейдоновият.
Ашли хвърли поглед към Каръл.
— Така е, чух го — напомни му Каръл.
В очите на Ашли, скрити зад очилата с тежки рамки, се появи смущение. Беше облечен както обикновено — в тъмен костюм, проста бяла риза и старомодна вратовръзка. По челото му бяха избили капчици пот. Подпухналото му лице изглеждаше още по-бледо до лицата на хотелските служители.
— Този апартамент е по-обширен, има по-красив изглед и е много по-елегантен от онзи, в който бяхте настанен миналата година — обясни мистър Холпърн. — Един от най-добрите. Не желаете ли да го видите?
Ашли вдигна рамене.
— Аз съм си провинциалист и не съм свикнал да се въртят около мен. Добре! Да видим посейдоновия апартамент.
Мис Кори взе електронната карта и отключи вратата. После отстъпи встрани. Мистър Холпърн покани с ръка Ашли и каза:
— След вас, сенаторе.
Ашли прекоси малкия вестибюл и влезе в просторната стая, по чиито стени бяха изрисувани сюрреалистични картини на древен подводен град, най-вероятно митичната Атлантида. Мебелировката се състоеше от маса за хранене за осем души, писалище, музикален шкаф с вграден бар, два фотьойла и два огромни дивана. По дървените части на мебелите имаше резба с морска фауна, а страничните облегалки на диваните бяха във формата на делфини. Шарките и цветовете на тапицерията и килимите продължаваха пелагичната тематика.
— Боже мой! — възкликна Ашли.
— Вдясно от вас, сенаторе, е голямата спалня — каза мистър Холпърн и посочи към отворената врата. — А вляво е спалнята на мис Менинг, както пожелахте.
Носачите тръгнаха да разпределят багажа по съответните стаи.
— А сега завесите — продължи мистър Холпърн.
Той бе минал зад квадратната прегърбена фигура на Ашли към вградено в стената табло с копчета и натисна първото от тях. С леко жужене завесите, които покриваха цялата външна стена на стаята, се задвижиха встрани и пред очите им се разкри удивителна картина: смарагдово син океан зад балюстрадата на терасата, покрита с красива мозайка.
— Господи! — възкликна Каръл. Възхитителният изглед, който се откриваше от трийсет и втория етаж, я накара да се задъха от вълнение.
Мистър Холпърн натисна друго копче и плъзгащите се прозорци се плъзнаха встрани, а терасата се сля със стаята в единно открито пространство. Той с гордост посочи навън.
— Ако излезете на балкона, ще ви покажа някои от най-интересните ни атракции.
Ашли отиде до червено-кафявата висока до кръста каменна балюстрада, облегна се върху нея и погледна надолу. Каръл изпитваше страх от височина и затова се приближи съвсем бавно до балюстрадата. Предпазливо опря ръка в горната част на широкия парапет и чак тогава погледна надолу. Струваше й се, че балюстрадата всеки миг ще се срути и ще пропадне в бездната. От терасата като от птичи поглед се виждаше широката плажна ивица и аквапаркът на курорта с просторната лагуна.
Мистър Холпърн застана до Каръл и започна да й показва забележителностите, включително и приличащия на скъпоценен камък басейн пред тях.
— Какво е онова вляво? — попита Каръл и посочи към нещо, което напомняше на археологически останки.
— Храмът на маите — отговори мистър Холпърн. — Ако съберете кураж, можете да се спуснете по водата от височина, съпоставима с шест етажна сграда, в гъмжащата от акули лагуна. Водата се стича по плексигласова тръба и преживяването е наистина вълнуващо.
— Скъпа Каръл — мило продума Ашли. Това би било преживяване тъкмо за човек като теб, който сериозно мисли да се посвети на политиката.
Каръл погледна боязливо към шефа си, като се питаше дали зад думите му се крие и още нещо, освен хумор, но погледът му се рееше над океана, сякаш вече мислеше за друго.
